Как да научим децата си на доброта и емпатия

дете доброта емпатия състрадание

Много от нас, родителите, вярват, че за децата е нещо напълно естествено да бъдат добронамерени и състрадателни. Дали обаче наистина на мъниците им „идва отвътре“ да бъдат добри? Мислим си, че е достатъчно да кажем на детето си „бъди добър“ или „бъди мил“ и то ще го направи. Но дали е така наистина и дали за най-малките добронамереността е вродена? Всъщност – не е. И ние, родителите, трябва да възпитаваме у децата си това умение и да ги учим да бъдат добри и да се отнасят към околните с внимание и съчувствие.
Кога трябва да започне този процес? Оказва се, че от много ранна детска възраст.

Бебетата и емпатията

За да помогнем на децата си да развият добронамереност, трябва да ги научим как да използват емпатията. За  разлика от добрите постъпки, които изискват действие от страна на човек, емпатията е способност и емоция, която ни е вродена.

Днес вече знаем, че децата показват тази способност да съчувстват и съпреживяват още от бебета. Емпатията изисква не само емоционален, но и интелектуален компонент. Проведени научни изследвания показват, че новородени бебета само на няколко дни демонстрират емоционалния компонент на емпатията като копират израженията на лицата на хората, които се грижат за тях, и като се разплакват, когато чуят друго плачещо бебе. Проучванията също показват, че когато мъничетата се чувстват в безопасност, защитени и обичани от своите родители, те стават по-чувствителни към емоциите и чувствата на околните. Това е и една от причините, поради които е изключително важно установяването на връзка между бебето и хората, които се грижат за него, да стане в най-ранна възраст.

Малките деца и емпатията

Бебето обаче пораства, след 1 година вече е малко дете и колкото повече се приближава до възрастта от 2 години, толкова по-голяма тежест има интелектуалният елемент на емпатията. Прохождащите деца започват да осъзнават, че хората около тях имат чувства, емоции, желания и нужди, различни от техните собствени. В тази възраст мъниците вече разбират, че опитът и предпочитанията на другите също се различават от техните.

Например, ако едно дете на годинка види друго хлапе да плаче, то ще даде на разстроеното си другарче своята плюшена играчка, за да го утеши. Това е така, защото едногодишното хлапе може да разпознае кога някой е наранен и има нужда от подкрепа. Когато обаче детето е вече на 2 години и види друг малчуган да се удари или разстрои от нещо, то ще донесе не своята плюшена играчка, а тази на разплаканото дете, защото вече осъзнава, че неговото приятелче има различни мисли и предпочитания и ще се успокои само със своята собствена играчка.

Добрият пример на родителите

Способността да се проявява съпричастност и съчувствие може и да бъде научена от децата и впоследствие чрез наблюдение и подражаване на това как ние, възрастните, реагираме в определени ситуации. Тук е и отговорността на родителите. Да се замислим дали нашето дете ни вижда да се усмихваме, да изслушваме, да използваме зрителен контакт, когато говорим с хората около нас. Дали е ставало свидетел на това как ние сме предлагаме помощ и подкрепа на някой друг? Дали показваме загриженост и добронамереност в общуването си с останалите? Със сигурност детето ще възприеме нашият модел на поведение в ситуациите, в които ни е наблюдавало да проявяваме или да не проявяваме емпатия. Така че, когато самите ние сме добър пример за подражание, тогава учим малчуганите си да бъдат добронамерени и внимателни в реакциите и отношението си към другите хора.

Как да възпитаваме добронамереност и емпатия у децата си – практически насоки

Можем да започнем да полагаме основите на добронамереността и съчувствието у нашите хлапета още в много ранна възраст като показваме и обясняваме емоциите. Ако видим плачещо дете например, можем да кажем „това момче е тъжно“. Докато четем книга, може да обясним на мъничето, че „кученцето е щастливо, защото си е намерило приятел“ или че „момченцето е тъжно, защото си е загубило балона“. След това може да свържем тези емоции с нашето дете като го попитаме „Това случвало ли ти се е някога? Как се почувства?“. Защото децата ще се научат да разпознават по-лесно емоциите на другите хора, ако са наясно със своите собствени.

Много е важно също така да отбележим, че да бъдеш добър и внимателен изисква смелост. За да покаже добронамереност и съпричастност към другите, детето трябва да бъде спокойно и да се чувства защитено и в безопасност. Добре е да осигурим колкото се може повече възможности, за да дадем шанс на нашия малчуган да се упражнява да бъде добър и внимателен. Можем заедно с него да се включваме в различни благотворителни инициативи, чрез които се помага на деца и възрастни в неравностойно положение. В тези случаи задължително трябва да разкажем на нашето хлапе какво точно ще правим и защо.

Някои семейства имат много добра практика

на вечеря, когато цялото семейство е около масата, всеки разказва какво добро нещо е направил за някой друг през деня, дори ако става въпрос само за една усмивка или просто да задържиш вратата на някого. Това ще накара детето да обръща внимание на позитивните постъпки, да се стреми да прави по нещо добро, за да има какво да разкаже на вечеря.

Да не забравяме и друго много много важно нещо – винаги, когато ни разкаже за своя добра постъпка, да хвалим и поощряваме детето си. То задължително трябва да знае, че се гордеем с него.

 

Автор: Ейми Кечъм
Превод и адаптация: Яна Атанасова, Roditel.bg

Вижте още:

Как учениците в Дания изучават емпатията като предмет в училище

Развитие на емоционалната интелигентност при деца от 3 до 9 години

6 приказки с поука, които учат децата на мъдрост и доброта

Уникални снимки на деца, които ни връщат надеждата в доброто

 

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

Публикацията Ви е харесала? Абонирайте се за нашия онлайн бюлетин:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: