Какво се случва с децата, когато им крещим?

Наскоро попаднах на статистика, според която родителите крещят и използват заплахи при възпитанието на децата си поне веднъж в седмицата. При семействата с деца над 7-годишна възраст, честотата на подобни случки се увеличава.

Защо се случва това?
Разбира се, че на всеки родител се случва да си изпусне нервите и не е нужно да изпадате в паника, ако имате такива моменти. Дори съществува шега, че ако викаш на детето си, значи прекарваш достатъчно време с него. Ако обаче виковете и крясъците са основен комуникационен метод между родители и деца, това определено е проблем.

Какво всъщност се случва с децата, когато им крещим?

Практиката показва, че при деца, на които често им се крещи или с които са се държали грубо, рискът от поява на депресивни състояния и състояния на раздразнение, гняв и враждебност е по-голям.

Не забравяйте, че постоянното крещене губи ефективността си. Да, съгласни сме, че самоконтролът понякога е много трудна задача, но когато това се превърне в навик за нас, децата започват да не ни обръщат внимание или самите те копират нашето поведение.

Как да се справим?
Най-важното нещо е да осъзнаем, че виковете и грубото отношение нараняват децата ни по начин, сравним с физическото насилие. Дори и да не успяваме да се овладеем в 100 процента от случаите, важна крачка е да осъзнаем, че подобен тип отношение е нередно.

Ако чувствате, че кръвта ви ще кипне всеки момент, отдалечете се за малко, за да се успокоите. Говорете с детето, само, когато сте спокойни. Не се притеснявайте да се извините, ако усетите, че сте прекрачили границата. Ако детето е достатъчно голямо, обяснете му какво в неговото поведение ви изважда от равновесие и потърсете заедно начин за избягване на подобни ситуации.

Каквото посеем, това ще пожънем
Помнете, че трябва да се държим с децата си така, както искаме те да се отнасят към нас. Няма как да искаме детето да бъде мило, да не проявява агресия, да бъде учтиво, ако самите ние не му даваме подобен пример. Родителството винаги е базирано на принципа „Каквото посеем, това ще пожънем”. Това означава, че нашето собствено отношение към детето ни рано или късно ще бъде повторено като огледален образ от малките ни наследници – те ще го проявят в училище, с нас самите, в интимните си отношения, както и с техните собствени деца един ден.