Единствена си ми… от Бог дарена,
(и не случайно с тебе сме едно).
От друг живот дошла си, преродена,
изваяна със ангелско перо.
В детството, ти кака ме наричаше,
(нали се бях родила преди теб),
но често във душата ми надничаше,
било за укор или за съвет.
Растеше много дива, любопитна,
с огромни ококрени очи,
а синьото проблясваше смутено
щом зърнеше в сърцето ми сълзи.
Пораснахме… Делят ни километри,
но пак си цялата за мен очи.
Щом радостите с болките несметни
споделяш, щом със мене те боли…
Единствена си ми. От Бог дарена.
Щастлива съм, че имам те сега.
Бъди до мен. Бъди благословена!
Любима моя, истинска Сестра!
Автор: Таня Мезева
Вижте още:
Защо децата обожават лелите си?
Някои от най-хубавите стихове за мама