Подходящи възпитателни подходи при деца от 0 до 3 години

Възпитанието на малкото дете може да е истинско предизвикателство. Много родители се чудят къде бъркат, защо детето им проявява инат, как да постъпят, когато бебето иска да пипа навсякъде и какво да правят с по-голямото дете, ако сякаш нищо не може да го накара да стои на едно място. Ето какво е добре да имаме предвид, когато става дума за възпитателните подходи в тази ранна възраст и какво е подходящо през различните периоди от раждането до навършване на 3 годинки:

Бебета (0-13 месеца): пренасочване на вниманието чрез емпатия

Трябва ли бебето ви да започне да учи смисъла на думата „не“? Разбира се, особено, ако трябва да го предпазим от опасност. Но в същото време работата му е да изучава света, така бебетата се учат и развиват интелекта си.

Лошата новина е, че бебетата често искат всичко, което видят. Добрата е, че през първата си година те като цяло лесно могат да бъдат разсейвани.  Подходящото за бебетата „дисциплиниране“ е даването на насоки и поставянето на граници, осигуряващи безопасност на вашето дете от типа: „Горещо! Огънят пари!“.

Мъничето иска да извади тиганите от шкафа и да сложи всичко в устата си. А вие искате то да е в безопасност и повтаряте „не“ като мантра. Но имайте предвид, че бебетата, които постоянно чуват „не!”, се научават да мислят ограничено.

Значи ли това, че трябва да го оставите и да му дадете пълна свобода? Не, естествено!

Няма как да оставите детето да бърка в контакта. Трябва да поставите граници, за да осигурите неговата безопасност. Именно затова да обезопасите дома си е по-добре от това да се опитвате да го научите да спазва ограничения на тази възраст. Ако е нещо изключително важно като пожарна безопасност например, не можете да рискувате, като очаквате малкото ви дете да спазва ограниченията, защото то все още няма умствения капацитет да разбере опасността. Ако не е толкова важно, защо да се борите толкова яростно? И в двата случая отговорът е да обезопасите дома си и да наглеждате детето си, а не да го наказвате заради нарушенията.

Появяват се все повече доказателства, че настроенията в бебешка възраст полагат основите на склонността към различни настроения в по-късните етапи от живота. Мозъкът на едно бебе, което дълго време стои разстроено, ще бъде неврологично предразположен към лошо настроение. Когато бебето е разстроено и не получава помощ, с която да регулира емоциите си, мозъчните му връзки ще се формират така, че „базовото му ниво“ на тревожност ще бъде по-високо и ще преминава от спокойно в тревожно състояние по-бързо.

Имайки предвид това, ние трябва да ограничим чувството за неудовлетвореност у бебето си, като поставим граници : „Знам, че искаш да пипнеш лампата, но тя пари и ще се изгориш“.

Прохождащи възпитателни подходи при деца от 13 до 36 месеца: отбягване на борбите за надмощие

Докато децата навършат една година, повечето родители вече са се впуснали в мъчителната борба за надмощие, тъй като малчуганите вече доста бурно заявяват желанията си. Това е възрастта, която хваща родителите неподготвени. Но е напълно нормално детето ви да има свое мнение и да развива усещане за собствената си власт върху света. В този момент това са уменията, които трябва да развие.

Малките деца са известни с това, че все повтарят едни и същи фрази или въпроси, но се оказва, че ние ги учим на това. Едно изследване на Калифорнийския университет, цитирано от Клеър Лърнър от научния център „От нула до три“, установява, че едно нормално дете на възраст между една и три години чува думата „не“ или нейни еквиваленти почти на всеки девет минути.

Децата искат да отстояват волята си, което е здравословна част от тяхното развитие, но биват възпрепятствани на всяка крачка: „Не, не може да държиш до дивана тази химикалка; Дай ми я… Не бягай… Влизай веднага в колата… Не, не може да си вземеш бонбон… Не пипай, това е чупливо е… Не се бий!“

Разбира се, всички тези примери са основателни искания и ограничения. Но детето не вижда смисъл и логика в тях, а вижда само ограничения, срещу които трябва да се бори на всяка цена. Затова и повечето деца в тази възраст се бунтуват, тръшкат се и поставят всичко под въпрос. Тази новопоявила се войнственост е първата стъпка към поемането на отговорност за себе си. Ако не му е позволено да ви отвръща с „не“, то няма да може да казва „не“ и тогава, когато това е наистина необходимо.

Тръшкащото се дете

Винаги можете да използвате предимството на родителската си власт и на по-големия си ръст, особено когато това просто се налага и е свързано с безопасността. Но имайте предвид, че всеки път, когато надделявате над малкото дете чрез властта си и го заставяте да „загуби“, вие повишавате склонността му да се опълчва. Пропуснете дългите обяснения. Вместо тях влезте в ролята на водач на едно великолепно малко същество, което още учи правилата и все още няма вашата логика, опит и възможност за контрол над емоциите.

Всеки път, когато му се ядосвате, че проявява неподчинение, припомнете си, че мозъкът му все още се развива. Префронталният кортекс, който отговаря за емоциите и се намира в мозъчната кора, все още не е затворен, поради което малкото дете не умее да упражнява голям контрол върху разстройващите го емоции. Когато си припомняте това, вероятно ще ви бъде много по-лесно да погледнете на неприятните ситиации, свързани с инат и тръшкане, от друг ъгъл. Освен това, проявата на емпатията от ваша страна прави своята магия, като обезврежда емоцията дори и в тази ранна възраст..

И така, какъв подход за „дисциплиниране” е подходящ за детето ви?

Отговорът е: емпатичните граници! Да видим как работят в действие.

Мария е на две годинки и докато се къпе във ваната, изплисква водата по пода. Майка й спокойно й обяснява, че водата трябва да си седи във ваната и я моли да спре. Но Мария продължава. Какво би трябвало да направи родителят?

Първо трябва да сверим очакванията си с възрастта и умствените възможности на детето си. Не са много двегодишните, които да не искат да се възползват от радостта, свързана с шляпането във водата. Едно двегодишно дете иска да изследва света, в това число и да пръска вода наоколо при всяка удобна възможност. Нашата работа е да го пазим, да почистим мократа баня и да го оставим да изучава, когато това може да стане безопасно и без да прави живота ни прекалено труден.

Затова, ако започнем с предварителната уговорка, че двегодишното ни дете не е лошо, а е едно малко човече, което изучава света и наистина не разбира защо майка му толкова се е загрижила, че цялата баня е напръскана с вода, тогава ще виждаме нещата от неговата гледна точка. Тази емпатия ще промени всичко. Може дори да решим да му позволим да намокри всичко, или поне този път. Но може и да сме уморени и вече да имаме достатъчно много за пране, че просто да не можем да понесем мисълта за още вода наоколо, и затова да решим да наложим ограничение върху пръскането.

В нашия случай майката вече веднъж е помолила Мария да спре да пръска, но тя не е могла да спре. Нека сега да опитаме да намерим решение. Погледнете детето приятелски в очите с ръката си върху неговата, която пръска, и кажете: „Водата трябва да си остане във ваната… Можеш ли га пръскаш лекичко, ето така?“. След това разбъркайте водата заедно с нея. Може би тя ще започне да разбърква водата, вместо да пръска. А може би не. И тогава е време за още едно нежно, но ясно предупреждение, а след това я изкарайте от ваната.

Вероятно ще последва рев и тръшкане, но вие проявете емпатия към разочарованието й: „Ядосана си! Не искаш да излизаш. Обичаш ваната. Обичаш да пръскаш, докато се къпеш. Но за мен това пръскане беше прекалено, а на теб ти беше твърде трудно да спреш. Утре вечер ще опитаме отново, но без да пръскаме толкова силно, ок?“

Тъй като сме спокойни и мили, докато заявяваме границите си, детето ни не се разсейва от нуждата да напада в отговор на това да доказва, че е право. То може да е ядосано, че сме го извадили от ваната, но е много по-малко ядосано, отколкото, ако ние се бяхме ядосали. Всъщност се чувства обично, разбрано и убедено, че сме на негова страна, нищо че не е получило каквото иска. Връзката ни се е задълбочила, вместо да се наруши.

Тъй като не го караме да мисли, че греши, не си внушава, че е лош човек, защото пръска или защото се е ядосало, че го вадим от ваната. Това е важно, защото, когато хората се смятат за лоши, има по-голяма вероятност да се държат като такива.

Понеже успокояваме страданието му, се укрепват невронните пътеки в мозъка му, които изпращат успокояващите биохимични вещества, и се развива способността му да се успокоява само.

Възпитание чрез естествените последици

Примерът по-горе показва, че когато налагаме ограничения, детето ни научава, че наистина има последствия от неговите действия или бездействия. Ние налагаме поставените граници, като го изваждаме от ваната. Но това не е последствие в смисъла, който повечето родители влагат в думата „наказание“, а е просто твърдо ограничение, естествено последствие. Така детето е свободно да учи, без да се страхува от наказания, викове или шамари. Всъщност, то е окрилено от факта, че има право на избор. Разбира се, не напълно развитият му мозък не може съвсем да догони желанието му да се справи с импулса си да пръска. Но сега вече то иска да овладее желанието си да пръска, а не да се конфронтира с нас и да доказва, че може да победи. Казано иначе – насочили сме енергията му в правилната посока.

В статията са използвани материали от книгата на д-р Лора Маркам „Спокойни родители – щастливи деца“, предоставена с любезното съдействие на издателство „Изток-Запад“