Защо е важно е да учим децата си на доброта и емпатия – историята на една майка

Да бъдеш родител е безкрайно пътуване на открития, израстване и любов. За мен един от най-възнаграждаващите аспекти на това да съм майка беше да видя как моят син съумява да прояви доброта и емпатия. Като родители всички искаме децата ни да бъдат мили, състрадателни и съпричастни човешки същества. Но как можем да ги научим на тези основни житейски умения?

При моя син всичко започна, когато той беше на две годинки. По това време все още се учеше да говори и да съобщава своите нужди и желания. Забелязах, че понякога се разочароваше и избухваше, когато не получаваше това, което иска.

В началото се хващах, че реагирам строго на това поведение, но видях, че това не дава резултат. Вместо това, започнах да показвам, че разбирам как се чувства. Казвах му: „Виждам, че си разстроен, защото не можеш да получиш тази играчка точно сега“.  Този прост акт на признаване на емоциите му му помогна да се почувства чут и разбран. И беше един от първите примери на емпатия, който малкото ми момче научи.

Докато той растеше, аз продължих да давам пример за състрадание чрез собствените си действия. Например, ако видехме някой на улицата, който е бездомен или нуждаещ се, не пропусках да му обясня, че някои хора са имали по-лош късмет от нас и може да се нуждаят от нашата помощ. След това обмисляхме начини, по които можем да помогнем, като даряване на дрехи или доброволчество.

Заедно с това насърчих сина си да се постави на мястото на други хора. Ако беше разстроен от приятел или член на семейството, го питах как според него се чувства този човек и какво той би направил, ако беше на негово място. Това му помогна да развие по-добро разбиране на емоциите и гледните точки на околните.

Едно от най-въздействащите неща, които правехме, беше да четем заедно книги, които учат на съпричастност и доброта. Обсъждахме чувствата и действията на героите и как можем да приложим тези уроци в собствения си живот.

Чрез тези малки, но значими действия, наблюдавах как синът ми развива дълбоко чувство на съпричастност и разбиране спрямо другите. Той започна да проявява доброта и внимание не само към семейството и приятелите си, но и към всички, които среща, от съученици до непознати на улицата.

Сега, когато той е тийнейджър, забелязвам силната му способност да се свързва с другите на емоционално ниво, да изслушва и да проявява разбиране. И въпреки, че е мъж, той не се страхува да покаже уязвимост или да изрази емоциите си, без това да е за сметка на собственото му мнение и ясна морална позиция.

Казано иначе, да научим децата си на емпатия не е лесна задача, но е едно от най-важните неща, които можем да направим за тях като родители. Защото когато моделираме доброта и състрадание и помагаме на нашите деца да развият разбиране на емоциите и гледните точки на другите, можем да очакваме едно различно бъдещо поколение – по-зряло, по-мъдро и по-добро.

Автор: Нели Петрова