Как да говорим с децата за войната и случващото се в момента?

споделяне дете родител разговор

След 70 години мир, войната ни изглеждаше като някаква мрачна, кошмарна отживелица от миналото. Смятахме, че човечеството завинаги е приключило с тази част от своята история.  Докато един ден не се събудихме с новината, че войници, танкове и ракети са нахлули в чужда държава на един хвърлей от нас. Видяхме снимки на съборени блокове –  такива, каквито има във всеки български  квартал. Чухме разказите на ужасени родители, натъпкани в метрото заедно с децата си. Видяхме бебета, изтръгнати от системите в болницата и скрити в мазета….Дори ние, възрастните, не можем да приемем спокойно ситуацията.

Всичко това виждат и нашите деца. Но през техния поглед, войната изглежда още по-ужасяваща, защото те нямат опита и познанието да разберат случващото се. Детето веднага проектира нещастието върху себе си и собственото си семейство. И когато медиите го заливат  с разкази за война и смърт и с мрачни прогнози, а родителите му са очевидно притеснени и постоянно коментират с тревога събитията, неговият подреден, спокоен и сигурен свят се срутва.

Войната води не само до непосредствени жертви и разрушения, а и дълбоко засяга живота на децата ни, при това не само тези на огневата линия. Децата на хиляди километри от събитията преживяват дълбок психически, морален и ценностен шок от случващото се. Защото светът, такъв, какъвто ги учим, че трябва да бъде – се срутва. И най-важното – тяхната сигурност, вяра в доброто и справедливостта, са разклатени.

В този момент е изключително важно да говорим с децата – спокойно, търпеливо и ясно и да им  дадем усещане за сигурност. Как да го направим? Събрахме мнения на психолози, педагози, експерти и родители и сега представяме нашите кратки препоръки, базирани на основната цел и ценност на Национална мрежа за децата – защита правата и благосъстоянието на децата:

  • Трябва да имаме ясната позиция, че войната е зло и нищо не я оправдава – няма добри войни, защото те винаги водят до жертви и страдания. Одобрението на военни действия означава да легитимираме пред децата войната като средство за решаване на конфликти и домогване до блага. Днес хората и държавите трябва да решават проблемите помежду си с дипломация, а не с агресия.
  • Важно е също да кажем на децата, че не трябва да мразим народите, чиито управници са решили да хвърлят във война. Не трябва да ни радват и „успехите“ във войната, когато става въпрос за отнемане на човешки животи и разрушения. В сваления самолет също е имало хора, които някой  обича и чака. Жертвите от войната и от двете страни са човешки жертви – няма по-ценни или по-малко ценни животи.
  • Нека обясним ситуацията с думи, които разбира, да отговорим конкретно на въпросите му, да изложим фактите кратко и ясно, за да не оставяме място детето само да завършва историята, като използва въображението си. Ако задава общи въпроси, например „Ще стане ли Трета световна война?“, да опитаме да разберем как конкретно си представя тази заплаха, за да дадем аргументи на ирационалните страхове. Не бъдете прекалено емоционални и не се впускайте в прекалено много подробности, съобразете разказа с възрастта и речника на детето, съветват психолозите.
  • Нека да изслушаме внимателно детето, без да го прекъсваме и упрекваме, че не разбира или че е изплашено и без да омаловажаваме страховете му. „Трябва да създадем пространство, в което децата  да могат да споделят своите притеснения и нужди. Тъй като всяко дете е различно, ние можем да се съобразим с желанието или отказа му да говори. Но е важно децата да знаят, че мнението им е ценно и чувствата им ще бъдат приети, без значение дали съвпадат с нашите или с на другите “, коментира Кристина Ненова, психолог и координатор „Детско и младежко участие“ в Мрежа за децата.
  • Детето не трябва да се чувства виновно, за това, че в тази драматична ситуация играе, вижда се с  приятели и се забавлява. Детето продължава да бъде дете, независимо от това, какво се случва в света на възрастните.
  • Децата имат нужда от перспектива и надежда – можем да ги успокоим, че в момента има война, но възрастните работят за това тя да бъде прекратена най-скоро. Не е в интерес на никого конфликтът да се разширява. Можем да ги уверим, че в България те са защитени – страната ни е част от силен международен съюз – НАТО, в който влизат много държави и ако някоя от тези държави бъде заплашена, останалите ще й помогнат. Не сме сами.
  • В такива моменти детето има нужда от физическа близост – успокойте го, прегърнете го и му кажете, че е в безопасност.
  • Следете за знаци на тревожност – загуба на апетит, на сън, отказ от ежедневни занимания. Трябва да имаме предвид, че тревожните разстройства се изострят по време на кризи, затова ако забележите, че нещата при детето ескалират, потърсете психологическа помощ.
  • Добре е да ограничим гледането на новинарски емисии и на публикации в социалните медии. Не гледайте и не обсъждайте новините в присъствието на детето – колкото по-малко е то, толкова повече трябва да бъде защитено от всякакви кризисни новини. Децата могат да бъдат ужасени от човешките бедствия и насилие, които виждат. Освен това някои медии целенасочено търсят силна емоционални реакции и сензации. Децата не могат да преценят доколко опасността се отнася до тях самите и веднага си представят подобна ситуация в собствения си живот.
  • Запазете спокойствие. Дори малкото дете усеща шока и скръбта на родителите. Когато един родител е в състояние да предаде на детето чувство за сигурност, то се успокоява. Ако самите вие не се чувствате спокойни, отложете разговора или помислете друг да говори с него.
  • Ситуацията отново е повод да напомним на по-големите деца в училищна възраст темата за лъжливите новини и дезинформацията. Дайте пример с новини, за които вече стана ясно, че са фалшиви и окуражете детето да прави fact check на информацията.
  • Хубаво е също в моменти като днешния да покажем на детето с личен пример солидарност и съпричастност и да се включим с помощ за  бежанците от Украйна с каквото можем.

„Когато сме в несигурна ситуация, всички ние се оглеждаме за реакциите на околните и търсим в тях отговор на въпроси като „опасно ли е“ и „трябва ли да се страхуваме“. Това важи с особена сила за децата“, казва Мария Брестничка, психолог и директор „Развитие на мрежата“ в Национална мрежа за децата. „Освен от родителите, от голямо значение е какво чуват от възрастните в училище. Ако сте учител, вие имате съществена роля за това как темата се обсъжда – защото тя със сигурност ще се обсъжда и ако бъде оставена без коментар от възрастен, може да се изкриви и да усили страховете на децата. Можете да обсъдите темата в клас, да чуете какво мислят децата и от какво се страхуват. Вашата роля е от изключително значение, ако в класа възникне напрежение – особено внимание е нужно, ако има деца от украински, руски или белоруски произход.“

Източник: Национална мрежа за децата

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK


Коментарите са изключени.