Четирите типа емоционално незрели родители и защо са токсични за децата си?

емоционално нестабилна майка дете родител

Емоционално незрелите родители могат да бъдат няколко типа, но общото между всички тях е, че са причина за болезнени преживявания на самота и несигурност у децата. 

Различните типове емоционално незрели родители може да се отличават в проявленията, но всъщност при всички тях в еднаква степен липсва зрялост в емоционален аспект:

  • склонни са към фиксиране върху самите себе си
  • нарцистични
  • обикновено в тях не можеш да намериш емоционална подкрепа.

Всички споделят едни и същи черти като егоцентризъм, нечувствителност и ограничен капацитет за истинска емоционална близост. Също така обща за тях е употребата на неадаптивни механизми за справяне, които изкривяват реалността, вместо да я посрещнат лице в лице. Наред с това този тип родители използват децата си, за да се чувстват по-добре, което често води до обръщане на ролите и излагане на хлапетата на проблеми, които не са тяхна работа.

При нито един от типовете емоционално незрели родители не се наблюдават умения за съпреживяване на чуждите емоции, защото самите те страдат от тежки проблеми с удържането на собствените си личностни граници: или се въвличат прекомерно, или отказват изобщо всякакъв тип ангажиране. Всички те не умеят да разглеждат децата си като отделни личности и отношенията с тях почиват единствено на собствените им потребности.

Кои са 4-те типа емоционално незрели родители?

  1. Емоционалните родители

Те биват направлявани от своите емоции и се люшкат между свръхнамеса и рязко оттегляне от живота на децата си. Има епизоди на стряскаща нестабилност и непредсказуемо поведение, лесно се поддават на тревожност и разчитат на другите да ги организират. Могат да възприемат съвсем дребни проблеми като „края на света“ и да виждат в околните или спасители, или предатели.

Емоционалните родители са най-инфантилни и оставят впечатлението, те имат нужда да бъдат обгрижвани и постоянно да се внимава какво е отношението към тях. Не е нужно много, за да ги разтревожим, а след това всички в семейството полагат усилия, за да бъдат успокоени. В моменти на емоционални кризи този тип родители повличат и децата си и те са принудени да преживеят тяхното отчаяние, гняв, омраза. Нищо чудно, че всички в семейството имат постоянното усещане, че вървят по тънък лед, когато общуват с тях. Тяхната емоционална нестабилност е най-лесно предвидимата им характеристика.

За крайните проявления на този тип може директно да се каже, че става дума за хора с психични разстройства – психози, биполярни разстройства, нарцистични и гранични личностни разстройства. Понякога тяхната необуздана емоционалност може да свърши с опит за самоубийство или с физическо насилие над другите. Хората около тях се чувстват нервни, защото емоциите им ескалират бързо, а е плашещо да видиш свой близък напълно „излязъл от строя“.

Независимо от формата на проявление, всички родители от този тип не могат да издържат на стресови ситуации и нямат механизми на контрол над емоциите си. Те лесно губят баланс в преживяванията си и не умеят да се самонаправляват в ситуации, които всяка зряла личност може да овладее.

Каквато и да е степента на самоконтрол, те остават главно водени от емоции, разглеждат света в черно-бели крайности, склонни са постоянно да държат сметка на другите и да ги манипулират, прилагайки емоционални тактики. Променливите им настроения и реактивността им ги превръщат в хора, на които не може да се разчита. И макар да внушават безпомощност и обикновено да се преживяват като жертвата, животът на семейството реално се върти около техните настроения. Извън семейния кръг умеят да се владеят, защото следват структурирана роля, докато в по-близките си отношения се оставят на тоталната си импулсивност. Много от децата на подобни родители се научават да се подчиняват на чуждите желания. Пораснали в постоянни усилия да предугадят поредната емоционална буря, те могат да станат свръхчувствителни към преживяванията и настроенията на другите, което е често в техен ущърб.

  1. Свръхамбициозните родители

Те са компулсивно целенасочени и винаги свръхзаети. Не могат да спрат да се опитват да направят всичко перфектно, включително хората около тях. Рядко имат време да проявят истинска емпатия към децата си и неизменно упражняват контрол и намеса в живота им.

Това са родителите, на които най-малко им личи, че имат проблем с емоционалната незрялост. Те дори изглеждат изключително посветени на децата си. Поради собствената си амбициозност искат винаги всичко да бъде изпълнено по най-добрия начин. Полагат всички усилия детето им да бъде успешно и това прави егоцентризмът им по-невидим. Парадоксално, но често, тези активно въвлечени, работливи родители, възпитават деца, които израстват немотивирани и дори с депресивни уклони.

При по-дълбоко вглеждане ще се види емоционалната незрялост на тези открояващи се, високо отговорни хора. Тя се проявява в предположенията, въз основа на които те градят оценките си за другите, и в очакванията им всички да споделят техните искания и ценности. Прекомерната им фокусираност в себе си е симптом за увереността, че знаят най-добре кое е подходящо и правилно и по-отношение на останалите. Те не преживяват периоди на съмнения в правотата си и предпочитат да се държат все едно всичко е фиксирано и вече имат отговорите. Вместо да приемат уникалните интереси и жизнени избори на децата си, те селективно хвалят и стимулират само онова, което на тях им се струва важно и ценно. Честите им намеси в живота на децата им са пословични. Наред с това постоянният им стремеж всичко да е изпълнено по най-добрия начин не им дава покой. Целите са по-важни от чувствата на другите, включително на децата им.

Подобен тип родители обикновено са формирани в среда, белязана от емоционален недостиг. Те са се научили да се справят благодарение на собствените си усилия, без да очакват някой да ги подкрепя. Затова и се гордеят със собствената си независимост и се страхуват, че децата им могат да ги посрамят със своите неуспехи, поради което не могат да им демонстрират безусловно приемане.

Независимо дали искат това или не, децата на такива родители се чувстват постоянно преценявани и този тип прекомерен надзор често кара малчуганите да избягват да търсят помощ за каквото и да било.

Убедени, че знаят всичко най-добре, свръхамбициозните родители понякога правят неочаквани неща вместо своите деца, които пък винаги чувстват, че не правят достатъчно или че не правят това, което трябва.

  1. Пасивните родители

Нагласата им е да не упражняват никакъв тип намеса и да избягват всичко, което би могло да ги разстрои. Те изглеждат като че ли не биха могли да нанесат особена вреда на децата си, но също упражняват своето негативно влияние. С радост оставят по-доминантните личности да вземат решения, което води дори до толериране на злоупотреба и пренебрегване на децата. Техният начин за справяне е чрез минимизиране на проблемите, съгласяване и примиряване.

В сравнение с другите типове тези родители, изглеждат по-достъпни в емоционално отношение, но до определена степен. Когато нещата се задълбочат, те се отдръпват емоционално, стават пасивни и буквално скриват главата си в пясъка. По този начин те не поставят граници пред децата си, но не им предоставят и подкрепа. Те може и да ги обичат, но не са в състояние да им помогнат.

Пасивните родители са също толкова незрели и себецентрирани, колкото и останалите типове, но с тях е по-лесно да се разбере човек. Често те са любимите родители и могат да показват известна емпатия към децата си, ако това не пречи  по някакъв начин на самите тях. Но тъй като могат да бъдат ужасно егоцентрични, те също като другите типове използват децата си, за да задоволят собствените си емоционални потребности и най-вече нуждата да бъдат във фокуса на вниманието на другия. Подобни родители се радват на невинността на децата си и по забавен начин могат да бъдат на тяхното ниво.

Децата се достатъчно чувствителни, за да знаят, че не бива да очакват или молят за подкрепа подобни родители. Макар да им се радват, да се забавляват с тях и да ги карат да се чувстват специални, децата усещат, че родителят им не е до тях по същностен и автентичен начин. В действителност тези родители са печално известни с това, че не обръщат внимание на семейните ситуации, които могат да окажат вреда върху децата, и ги оставят да се защитават сами. Когато майката е такъв тип родител, тя би могла да остане с партньора си, въпреки че той унижава или тормози децата, само защото няма доход, който да й гарантира самостоятелност. Такива майки често остават слепи и глухи за случващото се около тях.

В собственото си детство тези родители са се научили да не влизат в конфликти, да не се „набиват на очи“ и да се подчиняват на по-силните личности в семейството. Вече в ролята си на родители на тях не им хрумва, че задачата им е не просто да се забавляват с децата си, но и да ги закрилят. Те изпадат в нещо като ступор, когато има проблем, отдръпват се или намират други пасивни начини да изчакат бурята да премине. Освен че са готови да изоставят децата си в такива ситуации, те биха напуснали и семейството си, ако им се предостави шанс за по-щастлив живот. Това може да остави дълбока рана у детето, тъй като тъкмо любимият родител си е тръгнал.

Децата, които изпитват обожание към пасивните си родители, могат да станат зрели хора, склонни непрекъснато да извиняват пренебрежителното поведение на околните. Като деца те са вярвали, че нищо не може да промени ситуацията им и че пасивният родител е истински безпомощен. Често биват истински шокирани от идеята, че прекрасният им мил родител всъщност носи отговорността да ги защитава, докато те не могат да правят това сами. И през ум не им е минавало, че родителите имат дълг поне да не поставят интересите на децата си по-ниско в йерархията от своите собствени.

  1. Отхвърлящите родители

Поведението им може да ни накара да се запитаме защо изобщо са създали семейство. Независимо дали реакциите им са умерени или крайни, те не изпитват радост от емоционалната близост и по ясен начин показват, че не желаят децата им да ги занимават с каквото и да било. Толерантност към потребностите на другите практически не съществува и отношенията с тях се свеждат до команди, избухвания и оттегляне от живота на семейството. Някои от не толкова крайните вариации на този тип родители участват в стереотипни семейни дейности, но не могат да се ангажират истински. Най-важното за тях е да бъдат оставени на мира.

Отхвърлящите родители сякаш издигат стена около себе си. Те не искат да са заедно с децата си и изглеждат най-щастливи, ако всички просто ги оставят на мира. Хлапетата им живеят с усещането, че родителите им биха били по-доволни, ако изобщо не съществуваха. Постоянната им нервност показва на децата, че не бива да ги търсят за нищо. Такива хора радикално отхвърлят всякакви опити да бъдат въвлечени в емоционално близки отношения или връзки, наситени с обич. Ако бъдат принудени да откликнат, може да се ядосат или дори да станат груби. Те са способни на физическо насилие като форма на наказания.

Отхвърлящите родители са най-неемпатичните от четирите типа. Те често избягват да поддържат зрителен контакт, с което демонстрират нежеланието си за емоционална близост. Друг път гледат с празен поглед или направо враждебно. Обикновено са доминиращите фигури в семейството и животът им е организиран около техните желания. Пример за такъв родител е студеният и дистанциран баща – мъж, неспособен да проявява емоционална топлота към децата си. Всичко се върти около него и всички инстинктивно се стараят да не го притесняват. С такъв баща не е трудно да се чувстваш виновен, че съществуваш. Майките могат също да бъдат отхвърлящи. Децата на такива родители се научават да се изживяват като бреме и дразнители, което води до още повече несигурност и страх да се борят за интересите си. И след съзряването си отхвърляните деца не се научават да изискват каквото и да било.

Комбинация от 4-те типа родители

Трябва да се има предвид, че някои родители представляват комбинация от типове. Макар повечето да попадат в една категория, ако например са под стрес, могат да са податливи и на поведение, характерно за някои от другите. В рамките на тези 4 типа обаче може да се идентифицира една обща черта: нито един от тях не е в състояние да действа консистентно, така че да изгради усещане за сигурност у децата си. В същото време всеки има свой характерен начин да бъде токсичен родител.

И 4-те типа емоционално незрели родители са прекомерно заети със самите себе си, нечувствителни и по тази причина – емоционално чужди за децата си. Липсата на емпатия ги превръща в хора, с които не е лесно да се общува и да се установи връзка. Всички те се страхуват от автентичните си чувства и се опитват да контролират околните в името на собственото си удобство и удовлетворение. Никой от тях не може да накара децата си да се почувстват истински значими.

Над статията работи: Яна Атанасова, Roditel.bg

В статията са използвани материали от книгата на клиничният психолог Линдзи Гибсън „Порасналите деца на емоционално незрелите родители“, любезно предоставена от издателство „Изток-Запад“

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK


Коментарите са изключени.