8 погрешни схващания за възпитанието, които ни пречат да бъдем по-добри родители

Погрешните разбирания на родителите по отношение на техните деца могат да се окажат нещо много коварно. Те са потенциална заплаха за бъдещето на малчуганите, защото могат лесно да станат причина майките и бащите да се подведат и да се оставят да бъдат ръководени от неправилни схващания и остарели практики, свързани с отглеждането и възпитанието на мъниците. А това неминуемо ще има негативен ефект върху децата.

Кои са най-често срещаните неправилни схващания на родителите посочва Виктория Прудей, психотерапевт, блогър и лектор по теми, свързани с родителството. Мнението й се базира на над 10-годишна практика като терапевт, работещ с деца и семейства:

1. „Детето си е такова по характер и по рождение, а това не се променя“

Разбира се, че всички се раждаме различни. Не можем да променим някои основни характеристики, с които е родено едно дете, но чрез средата и условията, които създаваме за нашите хлапета, можем да засилим техните силни страни или обратно – да подчертаем слабостите им. Прекалената употреба на електронни устройства, ограниченото време, прекарано навън, недостатъчната двигателна активност и липсата на свободно време от страна на родителите описват реалността, в която живеят днешните деца. Всички тези фактори, определящи начина им на живот, могат не само да засилят някои трудности, които мъниците имат по рождение, но и да създадат допълнителни проблеми при деца с иначе напълно нормално развитие.

2. „Опитах всичко, но не мога да подобря поведението му“

Никога в практиката си, а и извън нея, не съм срещала дете, за което да е вярно твърдението „нищо не може да се направи“. Ние, като родители, винаги имаме много какво да направим. Детският мозък е „мускул“, който може „да се тренира“, и има възможността да се променя и пренастройва с правилното насочване. По същия начин, по който детето е усвоило негативно поведение, то може да се „отучи“ да го прилага и да го замести с ново – позитивно.

3. „Детето ми има затруднения, но те са нещо нормално и с времето ще отминат от само себе си“

Ако децата бяха в състояние сами да се справят с евентуални трудности и проблеми в развитието си и да ги израстват, определено нямаше да има толкова много хлапета, които в училищна възраст се нуждаят от консултация с детски психолог, с логопед, със семеен терапевт или друг специалист по детско развитие. Проблемите и трудностите, които може да има един малчуган в ранна възраст, се променят с течение на времето. Ето защо колкото по-рано родителите обърнат внимание на даден поведенчески проблем при тяхното дете, толкова по-малко вероятно е този проблем да започне да нанася вреди и да поставя ограничения в живота на малкото човече в бъдеще.

4. „Образователните компютърни игри и ТВ програми могат да заместят останалите занимания“

Нищо не може да замести човешкия контакт и живото общуване, игрите на открито, времето прекарано сред природата и възлагането на домашни задължения на децата. Ранното включване на технологиите в живота на мъниците носи повече вреди отколкото ползи. Днес знаем и все по-често говорим за това, че ключът към успеха в живота е емоционалната интелигентност. Докато използват свободното си време да играят на компютъра или да гледат телевизия обаче, децата няма да имат възможност да развиват социалните си умения и да се учат как да ги използват. Препоръчителното време, което хлапетата могат да прекарват пред екрана за забавление, е 1 час на ден, ако са на възраст от 3 до 5 години, и 2 часа на ден – ако са на възраст между 6 и 12 години. А за най-малките, до 2 години – развличането с помощта на съвременните технологии не се препоръчва въобще.

5. „Учителите са виновни. Детето ми няма никакви проблеми, когато е вкъщи“

Обикновено вкъщи децата нямат затрудненията и проблемите, които имат в училище. Защо е така? Защото, когато са у дома, хлапетата през повечето време могат да правят каквото си поискат и когато си поискат. В училище обаче има правила и времето е структурирано по съвсем различен начин. Затова слушайте внимателно обратната връзка на учителите на вашето дете и обърнете внимание на нещата, които ще кажат за евентуални затруднения или проблеми. Може да се окаже, че подценявате ситуацията

6. „Оставям детето да си ляга късно, защото е пълно с енергия и няма нужда от толкова сън“

Много често децата, които трудно си лягат и бавно заспиват всъщност имат най-голяма нужда от сън. Обикновено нервната система на тези хлапета е превъзбудена и е много вероятно до 22:00 часа вече да сте изпуснали най-подходящото време за лягане. В такива случаи се опитайте да ограничите до минимум дигиталните устройства след като детето се прибере от детската градина или от училище. Пускайте на детето успокояваща музика, къпете го преди да си легне и постепенно започнете да го изпращате в леглото все по-рано и по-рано, докато накрая не стигнете до желания час за лягане.

 7. „Детето ми трябва постоянно да се занимава с нещо. Колкото по-ангажирано е, толкова по-добре се държи“

Да запълним ежедневието на нашите мъници с повече дейности, отколкото могат да поемат също е краткосрочно решение, което не достига до същината на проблема. Когато детето живее по график и цялото му време е структурирано, тогава неговото поведение се контролира от други хора. Например учителят в клас води часа и напътства учениците какво да правят, как да го правят и кога да го правят. Тоест, когато всичко е планирано и под контрола на възрастен, на детето не му се налага да изгражда и използва умението да се саморегулира, да развива въображението си и да се занимава с нещо, без да му е зададено от друг. А именно това умение е много важно за развитието на малчугана и за неговите бъдещи успехи и щастие.

8. „Синът ми (дъщеря ми) е истинско копие на мен“

Децата ни носят нашите гени, но все пак нали всеки от нас иска хлапето му да бъде една по-добра версия на самия него? От една страна не е никак честно спрямо детето да твърдим, че то е същото като нас – това означава да не признаваме идентичността му и неговите лични качества и недостатъци. От друга, считайки, че то има същите слабости като нас, обикновено се отказваме да работим върху тях и просто се примиряваме. Вместо, водени от егото си, да търсим огледален образ в детето си, по-добре да приемем неговата индивидуалност. А ако срещнем проблем, да не забравяме, че детският мозък има способността да се променя, ако получи правилната стимулация от подходящата външна среда.

 

Вижте още:

Какво наследяваме от бащите и какво от майките си?

8 въпроса, които да си зададете, преди да решите как да дисциплинирате детето си

10 начина да възпитаме увереност и здравословно самочувствие у децата си

Детето ви никога няма да се научи на самостоятелност, ако вършите всичко вместо него

 

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

Публикацията Ви е харесала? Абонирайте се за нашия онлайн бюлетин:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: