Не бързай да порастваш, мое дете!

29.09.2023

В днешния забързан живот, в който задачите и ангажиментите ни често ни тласкат напред, понякога не успяваме да забавим темпото и да се насладим на истинските ценните неща в живота – моментите с нашите деца. Но времето лети с безумна скорост и докато ние се впускаме в гонитбата на своите задължения, децата ни вече са пораснали и моментите, което сме пропуснали, няма как да бъде върнати обратно.

Този текст е напомняне за всички нас, че понякога е добре да спрем за миг. Да погледнем към децата си и да им отделим от своето време, внимание и обич:

Не бързай да порастваш, мое дете,

Разбирам, че искаш да се научиш да пълзиш, да стъпваш, след това да тичаш така, че вятърът да вее косите ти.

Бързаш да станеш по-независим и самостоятелен човек и да намериш своето място в този свят.

Но за мен, като майка, дните минават неусетно.

Заради грижите и ежедневните тревоги, натоварения и хаотичен живот, безсънните нощи и натрупаното пране, понякога пропускам да ти се порадвам, да поиграем и да се посмеем заедно.

Понякога, след като те заспиш, аз с усмивка се взирам в лицето ти, гледам бебешките ти снимки, които сякаш са правени вчера.

И си казвам: „не бързай да порастваш, мое дете“.

Зная, че често самата аз съм тази, която те кара да бързаш, да тичаш за училище преди първия звънец, да стигнеш навреме за курса по английски и за урока по плуване или да се върнеш у дома, за да се си напишеш домашните.

Но искам още време с твоето детско, невинно и чисто Аз!

Затова – не бързай да порастваш, мое дете, защото никога няма да имам достатъчно време, прекарано с теб.