Здравей, дъще, позна ли ме?

 

Тази, която…

Здравей, дъще, позна ли ме?

Аз съм тази, дето те носеше,

дето плака, докато те раждаше

и те милваше, и докосваше.

Аз съм тази, дето целува

чак до гъдел ръчичките,

дето нощем будува,

щом са мокри очичките.

Аз съм тази, дето боли я

до припадък сърцето,

ако само си гладна

или пари челцето.

Аз съм тази, дето ще връзва

панделки на косичката,

всяка раничка ще превързва

на коляното и душичката.

Аз съм тази, дето ще страда,

щом ти разбият сърцето,

паднеш ли, ще те изправям,

ще ти посочвам небето.

Здравей, дъще, позна ли ме,

моя обич голяма?

В твоя мъничък свят аз съм всичко.

Здравей, любов, аз съм мама!

Автор: Зорница Петровска

Вижте още:

На моята дъщеря

На моя син…

Да си баща на дъщеря

Докато си жива, мамо