Тръшкането при децата и четирите погрешни реакции на родителите

Ето най-разпространените погрешни родителски реакции на детските гневни изблици и тръшканията:

1. Говорите му успокоително, за да му мине. Грешка!

Изобщо няма да му мине от спокойния ви глас. Със същия успех можете да си мълчите – няма да е нито по-нещастно, нито ще допринесете по-малко за приключване на крясъците му, а дори има вероятност да сте по-ефективни, докато не говорите. Когато му говорите успокоително, детето разбира, че според вас то е в правото си да реве и крещи, и усеща, че ви е страх да реагирате по-твърдо. Това го кара да плаче по-дълго, понеже то вижда шанс да ви накара да направите това, което иска.

2. Опитвате се да го убедите, че не трябва да крещи, че не е в правото си, че това, което иска е забранено, защото…Грешка!

Детето въобще не се интересува защо е забранено нещо или какви са плановете на родителите му за прекарване на деня. То иска да получи веднага желаното (предмет или внимание) и въобще не се интересува какво мислите вие. Отново, ще допринесете повече ако мълчите. Обяснение трябва да се даде, но не по време на тръшкането, а едва когато детето се е успокоило напълно и е видяло, че тръшкането не дава резултата, който то желае. Най-добре е по-късно през деня да се обясни отказът.

3. Опитвате се да залъжете детето като забранявайки му нещо, му предлагате друго на негово място (играчка например). Грешка! Детето трябва да разбере, че тръшкането не е приемлив вариант на реакция, и да му дадете играчка (само и само да се успокои) е равносилно на награда, за това, че се е тръшкало. А то отлично знае, че му давате не каквото иска, затова често не приема поднесения подарък. А вие го поднасяте едва ли не като извинение, че сте разстроили детенцето. Не го залъгвайте с нищо друго. Вниманието му трябва да остане върху първоначално желаното нещо. По този начин, комбинирайки съсредоточеността му върху исканото с липсата на резултат от тръшкането му ще го научите, че тръшкането няма да доведе до желаните резултати.

4. Детето се тръшка известно време (5 секунди или 20 минути) и накрая му давате каквото иска. Грешка!

Най-голямата ви грешка! По-лоша трудно ще допуснете в подобна ситуация. Да, вие си мислите „Детето толкова крещя, плака, толкова е нещастно…горкото! Аз съм ужасен родител, че така го карам да страда, а то само искаше…. И за да се покажете добри, давате на детето това, за което е плакало. Какво разбира детето от това? Разбира, че ако плаче достатъчно дълго, ще получи каквото иска, независимо какво иска. Тук вече родителите стават лоши, а не когато му забраняват. Работата на родителя е да определя правилата, да поставя необходимите ограничения и да решава какво ще се случва.

Не е нормално да „играете“ по правилата на детето, нормално е то да следва вашите. Не е нормално да го свиквате, че ако крещи и плаче, ще получава каквото иска в живота. Не трябва и да си подкопавате авторитета като му позволявате да прави каквото си иска. Ако вас не слуша, кой може да го контролира?

Не се мислите за лоши родители, само защото възпитавате детето си и се стараете да направите разумна личност от него. Много родители правят най-голямата грешка при възпитанието именно с позволяването на абсурдни неща, само и само то да не плаче. Не може да се съгласявате с всичките му желания, особено след като сте наясно, че на 2-3 годишна възраст желанията на детето се сменят непрекъснато.

Автор: Елена Златева

 

Вижте още:

Детето ви се тръшка? Не сте единствени…

Инатливите деца – има ли решение?

Децата и нервните изблици – причини и решения

Възпитание с шамари? Не, благодаря!