4-те родителски подхода и балансът между строгост, толерантност и ангажираност

Какъв тип родител сте? Либерален, авторитарен, небрежен или имате истински авторитет пред своето дете?

Човешкото поведение не може да се вмества в точно определени рамки, различните стилове на възпитание – също. Но преди около 60 години екип учени, ръководен от психолога Даяна Баумринд, провежда наблюдение върху група семейства и достига до извода, че съществуват 4 възпитателни подхода, които повечето родители използват. Осъвременени версии на описанията на тези подходи и до днес се използват от повечето експерти в областта на детското развитие като полезен начин да се обясни поведението на родителите. Ето и 4-те основни типа:

1. Авторитарният родител

Авторитарните родители имат високи очаквания към децата си, което е хубаво, както показват изследванията. Така малчуганите постигат високи оценки, научават се да бъдат отговорни и да не се замесват в неприятности. Проблемът е в това, че тези родители не оказват на децата си достатъчно подкрепа. Ситуацията е: „вдигни си чорапите“, „бъди сериозен и се дръж както трябва“, „ще стане както аз кажа“. В повечето случаи такива родители са отгледани по същия начин и обикновено смятат, че са се развили добре, но проучването показва, че техните синове и дъщери често стават непокорни тийнейджъри. Децата на авторитарните родители са по-податливи на натиска на средата от връстници, защото не са свикнали да мислят за себе си и да поемат отговорност за поведението си. Когато не са получавали достатъчно подкрепа в семейството си, тези деца накрая може да започнат да търсят любов на най-неподходящи места.

2. Либералният родител (известен още като разрешаващ, отстъпчив, толерантен или угаждащ)

Повечето родители се опитват с всички сили да не повтарят грубата любов на своите родители, затова прекаляват с обратното. Това са родители, които много подкрепят децата си, което е изключително важно. Но в този родителски подход има два проблема. Първо, тези родители често показват на децата си, че разочарованието, безсилието и другите тревожни емоции трябва на всяка цена да бъдат избягвани. За техните деца е трудно да се научат, че могат да се изправят срещу нещастието и да му дадат отпор, което е съществен момент в изграждането на издръжливост. Второ, либералният подход отбягва поставянето на граници и високите изисквания. Някои родители вярват, че това е хубаво, те не биха искали да спъват естественото развитие на детето си. Други просто не могат да понесат хлапето им да страда, защото не могат да регулират собствената си тревожност. Но децата, на които никога не им се е налагало да се „контролират“, за да се приспособят към ограниченията и да отговарят на очакванията, трудно се научават на самодисциплина. Ако не научите сина си или дъщеря си да зачитат вас и другите хора, какъв урок им давате за човешките взаимоотношения? С този родителски подход се отглеждат деца, които имат склонност към егоцентризъм, тревожност и не са достатъчно издръжливи.

3. Небрежният родител (известен още като неглижиращ, неангажиран или неучастващ)

Винаги е имало родители, които не могат да дадат на децата си любовта и вниманието, от които мъниците се нуждаят, заради алкохолизъм, нарцисизъм или просто за да работят на повече от едно място и да издържат семейството. Този стил на възпитание като че ли се среща често днес, поне в някои общества, в които родителите решават да оставят децата си на ясла или детска градина от съвсем ранна възраст, а после, докато растат, ги оставят да си живеят живота с връстниците си и така имат много малко, дори никакво влияние върху тях, когато станат тийнейджъри. Най-отявлените в своята небрежност родители понякога стават зависими от наркотици или изоставят семейството си, но също така има и такива, които са грижовни, имат „нормални“ семейства – те просто са твърде заети със собствената си работа или социалния си живот, за да се ангажират сериозно с децата си. Нерядко такива родители харчат много пари за своите хлапета, вместо да им обръщат внимание. Това винаги показва на детето, че не заслужава любов, и ако и двамата родители са незаинтересовани, липсата на близост често води до тревожност, злоупотреба с алкохол или наркотици или други проблеми при детето.

4. Авторитетният родител (известен още като проявяващ емпатия с граници)

Последният родителски подход е този, който според проучването на Даяна Баумринд създава най-добре адаптирани деца. Според нея авторитетните родители, за разлика от авторитарните, дават на децата си много любов и подкрепа, подобно на толерантните. Но също така имат и високи очаквания, както авторитарните родители. Очаквания, съответстващи на възрастта, разбира се, а не 3-годишно дете да почисти стаята си само. Но е напълно възможно постоянно да помагат на това мъниче да подрежда, за да може, когато е вече на 6, съвсем само да почиства стаята си. Такива родители са ангажирани, дори взискателни. Те настояват за семейни вечери, много разговори чак до гимназията, добри оценки, отговорно поведение. Но също така осигуряват на децата си пълна подкрепа, за да научат как да отговарят на тези очаквания. Важно е да се отбележи, че тези родители не налагат контрол като авторитарните родители. Те изслушват страната на сина си или дъщеря си, правят компромиси, отстъпват им контрола, когато това е възможно. Не е чудно, че децата им остават близки с тях – те често описват единия си родител като доверения човек, с когото обсъждат проблемите си. Такива деца обикновено се справят добре в училище и също така те са тези, които учителите описват като отговорни и харесвани, с две думи – добри деца, с каквито всеки иска да е обграден.

Тъй като терминът „авторитарен“ има общ корен с „авторитетен“, този подход може да бъде наричан и „емпатия с граници“.

Как биха се проявили тези възпитателни подходи в ежедневието?

Какво например ще направи представител на всеки от 4-те типа родители, ако 8-годишното им дете донесе слаба бележка от училище?

1. Авторитарният

Кара се на детето без никакво обсъждане и го наказва, докато не се поправи и не подобри успеха си. Точка по въпроса. Може да наеме частен учител, което се приема за наказание, и това да замести някаква дейност, която то обича, като тренировките по любимия му спорт например. Детето става демотивирано и гневно и се налага само да намери начин да се усъвършенства.

2. Либералният

Изслушва с емпатия. Приема оправданието на детето, че вината е на учителя, и го моли, ако обича, да положи повече усилия следващия път. Либералният родител може да каже на детето, че вярва в него или дори да му предложи да се потруди повече, но не му помага реално да намери начин да промени нещата. Ако детето се опита да прояви слабост, например да покаже страховете си, че просто не може да се справи с математиката или да се организира, либералният родител не може да понесе тревожността му, затова го уверява, че може с всичко да се справи. Детето е оставено да се справя само с притесненията си.

3. Небрежният

Небрежният родител вероятно ще пренебрегне слабата оценка на детето от училище с мотива, че това не е най-важното. Този тип родител може да избегна да се конфронтира с детето, като отмести вниманието си към нещо, което той счита за по-важно или по-интересно. Вместо да се заеме активно със ситуацията,  може да се опита да го реши с минимално усилие, като например каже на детето да не се притеснява и че всичко ще се нареди само по себе си.

4. Авторитетният (или емпатия с граници)

Пита детето дали е изненадано от тези оценки, какво мисли за причината за тази ситуация и какво според него трябва да се направи, за да научи материала и да си повиши успеха. Заедно с детето създават план с много ограничения и високи изисквания, защото има много за наваксване. Този родител проявява пълно разбиране към това колко трудна е за малчугана тази промяна. И което е още по-важно – осъзнава, че вината е отчасти негова и че той като родител е основна част в процеса на отстраняване на грешките. Авторитетният родител предава на детето си спокойното усещане за надежда, за да може да се справи с тревогата си, докато се мъчи да се измъкне от дупката, която само си е изкопало.

Родителят, който използва емпатия с граници, има еднакво високи очаквания с авторитарния родител и е със същата лидерска позиция пред децата си. Но при него присъстват дух на партньорство, разбирателство, изслушване и уважение, така че детето не заема защитна позиция и е по-склонно да поеме отговорност самичко. Авторитетният родител е най-ангажираният сред всички останали типове. Разликата между толерантността и емпатията с граници са високите изисквания и по-добрата регулация на собствената ни тревожност, за да може детето да има подкрепата да се заеме с нещо, което е трудно за него.

Над статията работи: Яна Атанасова, Roditel.bg

В статията са използвани материали от книгата на клиничния психолог д-р Лора Маркам „Спокойни родители – щастливи деца“, достигаща до българските читатели благодарение на издателство „Изток-Запад“