Децата имат нужда от правила, за да се чувстват сигурни

Налагането на правила е основна част от родителството. Правилата държат децата ни в безопасност и им помагат да се научат да спазват социалните норми, за да могат да се чувстват добре в обществото. А ако поставяме граници, проявявайки едновременно с това разбиране и емпатия, децата ще имат по-добра възможност да усвоят способността сами да си налагат ограничения, иначе казано, ще се научат на самодисциплина.

Умеем ли да поставяме граници на детето си и да го научим да спазва правила?

Отзовава ли се с готовност детето на всяко ваше изискване, макар вие никога да не повишавате тон, да не го заплашвате и да не го наказвате? Ако е така, бъдете благодарни и споделете тайната си, защото това не се среща никак често.

Съгласява ли се накрая детето ви да изпълни това, което му казвате, макар и след доста напомняния, уговорки и от време на време – опънати нерви? Да? Значи семейството ви е в напълно нормалните рамки. Малко доизпипване на техниките ще ви помогне да не се дразните толкова.

Игнорира ли детето ви всяка ваша молба, принуждавайки ви да му викате твърде често? Ако отговорът е положителен, това е симптом на проблем в отношенията, а не в правилата. Най-напред поработете върху взаимоотношенията си, за да започне детето ви да иска да ви съдейства.

Всъщност, това е най-голямата тайна на поставянето на правила – не можете наистина да накарате някого да направи нещо насила (а дори и да можете – това би било неефективно). Детето ви трябва изпълнява заръките и изискванията ви заради силната си връзка с вас, основана на доверие и обич. Другата вероятност, разбира се, е от страх, който към конкретния момент действа доста мотивиращо. Но тъй като, за да поддържате мотивацията по този начин, се налага да увеличавате заплахите, с времето страхът става все по-неефективен стимул. Как тогава да поставяме граници на детето, без да използваме страха като мотивиращ фактор? Ето някои насоки, с които да постигнете това:

Как да наложим ефективни правила с разбиране и емпатия към детето?

Започнете с изграждането на здрава, подкрепяща връзка с детето си, за да може то да знае, че сте на негова страна и да иска да ви сътрудничи.

Не започвайте да му говорите, докато не установите връзка с него. Погледнете детето си в очите. Докоснете го, за да привлечете вниманието му. Полезна техника е да приклекнете и да му говорите, докато сте на една и съща височина. Това създава у детето усещане за сигурност и равнопоставеност.

Изразете разбиране към възгледите му, докато налагате ограничения. Може например да кажете: „Това ми изглежда много забавно, но се опасявам, че някой ще се нарани така“.

Поставете граници спокойно, добронамерено и с откровена емпатия. Може да кажете на детето си „Аз не ти викам, затова, моля те, не ми викай и ти.“ или „Сигурно си много сърдит, за да ми говориш с този тон. Какво има?“

Приемете гледната му точка, докато поставяте граници: „Разбирам, че ти се играе, но трябва да прибереш играчите си и да дойдеш да вечеряш с всички останали“

Помогнете на детето си да не се чувства „командвано“, като му предложите да избира. „Искаш ли да си прибереш играчките сега или ще го направиш след 5 минути?“

Постигнете съгласие, за да приеме детето границите като „свои“: „Добре, след 5 минути, но без сръдни след това, нали? Разбрахме се.“

Не променяйте правилата, които вече сте наложили. Не се отказвайте от това, което сте заявили и не променяйте правилата в движение, само защото детето е показало недоволство или не желае да ви съдейства. В противен случай детето ще види, че самите вие не сте постоянни в изискванията и думите си, така и то самото няма да бъде.

Не спирайте да се свързвате с детето и да проявявате емпатия. „Толкова много се забавляваш навън! Но сега е време за вечеря.“

Ограничете уговорките. Бъдете кратки и ясни и избягвайте пазарлъците и многословието.

Не очаквайте, че на детето ще му хареса да спазва правила от самото начало. Няма дете, което винаги да се съгласява радостно с всичко, и това е в реда на нещата. Истината е, че децата обичат правила, те внасят ред в света, който тепърва опознават. Но именно в част от порастването се състои и елемента на съпротивата, тя е нещо напълно естествено. Ето защо, бъдете постоянни и след време ще видите, че самото дете ще има нужда да знае кое е редно и кое – не, кое е позволено и кое – не.

Когато не можете да изпълните някое желание, направете така, че то да се случи във въображението на детето. „Сигурна съм, че когато пораснеш, всяка вечер ще си играеш навън до късно, нали?“

Ако детето плаче и се ядосва на ограниченията ви, изслушайте чувствата му. Когато изслушвате децата си, те стават много по-отзивчиви.

Разберете причините, които провокирал лошото поведение. „Дразниш брат си. Но това е така, защото искаш да си играеш с него, нали? Хайде да го попитаме, вместо да му пречим на играта.“

Не се подавайте на изкушението да използвате вербална и физическа агресия по какъвто и да било начин. Поставянето на ограничения е достатъчно, за да даде урок, защото накрая децата ще приемат правилата и реда като свои. Много е вероятно обидите и агресията да накарат детето да се опълчи срещу правилата, вместо да извлече полза от тях.

Когато нищо друго не върши работа, опитайте с прегръдка. Ако се страхувате, че така стимулирате лошото поведение у детето, грешите. Децата се държат зле, когато чувстват, че са загубили връзката си с родителя. Прегръщайки детето, вие се сближавате отново и то има причина да се държи добре. Давате му сигурността да премине по-бързо през вълнението и му помагате да се успокои да се върне към най-доброто си аз и към правилата, които искате да спазва.

 

В статията са използвани материали от книгата „Спокойни родители – щастливи деца“ на психолога д-р Лора Маркам, предоставена с любезното съдействие на издателство „Изток-Запад“

Вижте още:

Изслушвайте децата си, за да ви слушат и те!

21 простички семейни правила, които да спазвате у дома

8 начина да научим децата на отговорност

16 правила за добри маниери на масата при деца до 6-годишна възраст