Шестте типа „Трудни деца“ – как да ги разпознаем

Трудните деца не са лоши деца, просто това са деца, с които родителите срещат повече затруднения в общуването и контрола над поведението им.

Много често обаче именно тези твърдоглави, волеви, енергични и инатливи деца порастват, за да станат лидери в различни области на живота. Ето защо е толкова важно да им се наложат нужните ограничения, за да се спре саморазрушителното им поведение, да се тушират недостатъците им и да се развие потенциалът им. Важното в случая е не да се пречупи духът на децата, а да се канализира огромната им енергия в конструктивни дейности.

През кабинета на Андрю Фулър са минали хиляди хора с проблемни деца. След години практика той обаче забелязва известна повторяемост в типа деца и техните поведенчески проблеми.

Така той класифицира шест типа проблемни деца: манипулатори, дипломати, спорещи, състезатели, смелчаци и тихи бунтари. В зависимост от категорията, в която попадат, децата изискват различно отношение и методи за въздействие.

Андрю Фулър също разглежда проблемите у децата и в зависимост от възрастовата група. Родителите на петгодишните деца ще се изправят пред съвсем различни предизвикателства от тези, които имат тийнейджъри, така че познаването на възрастовите проблеми помага на родителите да разпознаят критичната ситуация и да реагират адекватно.

Дадени са различни техники и напътствия за обуздаване на децата, за създаване на здравословни навици, за развиване на интересите им, за изграждане на отношения на любов и доверие в семейството. Разгледани са най-често срещаните проблеми и са предложени различни методи и средства за справяне с положението.
ТИПОВЕ ТРУДНИ ДЕЦА

Андрю Фулър: Един ден най-сетне разбрах, че всъщност в кабинета ми се въртят едни и същи деца. Вярно, с различни лица, странности и характери, но основните модели се повтаряха почти буквално. След като обсъдих откритието си на семинари със стотици хиляди родители и учители, идеите се избистриха до няколко ясно разпознаваеми модела на поведение.

Манипулаторите: Тези деца могат напълно да омаят възрастните и да ги въртят на малкия си пръст. Имат нужда да са в центъра на вниманието и да са най-добри във всичко.

В някои случаи тормозят другите деца, но са истински майстори да се правят на „света вода ненапита“ пред възрастните.

Бързо нагаждат поведението си според ситуацията, като изхождат от позицията, че целта оправдава средствата.

Дипломатите: Тези деца са необикновено умни и безкрайно изобретателни. Денис Белята е типичен представител за този вид.

Очароват другите с веселия си нрав, но не знаят кога да се спрат. Никога не се признават за победени.

Ако сте родители на такова дете, вечно ще се люшкате между две чувства: смеха и удоволствието от забавлението и желанието да го удушите.

Спорещите: Тези деца са ревностни застъпници на справедливостта и равенствотo. Те са енергични и решителни деца с дар слово – смъртоносна комбинация! Могат да превърнат живота ви в непрестанен спор за това кой е получил най-голямото парче и „дали е честно“.

Ако ги накарате да свършат нещо, ще трябва да се готвите за отпор и дискусия, сякаш сте в Международния съд за правата на човека.

Състезателите: За тях победата е най-важна; готови са да направят всичко, но не и да отстъпят. Държат на своето дори когато е против собствените им интереси, завладени от жаждата за победа.

Те имат невероятен дух и биха могли да завладеят целия свят. Или поне вашия дом!

Битките може да се водят години наред, което ви оставя с горчивото чувство, че никога не сте се борили толкова дълго… за толкова  дребни неща.

Смелчаците: Тези деца са любители на силните усещания и обожават предизвикателствата. Смелчаците се познават отдалеч: често накуцват или са бинтовани.

Безстрашието им е пословично, но не умеят да премерват рисковете, които поемат. Обикновено са много добри по сърце и изобщо нямат намерение да ви тревожат – тъй като те не изпитват страх, и през ум не им минава, че вие може да се притесните.

Отглеждането им е като да упражнявате екстремен спорт.

Тихите бунтари: Те са трудни за разбиране, потайни и неорганизирани.

Вбесяват родителите си с безучастието и мълчанието си. Те често се затварят в себе си и трудно разкриват мислите и чувствата си.

Понякога ви се струва, че изобщо не ви чуват и не разбират какво им говорите.

Мнозина от тихите бунтари са много умни и извънредно чувствителни. Някои биха могли да коментират порастването си така: „Детството ми премина чудесно, само дето едва не подлудих нашите“.

Наръчник  за разпознаване на трудни деца

Един от най-големите парадокси в живота е, че много от децата, които като малки са подлудявали родителите си, в крайна сметка стават високопоставени и влиятелни личности, когато пораснат. Те имат невероятна енергия и лидерски потенциал. През 25-те си години опит с родители и техните деца научих, че в общи линии има две категории деца:

1.Обичливи, мили, дружелюбни, послушни деца. Нали се сещате? Казваш им примерно да си оправят стаята – и след има-няма и седмица, ето ти детската чиста и подредена.

2.Палавите и вироглавите, които навият ли си нещо на пръста – край. Ето тези деца наистина са трудни за отглеждане… Те могат буквално да докарат родителите си до лудост. Но пък именно те са щедро надарени с качества на пионери и водачи.

 

Децата и тийнейджърите развиват устойчивост, когато имат:

• сигурността, че са обичани в семейството си;
• разнообразна група от приятели;
• възрастен извън семейството, с когото се разбират.

Ще помогнете на детето да изгради вътрешна устойчивост, като винаги ясно му показвате, че го обичате (макар също така ясно да показвате, че не харесвате начина, по който се държи в момента).

Един от начините свободно да изразявате обичта си към трудното дете е да не му отстъпвате до степен, в която вие самите се чувствате използвани.

Родителите често дават прекалено много от себе си и накрая се чувстват омерзени и използвани, а омерзението стопява добрите отношения в семейството. Ако усещате това – спрете! Дайте си малко почивка. Известно време не предлагайте помощта си за щяло и нещяло.

Из книгата на Андрю Фулър, „Трудните деца”
Издателство „Хермес”

Вижте още:

Тръшкането при децата и четирите погрешни реакции на родителите

Съвременната родителска обич – как възпитаваме разглезени деца

10 начина да възпитаваме без викове, шамари и наказания

Инатливите деца – има ли решение?