Писмо до татко

19.11.2015

Здравей, татко!
Откраднах си мъничко време,
за да ти пиша, че аз съм добре.
Задъхана следвам мечтите големи
и нищо не може по път да ме спре.

Не съм ви забравила. Мисля ви много!
И знам, че ви липсвам – това ми тежи,
но трябва да стискаме зъби, за Бога!
Човек, в слабостта си, най-често греши…

Така – ти ме учеше някога, татко,
когато се плашех от черния мрак,
когато ядях до преяждане сладко
или се препъвах във къщния праг.

Тогава ми казваше – „Горе главата!
Стъпчи изкушение, болка и страх!“
Ти стискаше ласкаво-силно ръката ми
и аз се преборвах набързо със тях.

Пораснах щастлива при теб и при мама.
Разбрах що е вярност, любов и уют…
Готова съм вече! И никога няма
да ме изплаши човешкият студ!

Така е при мене… Пиши, как сте вие?
Намери ли евтини, сухи дърва?
Мама – лекарства редовно ли пие?
Пушиш ли още следобед лула?

Изпращам ви малко пари. Да си имате.
Не ми се сърди и не питай защо!
Студено е вече навън. Иде зимата…
Купи си обувки, на мама – палто!

Целувам те силно и моля те, татко,
не се притеснявай! Аз съм добре!
Ще дойда по Коледа, макар и за кратко…

Обичам те:
Твое голямо дете.

Автор: Румяна Симова

Вижте още:

ТЯ – ДЪЩЕРЯ МИ

20 мъдри мисли за възпитанието, които всеки родител трябва да запомни

Да си баща на дъщеря