Заради теб всички трудности си заслужават!

До моята малка дъщеря, която ще порасне неусетно и също ще стане родител…

Прекрасно мое дете,

Искам да ти кажа това, което никой не ти казва предварително.

Когато сложат мъничкото новородено вързопче, което се бори за първата си глътка въздух, в протегнатите ти ръце – всичко се променя. И то не така, както ти си си представяла хиляди пъти преди това.

Ще има дни на пълно изтощение и отчаяние. Ще има дни, в които ще чувстваш, че „нямаш въздух“ и ще копнееш за живота си от преди да родиш.

Ще има момент, в който може би ще трябва да се върнеш на работа твърде рано, защото така се налага. В този ден ще се почувстваш прегазена и смачкана от живота. Ще се разкъсваш между тъгата от раздялата ти с бебето и страха дали ще се справиш с всичко, което денят ще ти поднесе. В крайна сметка ще се разделиш с детето си с голяма неохота, пролети сълзи и чувство на вина.

Да, ще има още много трудности…

Вероятно ще влезеш в битка с кърменето. След поредния опит да накърмиш бебето си, със сълзи от безсилие ще се питаш какво точно не правиш както трябва. Но няма да се откажеш, защото знаеш, че трябва да го направиш за детето си и защото си силна, борбена и отдадена. Вместо това ще следиш стриктно с какво се храниш, за да не навредиш на малкото човече.

Ще дойде и времето, в което ще оставиш детето си на училище и внезапно нещо ще те прободе в сърцето, защото точно в този момент ще осъзнаеш с каква скорост се изплъзват дните, часовете и минутите, докато твоето хлапе расте и се променя пред очите ти.

Ще има моменти, в които ще коленичиш до мъничето и ще се опитваш да успокоиш страховете му. Ще го убеждаваш да е смело и добро и ще осъзнаеш, че го казваш по-скоро на себе си, отколкото на него.

Ще се изправиш и пред пред куп въпроси, съмнения и самообвинения. Ще си се питаш с угрижено лице: „Справям ли се изобщо?“, „Добра майка ли съм?“, „Правилно ли постъпих?“, „Къде сбърках?“.

Ще има дни, в които ще изпитваш неистов страх, че каквото и да правиш, колкото и да се стараеш, все няма да бъде достатъчно. Постоянно ще си задаваш въпроси, но накрая трябва да приемаш факта, че може и никога да на намериш отговор.

Но ще продължаваш да се опитваш. И ще се държиш за нещата, които изпълват дните ти – важните неща, заради които всичко това си струва. Важните неща, заради които всичко друго избледнява.

И никога няма да забравиш:

…първият миг, в който ще прегърнеш своето бебче

…първата усмивка, с която то ще те дари

…първото изречено „Мамо“

…първата му самостоятелна стъпка

…поникването на първото му зъбче

…и щастието да чуеш „Мамо, обичам те!“

Да, всичко това си заслужава! Помни го винаги и не позволявай никой да те убеди в обратното.

С обич,

Мама

 

Автор: Кори Уийланд
Превод и адаптация: Roditel.bg