Какво да (не) казваме на детето си, когато се тръшка и има гневен изблик?

Едва ли има родител, който да не знае какво е тръшкане и нервен изблик. Това са едни от най-трудните ситуации и неприятни преживявания и за родителите, и за мъниците. Много често възрастните не знаят как да реагират на гневните избухвания на своите хлапета и използват най-естествените (според тях) фрази, за да овладеят гнева на им и да предотвратят или прекратят неудобните сцени.

Знаем ли наистина какво е подходящо да кажем на детето си, когато е в емоционална криза и избухва неудържимо в гняв или дори в истерия? Повечето родители си мислят, че знаят. Но всъщност се оказва, че не е съвсем така. Често използваните от нас реплики, когато хлапето се тръшка или се гневи, могат да бъдат казани по различен начин – така че да не влошаваме ситуацията и да помогнем на детето да се успокои по-лесно.

Кои са тези фрази и как да ги преформулираме, за да намалим напрежението и емоциите на малкото човече? Ето някои примери и съвети:

 

1. „Спри да хвърляш играчките си!“

Вместо това, нека кажем: „Когато си хвърляш играчките, започвам да си мисля, че не ти харесва да си играеш с тях. Наистина ли е така?“

Тази техника на изразяване може да помогне да разкрием мислите и чувствата си пред детето, без да се конфронтираме с него. Това не само ще запази общуването ни с мъничето, но и ще му покаже как изглежда ситуацията от нашата гледна точка, която е различна от неговата.

2. „Големите деца не правят така.“

Вместо това, нека кажем: „Големите деца, а и големите хора понякога се ядосват много силно. Но това е нормално и тези чувства ще преминат.“

Нека не се лъжем. Колкото повече порастват нашите хлапета, с толкова по-големи проблеми и силни чувства се сблъскват те. Защо да им казваме, че големите деца не изпитват гняв, неудовлетворение или безпокойство, след като това не е вярно? А и така бихме ги стимулирали да избягват или да потискат емоциите си, вместо да се опитат да се справят с тях по подходящ начин.

3. „Не смей да удряш!“

Вместо това, нека кажем: „Може да се ядосваш, но няма да ти позволя да удряш. Не може да нараняваш другите, когато си ядосан/ядосана.“

Ако преформулираме така изречението, ясно отправяме към хлапето посланието, че чувствата, които изпитва са нормални, но действията му не са в реда на нещата. Разделянето на емоциите от действията всеки път когато детето прояви агресия при гневен изблик постепенно ще го научат и то да ги разграничава.

4. „Много ми е трудно с теб.“

Вместо това, нека кажем: „Това е труден момент. Но ще преминем през него двамата заедно.“

Когато децата проявяват упорство за нещо, много важно е да се разбере какви са причините за това. Ако вместо осъждане на трудния му характер, детето чуе, че родителите му са заедно с него в трудните ситуации, това ще означава, че те са на негова страна, че са от един и същи отбор и че не е самичко.

5. „Веднага си измий зъбите!“

Вместо това, нека кажем: „Какво избираш – първо да измиеш зъбите на плюшеното мече или твоите?“

Малките деца използват гневните изблици като начин да упражняват контрол върху средата, която ги заобикаля. Когато предложим на мъничето избор, ние всъщност му даваме възможност да си върне част от контрола върху ситуацията.

6. „Изяж си вечерята, иначе ще си легнеш гладен.“

Вместо това, нека кажем: „Кажи ми как да направим тази храна по-вкусна?“

Ако детето не иска да яде закуската, обяда или вечерята си, с втората реплика родителят връща към него отговорността за решаването на проблема, който е в основата на гнева на хлапето.

7. „Спри да хленчиш!“

Вместо това, нека кажем: „А можеш ли да кажеш всичко това с нормалния си глас?“

Понякога малчуганите хленчат, но дори не го осъзнават. Когато ги помолим да възвърнат нормалния тон на гласа си, ние всъщност ги учим, че има значение по какъв начин изричат нещата, които искат да ни кажат.

8. „Колко пъти трябва да повторя едно и също?“

Вместо това, нека кажем: „Виждам, че първия път не ме чу какво ти казах. Я да видим сега като ти го кажа пак дали ти можеш да го повториш обаче тихичко, шепнешком?“

Когато накараме детето да повтори това, което е чуло от нас, ние всъщност затвърждаваме „съобщението“ си към него. Шепненето и въобще промяната на тона на гласа пък внася елемент на игра в комуникацията между двамата и намалява напрежението.

9. „Отивай си в стаята!“

Вместо това, нека кажем: „Ще остана тук, докато не се почувстваш готов/готова за една прегръдка.“

При първата фраза, ако изолираме детето, това ще отправи посланието, че нещо не е наред с него самото. Но ако му дадем малко време отново да почувства връзката си с нас, ще му докажем за пореден път, че винаги сме били и ще бъдем негова подкрепа.

10. „Излагаш ме.“

Вместо това, нека кажем: „Хайде да отидем някъде само двамата и да се разберем за това.“

Нека не забравяме, че в случая не става въпрос за нас, а за нашето дете и за неговите емоции. Като отдалечаваме и него, и себе си от сцената на действие, ние възстановяваме усилията и на двама ни да се справим със ситуацията, но без да се привлича излишно внимание върху поведението на мъничето.

11. „Направо си невъзможен/невъзможна!“

Вместо това, нека кажем: „Виждам, че ти е трудно в момента. Хайде да се опитаме да решим проблема заедно.“

Винаги, във всички случаи, родителят трябва да разграничава поведението на детето от него самото. Вместо да получава квалификации от майка си или баща си, хлапето се нуждае от помощ и подкрепа, за да се справи с проблематичната ситуация и с емоциите, които му причинява тя.

12. „Спри да викаш!“

Вместо това, нека кажем: „Да си представим, че сме на рожден ден и трябва да духнем свещичките на тортата. Ще ги духнеш ли заедно с мен?“

Научно доказано е, че дълбокото дишане възвръща тялото в състояние на спокойствие. Освен това игровият елемент допълнително ще свали напрежението и ще помогне на детето да съдейства.

13. „Не може да стане на „твоето“.

Вместо това, нека кажем: „Съжалявам, че не ти харесва как го направих по моя начин. Как мислиш, че ще стане по-добре следващия път?“

Изместването на фокуса от събитието, което е разстроило и разгневило детето, към потенциално решение при следващо подобно действие може да елиминира напрежението. Това напрежение е свързано с вторачването на хлапето в резултата от събитието, който то очевидно не харесва.

14. „Спри да повтаряш „Не“!“

Вместо това, нека кажем: „Чух те, когато каза „Не“. Разбирам, че не искаш това. Хайде да помислим какво можем да променим.“

Потвърждаването на отрицанието на детето – неговото „Не“ – действа положително за деескалацията на напрежението в ситуацията. Промяната на сценария, ориентиран по-скоро към бъдещето и към възможността да се намери решение, дава много по-добри резултати отколкото спорът между „Да“ и „Не“.

 

Източник: Mother.ly
Превод и адаптация: Яна Атанасова

Вижте още:

10 причини, поради които тръшкането при децата всъщност е полезно

Тръшкането при децата и четирите погрешни реакции на родителите

Тръшкането, нервните изблици и детския мозък – какво се случва?

Гневните, избухливи и инатливи деца – как да се справим с тях?