“То все не слуша” – защо малките деца изпробват границите ни

дете дисциплина непослушание

Защо малките деца изпробват границите ни?

Тестването на граници е поведение, което може да напрегне и най-спокойния родител. Защо нашето сладко ангелче ни замерва с играчката, когато току-що го помолихме да не го прави, че на всичкото отгоре и се смее самодоволно? 

Чувствителни, силно емоционални и без никакъв контрол над емоциите си, малките деца често изразяват нуждите и чувствата си по необичайни начини. Ако това звучи успокоително, самите мъници също не разбират защо го правят. Най-простото обяснение е неудачната комбинация от неразвит префронтален кортекс и характерните за тази невръстна възраст бурни емоции. Казано накратко – децата лесно биват завладени от импулси, които са по-големи и по-силни от тях и не правят тези неща злонамерено.


Трябва ли да приемаме лично поведението, с което детето изпробва границите ни? Определено не трябва. Децата ни обичат и ценят и се нуждаят от нас повече, отколкото биха могли да изразят с думи. 

Нека си напомняме тази истина по много пъти на ден, защото е изключително важно ние, родителите, да възприемем здравословна позиция по въпроса с престъпването на границите. Обичта и уважението към децата ни са свързани до голяма степен с нашето разбиране за това на какъв етап от развитието си се намират те. Това ще бъде далеч по-добър подход, отколкото да ги третираме като възрастни, като наши връстници, когато правят нещо напълно уместно за възрастта си.

Кои са най-честите причини, поради които малкото дете престъпва границите ни и отказва да направи това, което му казваме? Вижте някои примери:

1. “Гладно съм, жадно съм, уморено съм, не ми е добре. Направи нещо!”

Изглежда, малките деца последни забелязват, че са уморени или гладни. Те сякаш са програмирани да не спират да се движат, докато не стигнат предела на силите си, и тогава тялото им изпраща сигнали за помощ, които стигат до нас под формата на поведение, целящо да привлече вниманието ни.

Какво правят децата в подобни ситуации? Удрят, блъскат, нагрубяват, привличат вниманието ни по нелицеприятен начин. 

Да вземем за пример умората. Ако хлапето ни е страшно уморено и му е писнало да стои на място, на което дълго време ни чака, то може ненадейно да започне да ни удря и блъска, за да ни даде знак, че иска да се прибираме. Такова поведение може да се очаква дори от дете, което обикновено знае как да се държи на обществено място. Друг пример е дълго пътуване, след което мъничето започва да се държи неестествено, да плаче, да нагрубява, за да ни покаже по неговия си детски начин, че е изтощено.

2. “Мамо, покажи ми ясно къде са границите и какво ще стане, ако не ги спазвам!”

Децата често тестват границите ни просто защото не са получили директен отговор на въпроса „Какво ще направиш ти, ако аз направя това и това?“. Освен това, те имат нужда да знаят и „Ще бъде ли различно в понеделник сутрин? Ами когато си уморена? Или когато аз съм кисел? Ако се разстроя, ще постъпиш ли различно, ще направиш ли изключение от правилото?“.

Продължавайки да изпробват границите ни, малките деца просто си вършат работата, която се състои в това да разберат, че ние, родителите, сме шефът (като едновременно с това много ги обичаме), да си изяснят какво очакваме от тях и какви са правилата на дома. Те имат нужда и да разберат къде се крие собствената им сила. Нашата работа е да отговаряме на въпросите им възможно най-спокойно, ясно и директно. Реакциите ни често ще варират спрямо ситуацията, но неизменно трябва да показват, че не се страхуваме от тяхното поведение, че можем да го овладеем и че то изобщо не е проблем за нас.

3. “За какво е цялата тази драма?”

Когато родителите изгубят самообладание, започнат да се карат, да нареждат или дори да говорят твърде много за това как децата им тестват границите, те спретват едни мини драми, които децата се чувстват принудени да разиграват. Наказанията и емоционалните реакции на родителите предизвикват сцени, които плашат децата, стряскат ги, внушават страх или вина или им въздействат по повече от един от тези начини.

Споменавайки няколко пъти, дори със спокоен тон, нежеланото поведение, родителите рискуват да сътворят история, че детето има проблем. Така те го принуждават да се идентифицира с тази история и с този проблем, докато на практика тук става въпрос просто за моментен и импулсивен жест, който детето е повторило няколко пъти.

Провокативното поведение е типично за ранната детска възраст и ако реагираме бурно, рискуваме да поощрим детето да продължи да се държи по същия начин.

4. “Имам ли уверен и стабилен родител, който е лидер?”

Нека си представим колко притеснително е да си на две или три години и да не си сигурен, че до теб има възрастен, който е стабилен и уверен. Най-ефективните лидери действат уверено и с чувство за хумор, правейки всичко да изглежда лесно. Това изисква практика, но нека не се тревожим прекалено – децата с тяхното предизвикателно поведение, ще ни дадат предостатъчно шансове да си научим урока. 

Кое е важното – за нас, родителите, и за детето? Ако не сме наясно, детето ще продължи да се съпротивлява, а ние ще продължим да се ядосваме. Това на свой ред изостря вече създадения конфликт и води до неприятна ситуация и комбинация от гняв, вина и страх. На никое дете не му е лесно да расте с родители, които нямат категорична позиция.

5. “Тъжно ми е, ядосано съм, напрегнато съм, страх ме е. Искам тези чувства да се махнат!”

Понякога децата упорито тестват границите ни, когато в тях са се натрупали чувства и напрежение, от което искат да се освободят. 

Най-бързият и здравословен начин да им помогнем да се освободят от тези емоции е да приветстваме тяхната поява, като в същото време поставим твърди граници. Възприемайки нагласата „всички чувства са позволени“, ние на практика пресичаме още в зародиш и най-провокативното поведение на детето.

6. “И аз правя същото като теб!”

Децата са чувствителни, лесно се впечатляват, а ние сме техните най-важни модели за подражание. Те попиват и имитират нашето поведение. Ако ние например дърпаме играчките от ръцете на нашето дете, то ще започне да дърпа играчките от ръцете на другите деца. Детето се държи бурно и хаотично, когато родителите са разстроени или напрегнати за нещо, особено ако не са изразили открито тези чувства.

7. “Искам да ми обърнеш внимание!”

Ако напоследък не сме давали достатъчно утеха и внимание на детето или постоянно сме разигравали мини драми около неговото поведение, то може нарочно да продължи да ни изнервя с постъпките си с цел да получи негативно внимание.

8. “Казвали ли сте ми скоро, че ме обичате?”

Когато се почувстват пренебрегнати или неуверени в любовта ни, мъниците започват да се тревожат и това си проличава в поведението им. Утешителните прегръдки, целувки и уверенията „Обичам те“ определено ще помогнат за възстановяване на близостта между нас, но в подобни моменти най-убедително действат търпението, съпричастността, приемането, уважението и искреният интерес, с който се опитваме да опознаем своето дете. Защото да обичаме малките деца означава да ги познаваме.

Над статията работи: Яна Атанасова, Roditel.bg

Статията е подготвена по материали от книгата на Джанет Лансбъри „Няма лоши деца“, достигаща до българските читатели благодарение на издателство „Изток-Запад“

Comments are closed.