Когато баба казва „да”, а мама – „не”

баба мама внуче

Като се започне от „шоколадовата война” и се стигне до основните въпроси за възпитанието на децата, мама и баба невинаги са в съгласие (и особено, когато бабата е свекърва). Конфликтът се заражда по две възможни линии: прекалено „демократична” баба (и дядо) или прекалено „авторитарна”. Във взаимоотношенията между баби и дядовци, родители и внуци, макар изградени на основата на дълбока обич и силна връзка, често има много подводни камъни. Как да ги избегнем?

Новите баби и дядовци

На първо място да отчетем факта, че съвременните баби и дядовци не са като едновремешните. Днес обществото и структурата на семейството са много по-различни в сравнение с тези само от преди 40 години. Бабата и дядото не са вече образите на „гранитни пазители” на традициите. Сега те могат да имат динамична роля в често разклатеното семейно равновесие. Или абсолютно обратното: да отстояват своята си самостоятелност, ангажименти… и нови интимни връзки. Отпаднала е и древната им функция да съхраняват и предават знанието от поколение на поколение. Нещо повече, прогресът на информационното общество ги е поставил в съвсем друга позиция – самите те да трябва да продължават да учат, за да останат „в крак с времето”. Едно е останало непроменено: връзката баби и дядовци – внуци е една щастлива и дълбока връзка, необременена от родителската отговорност.

Две поколения майки

Психоаналитикът Бруно Пагани обяснява: „В отношението с внучетата бабите се стремят да премахнат грешките, допуснати с дъщерите им. Може да се случи обаче да се стремят да си присвоят мястото с ревност и объркване на ролята. В много случаи е достатъчно едно обяснение и прегръдка, за да се разреши проблемът, но понякога не е така.” От друга страна, психоложката Луси Роуз Фишър, изучавайки връзката майка-дъщеря, наблюдава, че всъщност майчинството, вместо да направи дъщерята емоционално по-малко зависима от майката, помага и на двете да открият нови допирни точки. А от общия опит често се ражда една много по-силна връзка. И накрая, да не забравяме, че новото поколение баби (често все още активно работещи), не могат или не желаят да бъдат детегледачки по цял ден, нямат време да бъркат кексове и може би са позабравили приказките… Но присъствието им, макар и от време на време, остава съществено за растежа на техните внуци.

Конфликтите…

Въпросът си е справедлив: няма ли прекалено толерантните баби (и дядовци) да застрашат авторитета на родителите и да научат децата на лоши навици? Да, да, знаем, баба разрешава да се яде шоколад на воля, та тя като малка не е имала тази възможност, защо сега да лишаваме детето? И после: правилата при баба и дядо са едни, вкъщи – други. Няма ли това да обърка детето? Не – сигурни са психолозите. Американският педиатър д-р Бари Бразълтън, твърди: „Годините медицинска практика със семействата ми показаха, че децата долавят обичта на този, който е около тях, отвъд външните прояви като подаръци или снизхождение. Онова, което ги интересува при баба и дядо, както и при родителите, е да ги обичат и да им помогнат да пораснат. Ако мама и татко са по-строги що се отнася до храната и графиците, това не означава, че децата ще „предпочетат” баба и дядо. Сами разбират, че „лошите навици” с баба и дядо са едно приятно изключение и че правилното поведение и сигурността се крият в ежедневния здрав разум на мама и татко”. Същото важи и за обратния случай: по-властните и строги баби. Детският психиатър Маршел Руфо пише: „Бабите и дядовците могат да бъдат по-песимистично или властно настроени от родителите, но ако последните изпълняват ролята си по начина, по който трябва, няма да има никакъв проблем. Детето разбира веднага, че с родителите са в сила известни правила, а с баба и дядо – други”.

… и как да ги ограничим

ТЪй като въпросът има две страни, да го разгледаме и от двете. Майки и татковци, помислете внимателно, преди да решите да използвате бабата и дядото като постоянни детегледачи. Каквото и да решите, знайте: любовта на баба и дядо и тяхната връзка с детето никога няма да бъдат заплаха за неговата привързаност към вас! Баби и дядовци, изслушвайте внимателно чувствата на собствените си деца, на снахите и на зетьовете си! Припомняйте си често онова, което изпитвахте, когато вие самите бяхте родители на по-малки деца. И не се притеснявайте: когато децата знаят, че отвъд различията в мненията, най-важните възрастни в живота им се обичат, уважават и разчитат един на друг, ще се чувстват защитени и ще растат щастливи и уверени в себе си.

10 правила

1. Когато глезите внуците си, следвайте сърцето си.

2. Уверете се, че всички членове на семейството са обект на вашето внимание.

3. Отнасяйте се към децата, снахите и зетьовете си така, както се отнасяте към внуците си. И те от време на време имат нужда от подарък.

4. Когато се чувствате горди с вашето внуче, поздравете децата, зетьовете и снахите си за това, че са добри родители.

5. Кажете на родителите, че обичате децата им.

6. Опитвайте се да спазвате правилата, установени от родителите, отнасящи се до дисциплината и подаръците, дори и да не ви харесват.

7. Ако родителите смятат, че глезите децата им, отделете време да поговорите с тях. Оставете ги да изразят чувствата и възмущението си и чрез взаимно съгласие установете правилата, за да бъдат избегнати конфликти и неразбирателства.

8. Съветвайте се с децата, зетьовете и снахите си, преди да купите важен подарък за едно внуче.

9. Ако искате да подарите на едно внуче предмет, наситен със спомени, който ви е скъп, направете така, че да подарите и на другите внучета нещо ваше.

10. Ако детето директно иска подарък от вас, кажете му, че искате да поговорите за това с родителите му, преди да го купите.

От книгата „Да живеят бабите” на Несия Ланиадо и Джанфилипо Пиетра,  издателство Тара-Пъблишинг

Вижте още:

Отглеждането на деца – през погледа на мама и татко и този на баба и дядо

9-те типа баби и техните особености

10-те типа майки на детската площадка

Безгрижният родител – нов подход при възпитанието на деца