Д-р Ива Иванова: „Закалявайте децата още от втория месец след раждането“

Д-р Ива Иванова е специалист педиатър в ДКЦ ВИТА с интереси в областта на детската пулмология. Тя извършва проследяване на физическото и нервно-психическо развитие на детския организъм, както и диагностика и лечение на всички детски заболявания. В своята практика д-р Иванова съчетава методите на традиционната медицина с методите на хомеопатията.
Обърнахме се към нея, за да ни разкаже повече за детския имунитет, закаляването, алергиите и все по-наболялата тема напоследък, свързана с ваксините:

– Д-р Иванова, ма доста дискусии относно храните и влиянието им върху имунната система на децата. Какво според Вас трябва да бъде здравословното меню в предучилищна възраст?

– Нашият организъм е като изключително добре сработен механизъм – колкото по-добро гориво му подаваме, толкова по-добре ще функционира. При децата правилното хранене има отношение към нормалното съзрявяне на всички органи и системи, в това число и на имунитета. Здравословното меню включва пет хранения за деня – три основни и две междинни. Необходимо е да преобладават пресни плодове и зеленчуци, естествени източници на протеини, мазнини и въглехидрати. Препоръчвам се домашно приготвената храна пред полуфабрикатите. Нека десертът на вашето дете бъде плод вместо вафла. И, разбира се, задължително рационалното хранене да бъде съчетано с физическа активност.

– Каква е ролята на закаляването? Препоръчвате ли го и има ли то отношение към имунитета в детска и зряла възраст?

– Закаляването има ключова роля в изграждането на стабилния имунитет. Едно дете не бива да бъде отглеждано под похлупак и да е жертва на хиперпротекция, както за съжаление се прави напоследък от свръхзагрижените майки и баби. Необходимо е бавно и постепенно детето да бъде излагано на факторите на околната среда – студ, вятър, слънце. Те не са вредни за вашето дете, а са незаменими помощници в укрепване на имунитета му. Да не забравяме, че за да е устойчив един организъм в зряла възраст, има огромно значение как протича развитието му в ранна детска възраст. В това е огромната ни отговорност като лекари и родители.

– Кога е добре да започнат закалителните процедури?

– Първият месец след раждането е адаптационен – през този период бебенцето свиква с новите условия на живот, коренно различни от утробата на майката. След като тази адаптация се осъществи, от втория месец нататък, вече можем бавно и постепенно да започнем закаляване.

– Много се говори за ваксините напоследък и по-конкретно за Морбили. Ако родител на дете, ваш пациент, не желае поставянето на ваксина, Вие как бихте постъпила?

– Темата с ваксините е много деликатна. Затова е редно да се обърне особено внимание на този проблем. Всеки родител има своите страхове и притеснения – нормално е, особено когато това касае най-свидното му. Смятам, че океанът от разнородна информация в интернет пространството не е редно да бъде използван като единствен източник за отговори на техните въпроси. Най- лесно е да се каже – задължително е, край, правим я… ако искаш – искаш, ако не – оправяй се. Може би тук важен е моментът на създаване на взаимно доверие между лекаря и неговите пациенти – все пак по медицинските въпроси най-пълноценна и изчерпателна информация може да даде само и единствено лекар. С моите пациенти се опитвам да разговаряме и по един или друг начин да редуцираме притесненията им до минимум. И както не е редно да бъдат пренебрагвани страховете на родителите, така и не е редно лекарите да бъдат смятани като част от световна конспирация за разпространение на вредности сред децата – все пак нали същите ваксини слагаме и на нашите деца…

– Нека изясним за майките – каква е вероятността детето им, което е ваксинирано с първия прием и е на пет години, например, да се зарази с Морбили? Ваксината влияе ли на степента на усложненията, ако все пак детето се зарази?

– Идеята да има два приема на ваксината – един на 13-месечна и втори на 12-годишна възраст е да се създаде максимално висок имунитет срещу това заболяване и вероятността да се развие като болест да бъде сведена до минимум. Разбира се, само с един прием защитата не е 100-процентова. Но да говорим за вероятности тук е силно относително – по научни данни е около 70%, но това зависи от много други фактори – състояние на макроорганизма, степен на напрегнатост на имунитетта, околна среда… По отношение на усложненията – рискът от развитие на усложнения на неваксиниран организъм при развитие на болестта е едно на хиляда, рискът от развитие на усложнения на фона на ваксина е едно на милион – като тук говорим за тежки неврологични последици. Ако все пак ваксинирано дете се разболее, то тогава вероятността да развие усложнения е много по-ниска в сравнение с неваксинирано дете, както и вероятността да преболедува по-леко болестта, е по-голяма.

– А ако не е ваксинирано и е едва на годинка? Какви са рисковете за тези деца?

– Децата на възраст около годинка, заедно с имунокомпроментираните, онкоболните и на имуносупресивна терапия, както и всички, при които ваксината е отложена в дългосрочен план по една или друга причина, са най-рискови, тъй като при тях ваксина не е приложена. Именно за тези групи от населението разчитаме на т.н. колективен имунитет – а за да се създаде такъв, е необходимо максимално голяма част от населението да бъде покрита с ваксина. Ако колективният имунитет е нисък, избухват епидемии и тогава неваксинираните в най-голяма степен на вероятност се разболяват.

– За какво трябва да следят родителите, кои са първите симптоми на Морбили и с какви други състояния могат да бъдат объркани?

– За морбили се замисляме, когато имаме съчетание на температура с обрив – но така протичат всички видове шарки. Обичайното протичане е след инкубационен период от 2-3 седмици /това е периодът от момента на контакт с болен до проява на първите симптоми/. Следва катарален стадий – той се характеризира с прояви като при остро респираторно заболяване и повишена температура, след което се появява обривът – обривен стадий. Той е характерен, започва отгоре надолу, в този ред, и избледнява. В повечето случаи има едно много характерно петънце на Филатов – Коплик по лигавицата на устната кухина. Диагнозата се поставя симптоматично, а се потвърждава серологично. Морбили може да бъде объркано с всяко остро респираторно заболяване, особено в катаралния стадий. С появата на обрива, а и в условията на епидемия, мисленето лесно тръгва в посока морбили.

– Предстои въвеждането на ваксина срещу варицела, която няма да бъде част от задължителния имунизационен календар, но ще може да се поставя по желание. Има разнопосочни мнения относно тази ваксина и нейната ефективност – вие какво мислите?

– Мнението ми за ваксината е положително. Макар в нашата страна тепърва да се въвежда, приложението й е отдавна практика в много европейски държави и има богат опит с нея. Като цяло, варицелата е с безобидно протичане в детска възраст в повечето случаи. Редки са усложненията, свързани най-вече с влошения имунитет след преболедуване от варицела. По-големи деца в тийнейджърска възраст и възрастни я преболедуват доста по-тежко. Проблем е и за бременни жени.

– Да поговорим и за алергиите – на какво според вас се дължи все по-високият процент на деца, които имат алергични реакции и сериозни алергии към определени храни или фактори от околната среда? Има ли връзка това с храненето и качеството на живот?

– Прави впечатление, че през последните години има бум на алергичните страдания. Няма как да не отдадем заслуженото за това на повишената замърсеност на средата и влошеното качество на консумираната храна. Разбира се, има го и факторът наследственост. Факт е, че децата, които живеят в големия град, много по-често развиват алергии в сравнение с децата, които живеят на чист въздух.

– Все повече се наблюдава за т. нар. „форумна медицина“, при която майките търсят мнение и помощ в интернет, вместо при специалист. Как ще коментирате това и какво бихте ги посъветвали?

– Да, има го и това явление, за съжаление. Бих посъветвала майките да не изпадат в крайности. Разбираемо е, че търсейки най-доброто за своите деца, попадат на всякакви алтернативни методи, мнения, решения в интернет пространството. Обаче решението какво да бъде лечението, нека оставим на лекуващия лекар, нека бъдем критични към съвети от непознати хора по форумите и групите. Нека не забравяме, че и родители, и лекари искаме едно и също – здрави и силни, щастливи, добре гледани деца. Изберете педиатър, на когото вярвате, и заедно се старайте да го постигнете.

 

Интервюто взе: Ася Георгиева, Roditel.bg

Вижте още:

Д-р Евтимова: Не давайте антибиотици на деца, за да свалите високата температура

Д-р Бахчеванов, стоматолог: „Има определени храни, които предизвикват кариес при децата“

Д-р Румен Симов: „Нощното напикаване при децата не е болест, а симптом”

Как да закалим детето: Закаляване стъпка по стъпка

 

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

Публикацията Ви е харесала? Абонирайте се за нашия онлайн бюлетин:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: