Притча за най-добрия син

Веднъж край кладенеца се събрали три жени. Двете се надпреварвали да хвалят синовете си. Едната казала, че нейният син е най-красив сред момците в селото, най-силен и най-умен.

Втората не й оставала длъжна, хвалела момчето си, че чак се захласвала.

А третата жена стояла до тях и си мълчала. Питали я първите две, защо мълчиш? Ами синът ми е съвсем обикновен, нищо специално няма в него, казала жената.

Напълнили селянките тежките ведра и тръгнали да се прибират у дома. А насреща им – синовете.

Синът на първата се въртял през глава, ходел на ръце, хвърлял тежки камъни. Майката се радвала – гледайте какъв ми е герой.

Синът на втората се спрял насред пътя и запял като славей, затанцувал. Майката гордо се усмихвала на чедото си.

Синът на третата жена притичал при майка си, взел ведрото и го понесъл към къщи.

Минавал в този момент край тях един старец. Двете жени се втурнали към него и го помолили да отсъди чий син е най-добрият. А старецът казал:

— Че къде са вашите синове, аз тук само един видях. — И посочил момчето, което тръгнало с ведрото на майка си.

Вижте още:

Притча за сляпата майчина любов

Притча за бебето и неговия ангел

Приказка за размисъл: „Децата били сами“

Притча за родители