Не правете тези четири неща, когато детето се тръшка

Театър на пода в магазина. Викане и ритане посред улицата. Сълзи, които сякаш никога няма да свършат.

Едва ли има родител, който да не се е изправял пред сцената, наречена детски гняв. И всеки, рано или късно, е изкушен да реагира импулсивно — с крясъци, заплахи, подкупи или дори срам.

Но именно в тези моменти нашите реакции изграждат (или рушат) доверието и връзката с детето.
Ето 4 грешки, които родителите често допускат, когато детето се тръшка, и които само наливат масло в огъня.

1. Да крещите обратно

Лесно е да загубите самообладание, особено ако сте уморени, напрегнати или ви гледат десет чифта очи. Но крясъкът ви никога няма да заглуши детето — той ще го накара да крещи още по-силно.
Когато родителят вика, детето не чува думите, а усеща яростта. Тази ярост за него не е “възпитание”, а заплаха. И резултатът често е паника или още по-истерична реакция.
Крясъците не учат децата да се успокояват. Учат ги да се страхуват или да се съпротивляват още повече.

2. Да се поддадете на срама от чуждите погледи

Понякога не самото тръшкане е проблемът, а чувството, че всички ви гледат осъдително. Вие сте „онази“ майка или „онзи“ баща, чието дете се търкаля по пода. Но истината е: чуждите хора ще забравят тази сцена след пет минути. Вашето дете обаче ще помни как сте се държали с него.

Ако реагирате заради очите на другите — вместо заради нуждите на детето — ще го накажете за нещо, което всъщност е нормална емоция. Не позволявайте общественият натиск да ви извади от кожата. Вашият приоритет не са непознатите — а вашето дете.

3. Да предлагате подкупи

„Ела, ще ти купя шоколад, само млъкни!“. Работи, временно. Но детето научава един опасен урок: „Колкото по-шумно и по-драматично викам, толкова повече ще получа.“ Следващия път ще знае точно как да извие ръцете ви. И ще го направи.

Подкупите не само не решават проблема, а го утвърждават. Вместо да се научи да се успокоява, детето се научава да търгува.

4. Да си мислите, че сте ужасен родител

Това е капанът, в който почти всички попадат. „Защо моето дете прави така? Защо другите изглеждат спокойни?Защо аз не мога да се справя?“

Истината е, че нито вие сте лош родител, нито детето ви е „разглезено чудовище“. Тръшкането е напълно нормален начин детето да изрази напрежение, умора или разочарование, което още не умее да формулира с думи.

Не се самообвинявайте — никой не е перфектен, а и не е необходимо да бъде. Детето има нужда от присъствие, не от съвършенство.

Има ли какво изобщо да се направи?

Всички търсят магически отговор как да се справим с пустото тръшкане, но понякога такъв просто няма, защото това е етап. Децата тепърва се учат да управляват емоциите си, а нашата работа е да ги водим през бурята, без да я раздухваме още повече.

Все пак има неща, които можем да направим, за да помогнем — на тях и на себе си.

Дишайте — буквално и преносно.

Дори да звучи банално, дишането е първият и най-важен инструмент. Ако трябва — обърнете се настрани, бройте до 10, затворете очи за миг.

Децата усещат нашето напрежение и го отразяват. Колкото по-спокойни сме ние, толкова по-лесно ще се успокоят и те.

Слезте на тяхното ниво — физически и емоционално.

Не стойте над тях със скръстени ръце и намръщено чело. Клекнете или седнете до тях. Погледнете ги в очите.
Когато детето види, че сте с него, не срещу него, вече сте спечелили половината битка.

Дайте име на това, което се случва.

„Ядосан си, защото не ти купих играчката, нали? Разбирам.“
„Сега ти се иска да останем още на площадката, а трябва да си ходим — виждам колко ти е трудно.“
Да се почувства разбранo не означава, че ще получи всичко, което иска — но ще му даде усещането, че е валидно и че вие го разбирате.

Останете до детето — дори да плаче и да се сърди.

Много родители инстинктивно се дръпват или казват: „Оправяй се сам, докато се успокоиш.“ Но за малкото дете това може да бъде страшно и да увеличи истерията. По-добре е да сте наблизо, дори да мълчите. Тялото ви, гласът ви, присъствието ви — това е, от което има нужда.

Оставете бурята да отмине

Не се опитвайте да „спрете“ тръшкането на секундата. Колкото по-бързо искате да приключи, толкова по-дълго ще се проточи.

Понякога най-доброто, което можете да направите, е… да изчакате. Емоциите идват на вълни — и всяка вълна отшумява, ако ѝ позволим.

Говорете след бурята.

След като всичко мине и детето вече е спокойно, говорете му за случилото се. „Помниш ли какво стана в магазина? Как мислиш, че можеш да покажеш какво искаш, без да крещиш?“. Научете го, че емоциите са ОК, но начинът, по който ги изразяваме, може да се учи и променя.

Грижете се и за себе си.

Накрая — не забравяйте за себе си. Тези сцени са тежки не само за детето, а и за вас. Когато се приберете, отделете си време за релакс. Дори да сбъркате — нормално е. Всеки родител е бил в това положение.

И помнете: Вие не сте „лош родител“, а човек, който се учи — точно както се учи и вашето дете.

Автор: Ася Георгиева, Roditel.bg