Скарлатина – симптоми, лечение, протичане и диагностициране

Скарлатината (Scarlet Fever) е бактериална инфекция, която може да засегне всеки, но е особено честа при деца на възраст от 5 до 13 години. Скарлатината е състояние, което трябва да се приема сериозно, тъй като може да доведе до тежки усложнения, ако не се лекува. В тази статия ще предоставим информация за причините, симптомите, лечението, профилактиката и грижите за скарлатина при деца.

Скарлатина – причини

Въпреки че Скарлатината често погрешно се дефинира като шарка заради обривите, които причинява при някои пациенти, всъщност тя представлява бактериална инфекция. Причинява се от  β-хемолитични стрептококи от група А (Streptococcus pyogenes).  Бактериите произвеждат токсин, който води до обрив и висока температура в много от случаите. Инфекцията е силно заразна и може да се разпространи чрез контакт със слюнката или носните секрети на заразен човек.

Симптоми на скарлатина

Симптомите обикновено се появяват в рамките на 1 до 3 дни след контакт и могат да включват:
  1. Възпалено гърло: Възпаленото гърло обикновено е един от първите симптоми на скарлатината. Може да бъде леко до тежко и може да причини затруднено преглъщане или говорене.
  2. Висока температура: температурата е друг често срещан симптом на скарлатина. Може да достигне до 38, а в някои случаи – и до 40 градуса и да продължи няколко дни.
  3. Обрив: Характерният обрив е един от отличителните симптоми на скарлатина. Обривът обикновено започва от гърдите и стомаха и след това се разпространява в други части на тялото, включително ръцете, краката и лицето. Обривът е червен и има текстура, подобна на шкурка. Може да предизвика сърбеж и да продължи до една седмица.
  4. Подути лимфни възли : Скарлатината често причинява подуване на лимфните възли, особено на шията, които са болезнени при допир.
  5. Главоболие: Главоболието е често срещан симптом на скарлатина и може да бъде причинено от висока температура или от самата инфекция и токсините, отделяни в тялото.
  6. Гадене и повръщане: Някои деца със скарлатина се оплакват от гадене, повръщане и дори стомашни болки, особено ако инфекцията е тежка.
  7. Сливици и гърло: В някои случаи скарлатината може да причини бели или жълти петна по сливиците, зачервено или подуто гърло и затруднено преглъщане.
  8. Обложен език с малинов цвят: друг специфичен симптом е обложеният език, който в началото е покрит с бял налеп, а след това той се отделя и под него се изглежда силно зачервен и набъбнал, т.нар „малинов език”. скарлатина език цвят

Имайте предвид, че не всяко дете със скарлатина ще прояви всички тези симптоми, а някои деца може дори да нямат никакви симптоми. Ако са налице оплаквания, особено ако са придружени с температура, е важно да се консултирате с лекар за диагностика и лечение.

Диагностициране на скарлатина

Диагнозата „скарлатина“ при деца обикновено се основава на комбинация от клинични симптоми и лабораторни изследвания. Ето някои ключови подробности за диагностичния процес:

  1. Клинични симптоми: Скарлатината се характеризира с комбинация от симптоми, включително висока температура, болки в гърлото и обрив. Обривът обикновено започва от гърдите и стомаха и се разпространява в други части на тялото, включително ръцете, краката и лицето. Обривът обикновено се описва като „подобен на шкурка“ и да се усеща груб на допир. Други симптоми могат да включват главоболие, гадене, повръщане и подути лимфни възли.
  2. Гърлен секрет: Гърлената посявка е лабораторен тест, при който се взема тампон от задната част на гърлото на детето, за да се провери наличието на стрептококова бактерия от група А, която е бактериалната инфекция, причиняваща скарлатина. Вземането на пробата отнема само няколко секунди и е безболезнено, въпреки че някои деца може да го считат за дискомфортно. Времето за излизане на резултата зависи от съответната лаборатория, но обикновено изисква поне 24 часа.
  3. Бърз тест за скарлатина: Бързият стрептококов тест е диагностичен тест, който може да се направи, за да се провери наличието на стрептококови бактерии. Тестът включва вземане на тампон от задната част на гърлото на детето и изследване на пробата за наличие на бактерии. Резултатите са налични след няколко минути.
  4. Кръвни тестове: В някои случаи (макар и да е рядка практика) могат да се направят кръвни тестове, за да се провери наличието на антитела срещу стрептококовите бактерии, което може да показва скорошна или настояща инфекция.

Имайте предвид, че не всички деца със скарлатина ще имат положителен тест за стрептококови бактерии, особено ако вече са започнали да приемат антибиотици. Следователно диагнозата скарлатина обикновено се поставя въз основа на комбинация от клинични симптоми и лабораторни изследвания. Ако подозирате, че детето ви може да има скарлатина, важно е  да потърсите медицинска помощ, за да получите правилна диагноза и лечение.

Инкубационен период на скарлатината

Инкубационният период е времето между излагането на бактериите и появата на симптомите. При децата инкубационният период за скарлатина обикновено е между 1 и 7 дни, въпреки че в някои случаи може да варира от 12 часа до 10 дни. През това време бактериите се размножават в тялото на детето и то може все още да не показва никакви симптоми.

Според данни на Центъра за контрол и превенция на заболяванията в САЩ (CDC), децата, които са диагностицирани и лекувани от скарлатина, вече не са заразни само 24 часа след започване на антибиотично лечение. Важно е да се отбележи, че правилният избор на антибиотик и завършването на пълния курс е от съществено значение за предотвратяване на рецидив, намаляване на риска от разпространение на инфекцията на други деца и поява на резистентни щамове.

Лечение на скарлатина

  1. Антибиотици: Най-често използваните антибиотици за лечение на скарлатина са тези от групата на пеницилините. Тези антибиотици обикновено се дават като перорално лекарство и се приемат в продължение на 10 дни. В някои случаи, ако детето е алергично към пеницилин, могат да се използват алтернативни антибиотични препарати.
  2. Нестероидни противовъзпалителни и обезболяващи: Облекчаващите болката лекарства без рецепта, като парацетамол и ибупрофен, могат да се използват за облекчаване на болката и понижаване на температурата.
  3. Почивка, много течности и здравословна диета – всичко това би помогнало за ускоряването на естествения лечебен процес на тялото и по-бързото възстановяване.
  4. Наблюдение: Децата със скарлатина трябва да се наблюдават внимателно за признаци на усложнения, като дехидратация, затруднено дишане или влошаване на симптомите.
  5. Проследяване: След завършване на курса на антибиотици, детето трябва да бъде прегледано отново, за да се гарантира, че инфекцията е напълно излекувана и че няма усложнения.

Предпазни мерки

Предотвратяването на разпространението на скарлатината е от решаващо значение за защита от бактериалната инфекция. Децата, диагностицирани със скарлатина, трябва да бъдат изолирани от другите, докато не минат поне 24 часа от началото на курса с антибиотици (в някои случаи педиатърът може да препоръча по-дълъг период, особено ако детето не се чувства добре).

Практикуването на добра хигиена, като често миене на ръцете, покриване на устата и носа при кашляне или кихане, избягване на споделяне на прибори за хранене или чаши за пиене и дезинфекция на често докосвани повърхности, може да помогне за намаляване на риска от инфекция.

Поддържането на здравословен начин на живот с балансирана диета, достатъчен сън и редовни упражнения може да укрепи имунната система и да намали риска от инфекция. Също така е важно да се гарантира, че жилищните помещения имат подходяща вентилация, за да се осигури свеж въздух и да се намали рискът от повторно предаване.

Естествени средства за подпомагане на лечението на скарлатина

Въпреки че натуралните средства могат да се използват като допълнение към конвенционалното медицинско лечение на скарлатина, те не трябва да се считат за заместител на антибиотиците, които имат важна роля при лечението на бактериалната инфекция, причиняваща скарлатина. Ето кои еeстествени лекарства, които могат да бъдат от полза:

  1. Витамин С: Витамин С е мощен антиоксидант, който подпомага поддържането на имунната система. Увеличаването на приема на витамин С чрез диета или добавки може да помогне за повишаване на способността на организма да се бори с инфекцията.
  2. Мед: Медът има естествени антибактериални свойства и помага за успокояване на възпалено гърло. Добавянето на мед към чай или вода може да осигури облекчаване на симптомите.
  3. Ехинацея: Ехинацеята е билка, която обикновено се използва за подпомагане на имунната система. Може да се приема като чай или добавка.
  4. Хомеопатия: Хомеопатичните лекарства, като Belladonna, Apis mellifica и Mercurius solubilis, могат да подпомогнат лечението на скарлатина. Имайте предвид обаче, че хомеопатичните лекарства се избират въз основа на специфичните симптоми на детето и трябва да се прилагат само под ръководството на обучен хомеопат.
  5. Джинджифил – пиенето на чай от джинджифил успокоява болното гърло и облекчава гаденето. За да направите чай от джинджифил, обелете и нарежете парче пресен корен от джинджифил и го накиснете във вряща вода за няколко минути.

Скарлатина и имунитет

Както стана ясно, скарлатината се причинява от бактерия Streptococcus от група А и подобно на други бактериални инфекции, след като тялото е заразено, имунната система произвежда антитела, които разпознават и се борят срещу специфичния вид бактерии, причинили инфекцията. Тези антитела могат да осигурят известно ниво на защита срещу бъдещи инфекции от същия тип бактерии.

Въпреки това е важно да се отбележи, че имунитетът срещу скарлатина не е постоянен и детето може да се зарази отново, ако е изложено на бактерията. В допълнение, има много щамове на група А Streptococcus бактерии и антителата, произведени в отговор на един щам, може да не осигурят защита срещу друг.