Гените или възпитанието имат по-голяма роля и от какво зависи развитието на детския мозък?

Вероятно се чудите откъде детето ви получава уникалната комбинация от характерни черти и качества и защо, ако имате повече от едно дете, всяко от тях може да е толкова изумително различно!

Днес учените вярват, че гените имат още по-силно влияние върху темперамента и личността, отколкото сме смятали досега. Според много специалисти, гените влияят върху качества като оптимизъм, депресия, агресия и търсене на силни усещания. Последното едва ли е изненадващо за родители, чиито деца обожават гимнастиката, тичат след топката и се катерят по дърветата по начин, по който самите те са го правили като деца. Родителите се чудят доколко могат да влияят върху растящото си дете. И дали всичко опира до възпитание или до гени.

Ако гените са толкова мощни, наистина ли има значение как отглеждаш детето си?


Отговорът е, че има огромно значение. Детето може да наследи генетично определени черти и склонности, но как ще се развият те не е предопределено. Представете си своя малък наследник като една гъба. Нейният цвят и попивателна мощност са предопределени, но това какво точно ще попие то, зависи от вас. Казано иначе – вашето дете е пристигнало на тази земя със свой уникален темперамент, но личността му ще се оформи от начина, по който вие и другите възрастни взаимодействате с него.

Изследователите на мозъка наричат тези ранни решения и реакции „адаптации“ – те са част от сложен танц на вродените качества на детето и света, който то обитава. Както детският психолог Джейн М. Хийли казва в книгата си „Застрашените умове: Защо децата не мислят и какво можем да направим по въпроса“, мозъкът формира поведението и поведението формира мозъка.

Родителите и възпитателите, колкото и несъвършени да са, носят отговорността за оформянето на детската среда и следователно – за детското развитие. Човешкият мозък не спира да расте и никога на губи способността да образува нови синапси и връзки. Промяната може да стане по-трудна с възрастта, но тя е винаги възможна.

Но как се формира детският мозък?

Не много отдавна смятахме, че бебетата се раждат с повече или по-малко развити мозъци. Всичко, което ни оставаше, бе да ги напълним с необходимата информация. Сега обаче знаем повече. Усъвършенстваните техники позволяват на учените да надникнат в работещия детски мозък, да наблюдават структурата му и да открият как използва енергията, кръвния поток и специалните вещества, наречени невротрансмитери, за да мисли, възприема и да учи.

Откритията на учените са изумителни.

Човешкият мозък започва живота си като малко струпване от клетки в зародиша. До четвъртата седмица от бременността тези клетки започват да се групират според функцията, която един ден ще изпълняват, и „мигрират“ към онази част от мозъка, която са предназначени да заемат. Природата снабдява зародиша с повече клетки, отколкото той ще се нуждае. Някои не оцеляват по време на миграцията, но други се съединяват в мрежа от връзки, наречена синапси. Човешкият мозък е „в процес на изграждане“ през първите три години от живота и това, което детето научава и приема за себе си и заобикалящия го свят, става част от изграждането на връзки в мозъка му.

Стимулирането от външния свят, пречупено през детските сетива (слух, зрение, обоняние и допир), дава възможност на мозъка да създаде или промени връзките и го инструктира да учи. Мозъкът е изумително гъвкав и може да се адаптира при промяна или травма, а по време на ранното детство има възможности за научаване на важни умения (като въображение и езиково развитие). Когато тези „прозорци за учене“ се затворят, детето по- трудно може да придобие съответните способности. До около десетгодишна възраст детският мозък започва да орязва синапсите, които не се използват достатъчно. До юношеството половината вече са съкратени. И така, за някои функции при развитието на мозъка е валидно твърдението „ползваш или губиш“. А какво се използва (и запазва), зависи в голяма степен от възрастните, които оформят детския свят.

Чудните огледални неврони

Някога чудели ли сте се как детето ви се научава да пляска с ръце, да бута прахосмукачката или пляска дланта ви за поздрав? Наскоро учените откриха наличието на огледални неврони в човешкия мозък, които възприемат физическото действие, изражението на лицето и емоциите и подготвят мозъка да дублира това, което „вижда“. Огледалните неврони помагат на детето ви да разбере как да ви имитира. По същия начин, когато сте ядосани или развълнувани, огледалните неврони „улавят“ емоцията ви и създават същото чувство у детето ви.

Трябва ли родителите да започнат да обучават децата си в ранна възраст?

Ако мозъкът расте, трябва ли да го пълним с цялата информация, която може да поеме? Истината е, че децата учат по различни начини, много от които все още не са напълно изяснени. Според някои учени може дори да се окаже вредно да принуждавате децата си да учат твърде бързо или ги карате да попиват понятия, за които мозъците им още не са узрели. Ако мозъкът не е готов да учи абстрактни понятия (математика например), той може да създаде пътека от връзки, която да е по-малко ефективна от онази, която може да се изгради по-късно – така се установява и започва да функционира по-малко ефективната пътека.

Да карате децата да учат, преди да са готови, може да има и отрицателен психологически ефект. Децата непрекъснато правят изводи за себе си и заобикалящия ги свят. Когато се затрудняват да усвоят нещо, наложено им от любящ (и добронамерен) родител, може да си помислят: „Не ме бива достатъчно“, а всъщност просто мозъците им не са достатъчно развити да обработят информацията. Това усещане може да се загнезди у тях и да не искат изобщо някога да усвоят нови неща.

И не забравяйте: всеки човешки мозък е уникален и специален и е невъзможно да се обобщава какво е правилно и какво в грешно за конкретно дете.

Над статията работи: Ася Георгиева, Roditel.bg

В публикацията са използвани материали от книгата „Позитивно възпитание за деца в предучилищна възраст“, предоставена от издателство „Инфо ДАР“