Д-р Румен Симов: „Нощното напикаване при децата не е болест, а симптом”

Нощното напикаване е доста често срещан проблем при децата, който понякога може да продължи и до пубертета. Много родители не са наясно какво трябва да предприемат и дали изобщо този проблем изисква внимание. За да отговорим на въпросите, свързани с детското нощно напикаване, причини за възникване и начини за преодоляване, се свързахме с Д-р Румен Симов, педиатър в Centro Medico Italiano и тесен специалист в областта на първичното нощно напикаване при децата. Д-р Симов извършва прегледи и лечение на деца с остри и хронични заболявания, детска консултация, имунизации и проследяване физическото и нервно-психическото им развитие.

– Д-р Симов, какво можете да ни кажете за нощното напикаване при децата? Здравословен проблем ли е то или нормално явление до определена възраст?

– Първото нещо, което трябва да уточним, е че нощното  напикаване не е болест. Това е симптом на различни състояния, които в определена възраст са физиологични, а персистирането им при друга се смята за патологично.  Към него трябва да се подхожда не като към някаква болест, а като към навик, който трябва да се преодолее. Преди да се насочим към преодоляване, все пак трябва да се установи причината, довела до това състояние.

 

– В такъв случай – какви могат да бъдат причините детето да се напикава, докато спи?

– Обстойното изследване на децата, страдащи от  нощното напикаване, ги разделя на две групи: с първично или с вторично нощно напикаване. При първичното нощно напикаване не се откриват физически, биохимически или анатомични причини. Децата са здрави и изследването на урината, кръвта и отделителната система не показват отклонения. Вторично нощно напикаване, от своя страна, е плод на някакво подлежащо заболяване като захарен или безвкусен диабет, аномалии на отделителната система или инфекции на пикочните пътища.

С вторичното нощно напикаване се занимават тесни специалисти и то се премахва с излекуване на причината. За щастие, вторичното напикаване е една много малка част от общия процент при деца с нощно напикаване.

– Да поговорим за първичното нощно напикаване – какви са причините за него?

– Над 90 процента от децата, страдащи от  нощно напикаване (Enuresis nocturna), са с така нареченото първично  нощно напикаване, т.е.  – не се открива причина, обясняваща съществуването му. При такива деца най-често причината е свързана с наследствеността,  незрялост на центъра на уриниране, намалена чувствителност на пикочния мехур, невроза, психосоциални или други емоционални състояния. При по-задълбочено изследване, което за съжаление е трудно осъществимо, защото се прави само във високоспециализирано заведение, се установява нарушена цикличност в отделяне на  хормона вазопресин и то е общ показател за всички деца, страдащи от нощно напикаване.

Хормонът вазопресин потиска освобождаването на течности от организма, т.е. действа антидиуретично. Той контролира количеството течности в тялото и по този начин повлиява пълненето на пикочния мехур. Обикновено хипофизата секретира вазопресин пулсово в зависимост от времето през денонощието. През деня неговото ниво е по-ниско, а през нощта се удвоява, така че се отделя по-малко урина . При деца с първична Enuresis nocturna тази хормонална регулация е нарушена и затова нощем се отделя голямо количество ниско концентрирана урина, която не може да се събере в малкия пикочен мехур.

– Има ли възраст, до която напикаването нощем се счита за нормално, и такава, в която вече говорим за по-сериозен проблем?

– Нощното напикаване се приема за нещо нормално при децата до тригодишна възраст. Почти всяко от децата на една година се напикават нощем. Със съзряването на централната нервна система и оста главен мозък – хипофиза – бъбрек, тази честота бързо намалява. За съжаление, към петгодишна възраст все още всяко пето дете има този проблем. След пубертета остава около и под един процент от тези, които не са го преодолели. Вярно е, че при по-големите той не е ежедневен, но е свързан с приема на някои храни и напитки и е повод за много тежки емоционални страдания. Ето защо, е добре да се вземат  мерки, за да се спре енурезата на по-ранен етап.

 

– Какви мерки следва да вземат родителите, когато става дума за нощно напикаване – първично и вторично – и има ли значение подходът им?

– Според мен родителите трябва да обърнат внимание на това страдание  около тригодишна възраст и ако не постигнат резултат до петгодишна възраст, да потърсят медицинска помощ. Особено внимателни трябва да бъдат, ако има фамилна обремененост, т.е.  самите те са имали нощно напикаване.

Първите мерки са подобряване на психоклимата на отглеждане на детето. То не трябва да се обвинява за „мокрите“ нощи. Напротив, трябва да се обяснява, че това е нормално и когато порасне, ще изчезне. Наказанията трябва да се избягват. Да се използват поощренията и похвалите. Нужно е също да се промени режимът на хранене и спане. Течностите да се редуцират след 18 ч. и да се спрат нощем, да се избягва и солта. Да се слагат децата по едно и също време за спане, като преди това се избягват прекалените емоции.

Ако след петгодишна възраст нощното напикаване се запази, е добре да се търси консултация със специалист и да се направят необходимите изследвания – ПКК, урина, стерилна урина, ехография на отделителна система.

Може да се използва и моделиране на цикъла на секреция на вазопресина чрез внасянето му отвън. Преди имаше синтетичен негов аналог под формата на капки за нос, сега съществува в таблетна форма.

Но в медицината не винаги две плюс две е равно на четири. Вярата и упоритостта са задължителни елементи в процеса на преодоляване на енурезата.

– Забелязвате ли тенденция за усилване на явлението „нощно напикаване” през последните години в сравнение с по-далечното минало и има ли връзка това с употребата на памперси?

– В последните години памперсите също играят роля за този проблем. С тях децата трудно привикват да регулират мехура си. След  навършване на една година интервалът между уриниранията е почти час и вече може да се правят опит за ходене в гърне. Но резултатът зависи най-вече от родителите. Ако те са загрижени и постоянни в усилията си, могат да научат детето на режим на уриниране през деня. Памперсите са едно голямо удобство за нощта. Децата са по спокойни, че няма да намокрят леглото и чувството за вина да не ги затормозява допълнително.  Използването им през деня прави родителите по-невнимателни и затова се наблюдава увеличаване на честотата на дневното напикаване. Според мен, нощната енуреза не зависи от употребата на памперс.

 

– Вярно ли е, че нощното напикаване е по-често срещано при момчетата, отколкото при момичетата? Изобщо – има ли подобна зависимост и на какво се дължи тя?

– Нощното напикаване в най-ранна възраст е еднаква при момчетата и момичетата. С напредване на възрастта момичетата се справят по лесно с това страдание и на възраст 5-7 години то се среща по-често при момчетата. След  пубертета този процент се изравнява и във възрастта около 18 години отново имаме равенство при двата пола – около 1 процент. Така променяща се, възрастовата крива най-вероятно се дължи на по-бързото физическо и нервно-психическо съзряване на момичетата.

– Има ли психологическа зависимост при напикаването  по време на сън – възможно ли е то да е следствие на стрес, безпокойство или други емоционални проблеми при децата и какъв трябва да бъде комплексният подход при лечението на Енурезис ноктурна?

– И до днес не е напълно потвърдена  връзката между емоционалното състояние и нощното напикаване, въпреки че съществува определена корелация. Кое е първичното – дали емоционално по-лабилните деца  се напикават по-често или те стават такива, просто защото това страдание затормозява тяхната психика. Наблюдава се по-често нощно напикаване при деца, отглеждани в семейства с лош психоклимат, но се наблюдава такова и при семейства  без такива проблеми.  Често нощното напикаване се свързва с повишената емоционалност и чувствителност на някои деца с интровертно възприемане на света и обратно, често се среща и при деца с хиперактивна натура.

– Каква е връзката между качеството на съня при детето и нощното напикаване?

– Нощното напикаване се свързва с качеството на съня, но и тук има различни наблюдения.  В по-голям процент от децата, имащи това страдание, сънят е дълбок и събуждането им за активно уриниране е невъзможно. Те спят толкова дълбоко, че дори да бъдат заведени до тоалетната, не се събуждат и уринирането там е равносилно на неволева нощна енуреза.  Има и обратните случаи – тези деца спят повърхностно, неспокойно, въртят се в леглото и  изпускането им е в някакво полубудно състояние

Именно затова много често децата, страдащи от нощно напикаване, се лекуват с лекарства от групата на психофармака. При едни случай се дават невролептици,  при други – с антидепресанти. Целта при едните е да се направи сънят  по-повърхностен, за да могат да се събудят, при други – да стане  по-спокоен. Каквото и да се избере, според мен е неправилно, защото се лекува следствието, а не причината, довела до това страдание. Към него трябва да се прибегне само тогава, когато е доказано че психичните проблеми са в основата на енурезата и то трябва да се осъществи от специалист.

Интервюто взе: Ася Георгиева

Вижте още:

Ако детето заспива трудно и отказва да си ляга

Децата и неспокойния сън – как да се справим?

Нуждата от сън при деца от 1 до 3 години

Прекомерното изпотяване при децата