За да имате възпитани деца, задайте ясни граници и правила чрез тези 4 стъпки

възпитание дете търпение емпатия

Приятелката ми Еми има три невероятно възпитани деца. Те прибират играчките си, когато тя им каже, лягат, без да протестират и дори не искат от нея да се намесва, ако се скарат или имат спор. Всъщност, бях свидетел как 3-годишният й син съвсем спокойно и учтиво искаше камиончето си обратно от друго дете, което го беше изтръгнало от ръцете му.

Еми признава, че децата й имат своите трудни моменти – „Все пак са деца!“ казва тя.

“Каква е твоята тайна?

я попитах веднъж с надеждата, че тя може да предаде някаква така необходима мъдрост. “Да не би да ги заплашиш с наказание? Или просто ги оставяш да се успокоят? Или пък ги подкупваш с бисквитки?” Приятелката ми се усмихна, поклати глава и отвърна: „Нищо подобно. Ако съм направила нещо, за да им повлияя, то е, че още от самото начало ясно им дадох да разберат какво очаквам от тях и какви са правилата. Използвах принципите на “естествените последици”. Казано иначе – ако хвърляте играчките си, ще ви ги прибера. Ако ставате от масата си, преди да сте се нахранили, оставате гладни. Това е различно от заплахи и наказания, това са последици, разяснени спокойно и внимателно. Всичко, което трябваше да направя, е да ги поглеждам с онзи мой особен поглед и те вече знаят, че на тях се пада отговорността да се държат прилично.”

Може да звучи твърде добре, за да е истина, но експертите са единодушни, че Емили има правилната идея за определяне на очакванията за вашите деца. „Когато изясните очакванията си от времето, когато децата ви са малки и използвате естествените последици, малчуганите възприемат тези очаквания и започват да очакват същото от себе си“, казва д-р Шарън К. Хол, автор на книгата „Отглеждане на деца през 21 век“ . С други думи, тъй като децата по природа са склонни да искат да се харесат на родителите си, те ще се опитат да се държат по начина, по който сте ги научили, независимо от ситуацията. Всъщност експертите казват, че децата по природа са съпричастни и отзивчиви към очакванията на родителите си.

Още по-добра новина: Преподаването на самодисциплина на малко дете не е толкова плашещо, колкото звучи. За тази цел има 4 основни неща, които можете да прилагате и които ще ви помогнат да отгледате дете, което може да държи под контрол собственото си поведение.

1. Задайте ясни граници и правила

Децата, които вярват, че могат да направят всичко, което си искат и да получат каквото пожелаят, са склонни да бъдат тези, които хленчат, налагат се и изпадат в истерия, когато техните изисквания и желания не са изпълнени. От друга страна – децата, които разбират, че има добре дефинирани граници, се научават да се самоконтролират. Разбира се, това е процес и не става изведнъж. Важно е обаче да бъдете постоянни и да не отстъпвате от принципите си.

  • Кажете им защо трябва да спазват правилата. Не е нужно да давате на децата сложни обяснения защо очаквате от тях определено поведение. Но ако детето ви разбере, че има прости причини за вашите правила, то ще осъзнае, че те не са произволни и е по-вероятно да ги спазва. Кажете му например: „Трябва да си легнеш в 8 часа, защото тялото ти се нуждае от много сън, за да остане здраво и силно“. Или „Трябва да прибереш играчките си, за да знаем къде да ги намерим следващия път, когато искаш да играеш с тях“.
  • Използвайте похвали. За децата всяко ново нещо е голямо постижение. Помогнете им да разберат, че цените усилията им.
  • Спазвайте правилата, които налагате и вие самите, за да дадете личен пример. Ако искате детето да подрежда стаята си, не дръжте собствената си спалня разхвърляна. Ако искате то да е учтиво, бъдете такива и самите вие.
  • Култивирайте съвест. Ако малко дете се чувства зле, когато не е спазило вашето правило, не се опитвайте веднага да сведете до минимум дискомфорта му. Чувството за малко вина е съществена част от формиране на уменията за определяне на правилното от грешното.

2. Помогнете на детето да изгради умения за решаване на проблеми

Една от основните причини децата да се държат зле е, че се чувстват подценени и безсилни. Ето защо:

  • Позволете им да вземат решения. Дайте възможност на децата да правят избор, за да развият самостоятелност. Попитайте: “Искаш ли да облечеш синята пижама или зелената?” „Какъв сок предпочиташ  – от ябълка или от праскова?“. Давайте избор между еднакво приемливи за вас неща, като по този начин създавате на детето усещане, че може да се справи.
  • Насърчавайте принципа „опитай отново“. За вас е много по-лесно да направите всичко вместо детето си – да го обуете, да го облечете или да го нахраните, но е важно да оставите децата в предучилищна възраст да практикуват и да успеят без вашата намеса – независимо дали става дума за връзване на обувките, прибиране на играчки или сортиране на чорапи.
  • Провокирайте ги да обмислят нещата. Стимулирайте когнитивните умения на детето си, като го предизвикате да намери отговори за себе си. Например, когато детето ви зададе въпрос за това как да се направи дадено нещо, отговорете със свой въпрос: “Какво мислиш ти, че трябва да направим?”. Такъв отговор в крайна сметка ще му даде увереност в собствената му способност да разбере случващото се.

3. Помогнете на детето да практикува търпение

Никой не обича да чака, особено малките деца. Ето защо е особено важно родителите да започнат да ги учат на търпение от рано. За целта:

  • Накарайте ги да почакат. Дори и да можете, не изпълнявайте всичко веднага щом детето ви поиска нещо. Позволете на детето си да почувства дискомфорта от чакането, защото това е чудесен начин да разбере смисъла на търпението. Като не му давате веднага сока, който иска, ще му помогнете да се упражни в управлението на този дискомфорт.
  • Назовавайте емоциите. Малките деца не са в състояние да изразят разочарованието си от необходимостта да чакат, но вие можете да помогнете, като поставите етикет на техните емоции и похвалите, когато демонстрират търпение. Ако вашият петгодишен син трябва да изчака реда си и това го изнервя, кажете му: “Знам, че е трудно просто да стоиш тук и да чакаш. Но показваш търпение и това е похвално.”
  • Изберете дейности, които насърчават търпението. Насърчавайте детето си да прави неща, които не предлагат незабавни резултати, като игра с Lego блокчета, редене на пъзели или засаждане на семена за цветя и наблюдение на растежа им с течение на времето.

4. Научете детето на емпатия

Колко пъти ви се е налагало да се намесвате, защото вашето 3-годишно дете е взело играчката на приятеля си, ударило го е с лопатка или е отказало да даде нещо на сестра си? Децата се раждат, вярвайки, че светът се върти около тях.  Колкото по-скоро им помогнете да разберат, че всеки има чувства и емоции, толкова по-малка е вероятността те да се държат по начини, които дразнят или нараняват други хора. За целта:

  • Оценявайте проявите на доброта на детето си. Всеки път, когато детето ви прояви уважение към някой друг, направете положителен коментар за това. Например, ако видите как малката ви дъщеричка покрива куклата си с одеяло, кажете: “Грижиш се да не й е студено? Браво на теб!”
  • Питайте, вместо да изнасяте лекции. Няма как да обясните на малкото дете какво е съчувствие чрез теория. Вместо това можете да го стимулирате да мисли за чувствата на други хора. Например, ако детето ви не позволява на приятеля си да играе с неговите плюшени играчки, попитайте: „Как мислиш, че се чувства Теди, когато не й позволяваш да играе и те гледа отстрани?“.
  • Помогнете им да разберат емоциите на 0колните. Умението да интерпретираме жестове и мимики е един от основните начини, по които развиваме съпричастност. Затова е добре да разговаряте за тези неща: “Видя ли как се усмихна леля ти, когато й предложи бисквитка? Причината е, че я накара да се почувства много добре.” Отначало детето ви може да не разбира напълно всичко това, но след време ще бъде лесно за него да осмисля и тълкува реакциите на другите хора.

И накрая – нещо важно:

Няма да можете да научите децата си на всичко, споменато в тази статия, за една нощ. Без съмнение ще има моменти, когато те ще се държат лошо, колкото и да сте се опитвали да го предотвратите. „В края на краищата те са деца“, както каза моята приятелка Еми. Но ако продължите да се фокусирате върху тези концепции, рано или късно усилията ще започват да дават резултат.

Над статията работи: Ася Георгиева
В статията са използвани материали от: parents.com

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

Коментарите са изключени.