Как да разговаряме със свръхчувствителното си дете – 10 съвета за родители

За повечето родители темата за свръхчувствителните деца е доста деликатна. Има обаче някои основни неща, които трябва да имате предвид, ако детето ви е свръхчувствително (а дали е такова, можете да разберете с този насочващ въпросник за родители).

Един от подходите е да изчакате темата за свръхчувствителността съвсем естествено да дойде на дневен ред. Другият е да разговаряте с детето за това и да разберете дали има нещо, което го смущава. Ако решите да предприемете по-директен подход и да разговаряте със своя син или дъщеря за неговите чувства и емоции, ето някои съвети:

1. Съобразете се с възрастта на детето­

Нe сe опитвайте да обяснявате нещата по начин, който може да обърка или разстрои малкото дете, например с реплики от сорта на:

„Ти си роден с темперамента на дядо си„. Детето ви може да не разбира думата „темперамент“ като вас. Опитвайте се да избягвате сложните думи или абстрактните обяснения, както и вменяването на чувство за вина.

2. Обяснете му добре, че не е единственото дете с тази черта на характера и че много други хора също я притежават

„Ти харесваш по-тихите места и се разстройваш понякога.  В това няма нищо лошо. И аз бях така като дете, а и много други хора са чувствителни“.

3. Обяснете, че всеки човек си има определени отличителни характеристики и говорете по принцип, вместо да слагате етикети на хора от вашето обкръжение

„Забелязал ли си как някои хора са родени с по-бурен темперамент, а други по-спокойни и по-тихи? По същия начин ти по рождение си по-чувствителен към разни неща, а други хора не са“.

4. Когато свръхчувствителността на детето ви създаде затруднения, фокусирайте се върху търсенето на решение, а не върху самата черта

Трябваше да вземем допълнителен пуловер“. Но не и: „Студът е голям проблем за теб, защото си свръхчувствителен„. И да, свръхчувствителните деца са и физически по-чувствителни, не само емоционално. Вижте повече ТУК.

5. Когато ситуацията изисква от детето да даде най-доброто от себе си, не използвайте чувствителността му като извинение за евентуалния му неуспех

Избягвайте реплики от типа: „Те са виновни, защото не искат да си играят с теб, не разбират, че си свръхчувствителен!“. Вместо това: „Виждам, че си ядосан заради начина, по който са се отнесли с теб. Какво се случи? Как смяташ, че трябва да постъпиш в случая? Имаш ли нужда от съвет?“.

6. Не използвайте свръхчувствителността на детето като оръжие по време на спор

Не казвайте: „Хайде сега, пак ще ми излизаш с това, че си свръхчувствителен“.

7. Ако детето се оплаче от своята свръхчувствителност, припомнете му как в някои случаи тя е била предимство за него.

Обяснете на детето, че някои хора нямат способността да усещат в детайли всичко, което чувства то. И че свръхчувствителността често е свързана със способността за състрадание и емпатия, а това са много хубави качества.

8. Не се опитвайте да променяте детето си, свръхчувствителността не е болест

Реплики от типа „Трябва да се държиш по-мъжки“, „Не бива да се разстройваш, това те прави слабак“ и т.н. не само не помагат, но и влошават нещата. Детето няма да промени своята емоционалност, но ще придобие куп други комплекси, които са предпоставка за проблеми в общуването.

9. Поинтересувайте се кои известни и уважавани личности са били свръхчувствителни

Човек никога не може да каже със сигурност дали някои известни хора от миналото са били свръхчувствителни, но такива теории има за Чайковски, Бетовен и Ейбрахам Линкълн например. Разкажете за тях на своя син или дъщеря.

10. Не обсъждайте темперамента на детето с други хора в негово присъствие

Когато обсъждате особеностите в характера на детето си с други хора – учители, треньори, роднини, други родители, винаги го правете деликатно и когато детето не е наоколо. В противен случай то ще реши, че има някакъв сериозен дефицит и ще се притесни.

И не забравяйте:

Свръхчувствителните индивиди притежават вродената склонност да забелязват повече детайли в средата и да размишляват задълбочено преди да действат, за разлика от останалите хора, които не са толкова наблюдателни и действат по-бързо и импулсивно. В резултат на това свръхчувствителните хора и свръхчувствителните деца обикновено са състрадателни, умни, интуитивни, творчески натури, които са по-предпазливи и съвестни.

Над статията работи: Ася Георгиева, Roditel.bg

В статията са използвани материали от книгата „Свръхчувствителните хора““
на Д-р Илейн Н. Арън, издателство „Изток-Запад“