Развитие на емоционалната интелигентност при деца от 3 до 9 години

емоционална интелигентност деца емпатия емоции

Защо е важна емоционалната интелигентност? Всеки от нас сам ще достигне до отговора, стига да се замисли. Емоциите определено имат значение. Не можем да се захванем с нещо голямо, ако сме обхванати от тревоги. Трудно ще решим проблем, без да проявим разбиране на гледната точка на другия. Не можем да разрешим конфликт вкъщи или на работа или с приятел, ако не овладеем гнева си.

А защо емоционалната интелигентност е важна за децата? Защото малчуганите, способни да проявяват емпатия и впоследствие изградили емоционално самосъзнание могат по-добре да управляват емоциите си, следователно и своето поведение. Тези деца много често са и по-самодисциплинирани и отзивчиви и по естествен начин по-добри в общуването с околните.

Как се развива емоционалната интелигентност при децата от най-ранна възраст – в детската градина и в началния курс в училище? (За емоционалната интелигентност от 0 до 3 години можете да прочетете ТУК) Какво се случва, ако емоционалната чувствителност не се развие в правилната посока? Какъв е пътят от емпатията до емоционалното самоосъзнаване? Вижте някои отговори.

Децата в предучилищна възраст (от 3 до 5 години) и емпатията

Бебетата и малките деца, които са били успокоявани и емоционално „разбирани“ имат стабилна основа за развитието на емоционална интелигентност. Това е реалното проявление на емпатичният родителски подход. Опитваме се да разберем какво чувства детето ни и да откликнем с приемане и утеха. Впоследствие емоционалната чувствителност и способността за разбиране, която изгражда детето ни, е това, което му позволява да превърне собствената си естествена емпатия във висок коефициент на емоционална интелигентност.

Но ако едно хлапе не е било успокоявано като бебе и често е оставяно да плаче, то става реактивно и лесно започва да се тръшка. За жалост, родителите му, които са с най-добри намерения, но с грешни схващания, му казват, че ще го оставят в магазина, ако не се стегне, затова радарът му за изоставяне постоянно търси опасности. Тъй като за него модел на взаимоотношения е този, в който някой му отнема това, от което има нужда, то е ужасно несигурно и емоционално нестабилно. През първите три години от живота му трудният му характер го е вкарвал в постоянни борби за надмощие с родителите му. То е решило, че не може да разчита на тях да му помогнат да се справи с емоциите си, и затова стриктно се опитва да потиска чувствата си. За нещастие, чувствата не могат дълго да бъдат потискани и затова често то бива пометено от емоциите си. Чувството за зависимост го плаши, защото не може да разчита на помощта на родителите си да се справи с него, затова изпада в гняв, когато не може да понесе да не бъде обичано. Тъй като родителите му, не без причина, не искат да го възнаграждават за тръшкането му, те го изпращат да се гневи само в стаята си, което още повече „вкоравява сърцето му“ и го убеждава, че взаимоотношенията работят на принципа на лишението. То носи на гърба си раница, образно казано, натъпкана с тъга и страх, които не може да покаже. А за да не позволи на тези чувства да се разплискат и да го залеят без предупреждение, то използва гнева като щит.

Когато порасне, това дете е емоционално ранимо и лесно се разстройва от нормалните трудности в ежедневието си. Когато види друго хлапе да плаче, огледалните му неврони се активизират и то не може да не изпита поне малко болка за другарчето си. Съвсем възможно е да извика на плачещото дете да млъкне или дори да го удари. А може просто да изгради стена, зад която да се скрие, за да не изпитва емоциите на другите хора. Ако тази стена срещу емоционалната близост често бъде подсилвана, то става способно да причинява болка на другите. Неговият модел за работещи взаимоотношения е изпълнен с борба и болка. То се изживява като безпомощната жертва, но се научава да прилага и другата страна на тези взаимоотношения – да влиза в ролята на агресора.

Детето, което е имало късмета да бъде отглеждано с емпатия обаче, би реагирало на плачещия си съученик по съвсем различен начин. Плачът на другото дете съвсем естествено го кара да се чувства неудобно, тъй като огледалните му неврони се активират и то донякъде усеща какво чувства приятелчето му. И то го е изпитвало преди и знае, че всичко ще се оправи. Затова то може да понесе неудобството си и дори да потърси начини да го успокои. Може да предложи на другото дете играчката си или да каже на учителката, че другарчето му плаче. У детето, към което са се отнасяли с емпатия, се вижда как започва и то да проявява такава. Работещият модел на взаимоотношенията при него е такъв, при който хората забелязват и приемат чувствата на другите, при които отношенията и грешките могат да бъдат поправени.

Емпатията не е единственото умение на емоционалната интелигентност, което детето в предучилищна възраст прилага. То може да се успокои самичко от повечето разочарования, които преживява, въпреки че все още сяда в скута на родителите си, търсещо утеха. То може да назовава поименно чувствата си и още толкова много неща, може да използва думи, за да се справи с безпокойството си, вместо да се тръшка заради него. Това е знак, че лявата част на мозъка му – центърът на логиката, все повече си взаимодейства с дясната, която е по-емоционалната. То започва да постига емоционално самоосъзнаване.

Деца в началното училище (от 6 до 9 години) и емоционалното самоосъзнаване

Докато навършат 6 години, нервната система на децата е вече почти напълно оформена. Тогава фронталната мозъчна стена укрепва, отърсва се от всичко излишно и оформя главните невронни пътища. Можем да очакваме, че до 20-те си години детето ни ще става все по-добро в самоконтрола, планирането, организирането и в други изпълнителски функции. Всъщност в наше време учените са убедени, че човешкият мозък притежава потенциала да се адаптира и променя през целия ни живот, затова той може да бъде превъзпитан до някаква степен.

Шестгодишните деца вече имат много ясен работещ модел на взаимоотношенията, което означава, че на базата на своите преживявания могат да си вадят изводи какво да очакват. Въз основа на работещите модели те са разработили серия от стратегии, които могат да се използват, за да контролират собствените си емоции. Децата, които не са напълно сигурно дали могат да разчитат а възрастните, на пръв поглед имат повече контрол, но всъщност са по-раними, отколкото изглеждат. Сърцата им бият лудо, дори когато се правят на равнодушни. Децата късметлии, които имат отзивчиви родители, познават добре собствените си емоции и са способни да регулират поведението си. Тези деца имат висок коефициент на емоционална интелигентност, дълбоко внедрен във физиологията на мозъка им. Чувстват се удобно в собствената си кожа и с емоциите на околните, затова могат да създават силни връзки с други човешки същества.

Задачата пред децата между 6 и 9-годишна възраст е да приведат в действие своята съзряваща емоционална интелигентност, за да могат да овладеят ежедневните си емоции, провокирани от множеството предизвикателства на това да порастваш. За жалост, децата, на които им е трудно да регулират емоциите си и да долавят сигналите на околните, често имат проблем да се справят с ежедневните задачи, свързани с развитието им. Когато тревожността или гневът пречат на децата да превъзмогнат тези нормални трудности, страда тяхното самоуважение и често в опита си да преодолеят страховете си те стават непреклонни и взискателни.

Емоционално интелигентните деца се сблъскват със същите трудности, но обикновено се справят с тях по-умело. Усвояването на умения да се справят с всяка от тези нормални трудности, свързани с развитието им, изгражда емоционалната интелигентност на децата.

Често тези години са по-лесни за родителите. След 6-тата година мозъкът има много по-добър контрол над импулсите. Заради този усъвършенстван контрол над емоциите и фокусирането върху училището много родители дори не забелязват вътрешните емоционални борби на детето си. Те пропускат възможността да помогнат на детето си да се справи със страховете и незадоволените си нужди, които провокират „лошото“ поведение, и да надграждат коефициента на емоционалната му интелигентност.

За родителите, които обръщат внимание, годините в началното училище, когато хлапетата са все още силно свързани с майките и бащите си, са идеалното време да помогнат на децата си да се ориентират добре в света на емоциите. Детето, което има емпатични родители, в този период се облагодетелства не само от топлото приемане на чувствата му, но и от внимателното изслушване на думите му, което му помага да се научи само да проявява повече разбиране към своите собствени емоции и нужди, както и към тези на останалите.

Докато навърши 9 години високо емоционално интелигентното дете може да се окаже с години пред съучениците си в умението си да контролира емоциите си, а следователно и поведението си. Обратното поведение също е знак. Емпатичните родители разбират, че едно дете, което се държи зле, дава сигнал, че се нуждае от помощта им да се справи с емоциите си, и виждат в лошото поведение възможност за развитие. Тъй като такива родители могат да контролират собствената си тревожност, те имат възможност да помогнат и на детето си да се справя с проблемите, като го изслушват, размишляват и му помагат да потърси подходящи варианти за решение на проблемите.

Статията е базирана на материали от книгата на д-р Лора Маркам „Спокойни родители – щастливи деца“, предоставена с любезното съдействие на издателство „Изток-Запад

Вижте още:

Как учениците в Дания изучават емпатията като предмет в училище

Развитие на емоционалната интелигентност при децата от 0 до 3 години?

Как да разтълкуваме емоциите на децата според езика на тялото им?

6 съвета, които ще ни помогнат да спрем да крещим на децата си