“Различните” деца

ВИСОК ИНТЕЛЕКТУАЛЕН ПОТЕНЦИАЛ, ДИСЛЕКСИЯ, АСПЕРГЕР, СВРЪХЧУВСТВИТЕЛНОСТ

Да си различен не е нито нещо хубаво, нито нещо лошо. То означава само, че имаш достатъчно смелост да бъдеш такъв, какъвто си.

Албер Камю

Доста често съм чувала да казват по мой адрес: „тя е неуправляема“. Това бяха силни и категорични думи, които звучаха странно, защото самата аз не бях в състояние да управлявам себе си. Колкото повече се стараех да го правя, толкова повече ми се струваше, че успявам да заблудя околните! Но не беше така. Разбрах, че съм „атипична“ много преди да мога да го изразя. А като факт го приех едва наскоро.

Какво се крие зад понятието „атипичност“?

Днес често се говори за аутисти, за странни птици, за свръхчувствителни деца, за деца с дислексии и със специални образователни потребности, за хиперактивни деца и деца със синдром на Аспергер, за свръхнадарени деца и такива с голям емоционален потенциал, за деца индиго, за деца с изпреварващо развитие. Тук ще използваме понятието „различни деца“.

Родителите на тези невероятни хлапета често биват упреквани, че прекалено се вторачват в тях. Да, всеки родител е любящ и грижовен. И тъй като малко се знае за невроатипичността, вместо да се разглежда нейната специфика и особеностите ѝ, е по-лесно да се съсредоточи вниманието върху възпитанието на „неуправляемите“ деца. Атипичността се банализира и се третира като модно явление.

Да погледнем на проблема от друг ъгъл.

За какво всъщност става дума? Става дума за невронно разнообразие. Този термин не се използва често във Франция. В САЩ понятието обхваща всички хора с атипична церебрална функция от т.нар. аутистичен спектър. Всички ли сме аутисти? Не. Но близо 20% от населението попадат в този спектър, като повечето от тях дори не подозират това. Това са хора със специфично невронно „окабеляване“, откъдето идва и понятието „невронно разнообразие“.

Първо, т.нар. „дис“ разстройства, или специфични разстройства на уменията за заучаване. От тях настръхва косата на учителите, особено ако трябва да се справят с дете с дислексия или дисортография, сричащо и малтретиращо краснописа и правописа. Често се наблюдава смесено едновременно проявление на две или три разстройства. Невронното разнообразие обхваща и лица, страдащи от синдром на дефицит на вниманието със или без хиперкинетично разстройство (СДВХ). При дефицит на концентрация и внимание могат да се наблюдават и някои поведенчески прояви, като оказване на съпротива или тревожност. Надареността (деца с висок потенциал, деца чудо, вундеркинди и пр.) също се отнася към атипичността. Основава се на коефициента на интелигентност (IQ>130), определен по теста WAIS (тест на Векслер за изследване на интелекта за възрастни). Т.нар. група „аспи“ (от синдром на Аспергер) обхваща лицата с разстройства от аутистичния спектър. За тях са характерни склонността към ритуализиране на някои действия, както и сериозни нарушения на социалните умения. Това поведение е илюстрирано в известния филм „Рейнман“ (1988 г.), от главния герой в сериала „Атипичен“ или пък от персонажа Шелдън в сериала „Теория на големия взрив“. При тях е възможно да се наблюдава висок потенциал, както и в повечето случаи изострена емоционална чувствителност към заобикалящата и социалната среда, неразбиране на социалните кодове, дефицит на увереност в собствените сили, особено отношение към логиката, интелекта и правилата.

Ние се раждаме такива.

Първите признаци на тази различност се появяват много рано, но се откриват едва след като детето тръгне на училище. Характерните особености са следните: усамотеност, неразговорливост, неподчинение, силна емоционалност, слаба комуникация с другите деца, непохватност, изблици на насилие, остра реакция при несправедливост, оспорване на поведението на другите деца и на преподавателя. Като добавим трудностите в писането на домашни, напрежението за постигане на висок успех, отношението на детето към категорията време – всичко това превръща училището в истински кошмар. Добре ви е познато притеснението на малкия ви син, когато ви подава тетрадката си, убеден, че пак ви е разочаровал, както и раздразнението при мисълта за поредната вечер, която ще прекарате над домашното, недоумявайки как е възможно дъщеря ви да не разбира тази елементарна задача. И вместо да приключи бързо с нея, да протака безкрайно мъчението…

Как да отгледаш дете, което е „извън рамките“, а системата всячески се стреми да го вкара в тях, за да го признае и криво-ляво да поеме грижите за него?
Как самото дете да придобие самочувствие, когато всяко обучение е насочено към това, което не умее, а не към дарбите му? От невроатипичните се очаква „да се стараят“, да „влязат в калъпа“, да престанат да бъдат „проблем“. Как да се развиваш, когато усещаш, че си проблем? Когато това, което е твоето дарование, твоето богатство, е отхвърляно, подценявано, обезценявано?

Вие сте в началото на пътя, който предстои да извървите с децата си. Труден път, криволичещ между специалистите, системата, организирането на всекидневието, стреса, както и загрижеността и уважението към всеки участник в живота на детето ви.

Статията е базирана на книгата на Клер Стрид  – „Неуправляеми или атипични?“, издателство “Colibri”

Comments are closed.