Мъничко мое момиче,
звездите в очите си скрило,
протягаш ръцете си малки
и търсиш при мама закрила.
Мама над тебе се свела
от щастие цялата грее,
в косите си слънцето вплела,
в прегръдка те сладка люлее.
После, когато пораснеш,
ще тръгнеш света да откриваш,
време за мама да видиш
трудничко ти ще намираш.
А тя със коса побеляла,
самотна и тъжна във мрака,
стиснала панделка бяла
момичето свое ще чака.
Автор: Вера Илиева
Вижте още:
Майки и дъщери – снимки, показващи връзката между майките и техните момичета
