По-малкото дете е агресивно към по-голямото. Какви са причините и какво да направим?

Ако сте майка или баща на две или повече деца в различна възраст, лесно ще си представите една често срещана ситуация: по-малкото дете напада по-голямото, агресивно е към него, дори посяга да го удари. На какво се дължи това? Каква е вашата реакция в този момент? Дали постъпвате правилно и какво биха посъветвали психолозите в подобни случаи?

Вижте някои отговори и насоки, описани от психолога д-р Лора Маркам в книгата й „Спокойни родители – щастливи братя и сестри“, разпространявана в България от издателство „Изток-Запад„:

Предният дял на мозъчната кора при едва проходилите деца не е напълно развит, затова емоциите им обикновено надделяват над разбирането, че „удрянето наранява“. Често те не могат да се изразяват добре вербално, затова лесно се дразнят. Ето защо да се предотврати тяхната агресия може да се окаже трудна задача.

Само че по-голямото ви дете заслужава да се чувства защитено в собствения си дом, затова не може просто да седите до тях и да ги оставите „сами да си решат проблема“.

Трябва незабавно да застанете между децата си и да спрете ударите. Кажете: „От ударите боли. Без удряне“.

Но какво да направим ако агресията продължи?

Ако искате да промените поведението на детето си, проявете загриженост към чувствата и нуждите, които го провокират. Вникването в причината за агресията на детето ще ви помогне да се намесите ефективно, за да попречите това да продължи.

Ето няколко примера:

1. По-малкото дете иска близост с по-голямото

Грубичко, да, но особено когато едното дете е съвсем малко, то търси вниманието на по-големите си братя или сестри.

Решение: Научете по-малкото дете как да подходи по-позитивно към кака си или батко си. Кажете му: Не наранявай сестра си/брат си. Опитваш се да привлечеш вниманието й/му ли? Направи го с думи. Кажи й/му „Виж ме, тук съм, поиграй си с мен!“

Разбира се, по-голямото ви хлапе не е длъжно да си играе с по-малкото при поискване. Понякога то няма да желае това. Затова ще трябва да му осигурите безопасно място да учи или играе и да се занимава със собствените си дела без малкото братче или сестриче. Научете го как елегантно да отпрати мъничето и не го оставяйте да парира настояването му само. Бъдете на разположение, когато има нужда да се намесите, и предложете на мъничето да поиграе с вас, вместо с по-голямото.

2. Малкото дете иска същото, което има голямото

Решение: Научете децата си на основни умения за общуване. Кажете на малкото: Не удряй брат си/сестра си! Виждам, че искаш играчката, която той/тя държи в момента. Може ли да го/я попиташ дали ще ти я даде за малко? Кажи му/й, че е твой ред да играеш с нея.

По-големите хлапета невинаги дават играчките си веднага, затова трябва да научите по-малките деца как да предлагат размяна. Вероятно доста често ще се налага и вие да помагате на малкото да почака. Това ще помогне да обясните на баткото или каката, че ако малкото вярва, че скоро ще дойде неговият ред да играе, ще му бъде по-лесно да изчака. Тоест ако голямото дете не си играе с играчката в момента и го даде възможно най-скоро на братчето или сестричето си, това ще помогне на по-малкото дете да изгради доверие към него и търпение.

3. По-малкото дете си отмъщава на по-голямото за това, че го е дразнило или е проявило някакъв вид по-лека агресия към него

Например когато баткото или каката са взели играчките на мъничето или са му правили злобни физиономии.

Решение: Прегърнете и двете деца и кажете: Тук виждам 2 сърдити деца. Трудно ви е, нали? Толкова съжалявам, че не бях тук да ви помогна и на двамата. (Така давате пример за поемане на отговорност.) Ще ми разкажете ли какво стана?

После се обърнете към по-голямото: Брат ти те одра. Това боли. Толкова съжалявам.

А на по-малкото кажете: Когато удряш някого, боли. Без дране, без удряне. Сигурно си бил много ядосан. Беше ли разсърден на брат си? Кажи го с думи „Ядосан съм“ или тропни с крак, но без да дереш или да удряш.

Попитайте по-голямото дете: Чудно ми е защо ти е толкова ядосан? Сещаш ли се за нещо, което може да го е ядосало толкова?

4. Малкото дете е нещастно и си го изкарва на по-голямото

Решение: Родителската намеса – храна, дрямка, включване в играта, за да внесе нов заряд, боричкане – би помогнала на малкото дете да се почувства по-добре и да не си го изкарва на брат си или сестра си.

Съвсем малките деца имат силни чувства, но като цяло са весели. Ако детето ви често е без настроение и ядосано, помислете дали няма по-дълбок проблем. Може би изпитва някаква физическа болка, която с малко усилие бихте могли да откриете.

5. Малкото дете ревнува от заниманията на родителите с по-голямото

Решение: Всяко дете се нуждае от време, отделено само за него, с всеки от родителите, без братя и сестри, в идеалния случай ежедневно. Ако ви се струва, че вашият мъник ревнува от взаимоотношенията ви с баткото или каката, наблегнете върху това да укрепите връзката си с него, включително и чрез отделяне на специално време малкото дете всеки ден. Преди за започнете да се занимавате с по-голямото си хлапе, например за да му помогнете с домашните, за 5 минути обърнете внимание на по-малкото, дайте му необходимата доза любов, а после го заангажирайте с играчка или някаква дейност.

Когато ви види с брат си или сестра си и настоява за вниманието ви, покажете, че разбирате неговата ревност: Виждаш, че гушкам брат ти/сестра ти и ти също искаш прегръдка? В момента седя до твоя батко/кака, но винаги имам прегръдка и за теб. Ела при нас, ще те гушна и аз, и брат ти/сестра ти. Добре, а сега да ти намерим нещо забавно за правене. Искаш ли да седнеш до нас и да си поиграеш с това?

6. По-малкото ви дете просто иска да бъде чуто

Понякога децата проявяват агресия, защото не знаят как иначе да накарат другите да ги чуят.

Решение: Научете детето си с какви думи да отстоява себе си. Упражнявайте се с изрази като „Спри“ и „Премести се, моля“ под формата на забавна игра, за да сте сигурни, че няма да прибегне до агресивно поведение и дори удари, за да бъде чуто.

Над статията работи: Яна Атанасова, Roditel.bg