Как да разтълкуваме емоциите на децата според езика на тялото им?

Ние, родителите, знаем, че децата ни обичат, но понякога може да бъде много трудно да разберем чувствата им, особено ако те са прекалено малки, за да изкажат това, което минава през ума им. Точно затова е много важно да знаем как да разчетем езика на тялото при мъниците, за да се уверим, че детето ни е здраво, щастливо и обгрижено.

Според психолозите и терапевтите децата нямат достатъчно богат речник, за да изразят своите емоции, нужди и желания така, както го правят възрастните. Ето защо от жизненоважно значение е родителите да забелязват невербалните сигнали, идващи от страна на детето, за да разберат какво преживява то. Ако за един възрастен човек е лесно да обясни, че се чувства потиснат, уморен или самотен, децата често изразяват тези чувства чрез сълзи, викове и тръшкане.

Префронталният кортекс – тази част от човешкия мозък, която регулира емоциите и контролира социалното поведение – е все още неразвита при мъниците, което може да доведе до нерационално, твърде емоционално и импулсивно поведение. Затова разчитането на езика на тялото на едно дете може да помогне на родителите да установят от какво има нужда то и какво изпитва като едновременно с това не му отнемат усещането, че е в безопасност, обичано и разбирано.

Какво означават знаците, които ни дава детето, без да произнесе нито дума?

Децата на възраст от 2 до 3 години

Това е трудна възраст и за детето, и за родителите. В този период често се случва мъничето просто да избухне за нещо дребно като това, че е искало лилавата чаша, а не синята. В такива ситуации от него не може да се очаква да използва думи, за да обясни какво го е разстроило. Но пък родителите могат да следят движенията му и по езика на тялото да се досетят каква емоция изразява то в момента.

Когато детето размахва ръце

Според училищния психолог и семеен терапевт Емили Корбин, децата в тази ранна възраст се борят с много неща – със самоконтрола, с тревогата от раздялата с майката, с множество страхове (от тъмното, от животните, от водата). Ето защо те често се напрягат и объркват, когато попаднат в нови за тях ситуации или когато се почувстват изолирани. Ако детето маха с ръце така, все едно се учи да лети, това показва, че то е в състояние на силен стрес и приема твърде буквално универсалната реакция „да се пребориш или да избягаш“ (на английски – fight-or-flight response).

Корбин съветва майките и бащите да не забравят, че по време на истеричен изблик хлапето нито може да говори, нито е в състояние да слуша, затова възрастният трябва да запази самообладание и да прегърне детето, за да му помогне да се справи с тези силни и дори понякога плашещи емоции. От ключово значение в такава ситуация е родителят да се постарае да остане спокоен – така ще може да окаже подкрепа на мъничето по време на незрялата му реакция на стреса или на негативното чувство, което изпитва.

Когато детето ви сграбчи или ви задърпа за ръката

Според детският психолог д-р Стефани О‘Лиъри, когато малкото дете ни дърпа силно, това е неговият начин да покаже, че чувства някакъв дискомфорт. Малчуганите в тази ранна възраст все още продължават да опознават света, използвайки тялото си, така че, ако детето внезапно сграбчи родителя си за ръката или започне силно да я дърпа, това не е непременно акт на агресия от негова страна. По-скоро така хлапето иска да привлече вниманието на възрастния. Освен това д-р О‘Лиъри обяснява, че когато малките деца са превъзбудени, разочаровани, уморени или болни, те са по-склонни да общуват чрез езика на тялото, не чрез думи. Това, което родителите могат да направят в такива ситуации, е да се опитат те да формулират какво иска да им каже детето като го попитат например „Искаш да дойда с теб ли?“, „Играчката ли да ти донеса?“, „Да се прибираме ли вече вкъщи?“ и др.

Децата на възраст от 4 до 6 години

В този етап от развитието си детето вече се тръшка и избухва по-рядко и се справя много по-добре с изразяването на желанията и нуждите си с думи. Но тази възраст също е труден период, защото въпреки че вече умее да си говори с родителите, хлапето може да не е в състояние да им обясни, че е тъжно или ядосано, така че да го разберат. Ето защо и в този етап е добре да се внимава за езика на тялото и невербалните знаци.

Когато детето заравя лице в краката ви и се вкопчва във вас

Ако детето има пристъп на тревожност, защото ще бъде разделено от майка си или от баща си, или отказва да направи нещо, без да даде конкретна причина, това може да се дължи на факта, че то не може да се справи или да изрази определена емоция. Ако например оставяме детето за първи ден на детска градина или на лагер или на тренировка и то зарови лицето си в краката ни и се вкопчи в нас, трябва да реагираме по подходящ начин. Добре е родителят да клекне или да коленичи, за да се изравни с нивото на детето и да каже например „Всички понякога се притесняваме, когато отиваме на ново място. Чудя се дали и на теб не ти е малко нервно? Ако е така, знам как се чувстваш.“ Така, според психолозите, използвайки думи на емпатия, ние, родителите можем да помогнем на децата да почувстват някакъв контрол върху неприятните емоции, които изпитват в момента, и да започнем разговор, в който те да изразят от какво имат нужда.

Децата на възраст от 7 до 9 години

Когато хлапетата достигнат този етап, тяхното поведение и реакции вече са повлияни от много повече хора, не само от тези в семейството – от учителите и приятелите до треньорите по спорт или напълно непознати хора. В тази възраст децата обръщат голямо внимание на много повече неща, отколкото можем да си представим.

Когато децата извършват конкретно действие, ако лъжат за нещо

Колкото повече децата порастват, толкова повече започват да „попиват“ негативно поведение от другите хлапета около тях – братя и сестри, приятели в училище или на площадката. Според д-р О‘Лиъри първото нещо, което родителите могат да направят, за да се коригира такова поведение, е те да забележат дали детето използва някаква дума, движение на тялото или жест, когато не е искрено с тях. Идеята на това „разкодиране“ на езика на тялото на хлапето не е родителите веднага да започнат да му държат сметка и да „произнасят присъди“, а да му обяснят, че очакват от него да казва истината, като винаги му предоставят възможност да поправи грешката си.

В този етап от развитието на детето също така е много важно да се следи и как то използва невербалната комуникация, когато общува със своите връстници. Това е възрастта, в която е добре родителите да обяснят как биха се чувствали другите, ако хлапето прави отвратена физиономия или ги поглежда презрително, докато говори с тях. А понякога се оказва, че детето използва по този начин езика на тялото напълно несъзнателно, затова е добре възрастните да му обърнат внимание.

Когато децата са неспокойни и нервни

Според психолога и терапевт Ерика Хорнтал, ако детето е притеснено и нервно, това може да е знак, че то се колебае за нещо, което възнамерява да направи, или пък е в неудобна ситуация и не е решило дали да вземе отношение или да замълчи. В такива случаи тя препоръчва детето да бъде насърчено да извърши някакво силно движение, което ще им върне самоувереността – например да ритне топка или да я хвърли във въздуха.  

Автор: Линдзи Тайгър
Превод и адаптация: Яна Атанасова, Roditel.bg

Вижте още:

Как да възпитаме емоционална интелигентност у детето си?

5 начина да разтълкуваме рисунките на своето дете

Срамежливото дете

Децата имат нужда от ограничения, за да растат щастливи