Гащи, броколи и пазаруване с деца: или как да оцелеете като майки

Автор: Веселка Петрова – майка, жена и логистичен координатор на домашна мисия „Оцеляване“

Всичко започна невинно – както обикновено започват всички родителски трагедии, дегизирани като делник. Щяхме да имаме гости вечерта – истински гости от плът и кръв, не баба и дядо, които вече са имунизирани срещу хаоса у дома. Значи – пазаруване. Списък. Деца. Без съпруг. Защото, разбира се, той беше „на работа“, което е кодово название за „в офис с кафе машина и нормално ниво на шум“.

Първият фронт – обличането.

– „Мамо, днес искам да съм Тарзан. Той не носи гащи, и аз няма да нося.“ – съобщи синът ми, на 6 години, стоейки върху фотьойла като крал на джунглата, с пластмасова сабя в ръка и с одеяло, завързано като наметало.
– „Ако той е без гащи, аз ще съм кралица и ще нося пижама и тази… корона“ – тук дъщеря ми, 9-годишна бъдеща дипломатка, специалистка по всичко и с генералски уклон, триумфално вдигна корона от, да, правилно прочетохте, сурови броколи.

След 37 минути убеждаване, две прегръдки, една мини-истерия, четири заплахи с „без таблет до пенсия“, и едно мълчаливо обръщение към Вселената с молба да се преродя като самотен кактус в пустинята – излязохме. Синът все пак беше с гащи, макар и обути наобратно. Дъщеря ми беше в пижама, но отгоре с палто, с шал, диадема, ботуши и увереността на ексцентрична баронеса.

Най-после стигнахме в супермаркета и отначало всичко започна добре. Почти.

Синът ми поиска да бута количката. Аз – наивна и все още оптимистична – се съгласих.
– „Но без да тичаш, моля!“
– „Само кротко ще тичам“, каза той.
Първия завой го взе, викайки: „Пииииууууу“, а при втория изпълни нещо като паралелно паркиране до фризера със замразен грах, обявявайки:

– „Мамо, аз съм като татко, ама по-маневрен.“

Дъщеря ми вървеше зад мен с тефтер. Истински. С химикал.

– „Следва сирене. В никакъв случай кръгло. Само правоъгълно.“ – обяви важно тя.
– „Добре…“
– „И нека тази седмица опитаме нещо ново – мамо, моля те, покажи характер.“

Следващата сцена се разви при плодовете и зеленчуците. Синът ми зяпна едно помело, което наричаше „мутирал портокал“, защото беше голямо почти колкото главата му.

Той започна да разпитва непозната жена какво е това и дали не е бащата на портокала. Тя му каза, че е помело, той я заразпитва защо се казва така и дали е яла драконовски плодове. Жената се включи с ентусиазъм и след три минути двамата обсъждаха праисторически хранителни навици.

Междувременно дъщеря ми бе застанала до възрастен господин с бастун, който избираше домати.

– „Извинете, имате нужда от броколи. Те заздравяват костната система.“
– „Ама аз… не съм ги планирал.“
– „Точно това е проблемът на съвременното хранене. Погрешното планиране.“
Господинът поклати глава. Аз се престорих, че не я познавам. Мисля, че и той направи същото.

На касата, естествено, забравихме едно нещо – хляб. Дъщеря ми се обърна към жената зад нас с професионален тон:
– „Извинете, ще ви забавим. Майка ми е много умна, но понякога забравя важни неща. Не ѝ го казвайте, но мисля, че има нужда от списък за списъка.“

Аз се усмихнах изкуствено, в стил „всичко е наред, аз съм стабилна личност“, докато избутвах количката и си представях как тичам в забавен кадър по полето, сама, без кошници, без хора, и най-вече – без деца, носещи гащи наобратно.

Прибрахме се. Тарзан събу гащите си веднага. Броколи-короната се превърна във вечеря. Аз изпих чаша вино, което вече не беше за наслада, а за терапия, и написах нов списък с огромни червени букви:
„НИКОГА ПОВЕЧЕ НА ПАЗАР С ДЕЦА!“ После осъзнах, че няма как да стане тази работа и си сипах още едно вино.

Послеслов: Понякога се чудя какво си мислят хората, когато ни гледат. Дали виждат хаос, анархия, цирк? А може би виждат майка, която се справя, въпреки всичко. И две деца, които са малко странни, много експресивни, но изключително умни, забавни и обичани. И това, мисля си, е достатъчно.

Списание РОДИТЕЛ, Roditel.bg