„Подарък за мама“- трогателен разказ за неподправената детска обич

Тази вечер тя се прибра по-рано в къщи. Обикновено работеше извънредно, защото едва успяваше да свърже двата края. Мъжът й почина при трудова злополука на строежа, където работеше, и сега тя се грижеше сама за малката им дъщеричка. Беше й много трудно – заплатата, която получаваше, едва покриваше най-неотложните разходи.

Но днес шефът й каза, че ще получат премии за последното тримесечие и тя реши да огледа магазините и да избере някои неща за дъщеричката си. Тъй като постоянно беше на работа, прекарваше малко време с детето си, затова всеки миг, прекаран заедно, беше голямо щастие и за двете.

Когато тръгнаха по търговската улица, Сами (така всички наричаха малкото момиченце), не спираше да говори, постоянно задаваше въпроси на майка си, а тя търпеливо й отговаряше.

Детето много искаше да подари нещо на милата си майчица, да я зарадва, защото виждаше колко уморена се прибира всяка вечер, колко й е трудно да се справя сама. Когато сподели това свое желание, очите на жената се напълниха със сълзи от радост и тя прегърна детето си и каза, че най-големият подарък за една майка е да вижда детето си щастливо и да знае, че то много я обича.

Въпреки това Сами не се отказа от идеята си за подарък. Точно в този момент минаваха покрай една сергия, на която се продаваше разноцветна опаковъчна хартия и много красиви панделки. Тогава на малкото момиченце му хрумна страхотна идея.

– Мамо, моля те, купи ми един лист от тази хартия! Искам и една красива панделка – започна то да моли майка си.

– Но за какво са ти тези неща? – учуди се майка й.

– Моля те, купи ми! Само това искам! – очите на Сами бяха изпълнени с такава молба, че майка й не посмя да й откаже, макар да не разбираше желанието на дъщеря си.

Сами си избра красива хартия на сърчица и хубава панделка, която да подхожда на хартията.

Когато се прибраха у дома, малкото момиченце се затвори в стаята си и заключи след себе си. Майка й не разбираше какво става, но въпреки всичко не настоя за обяснение, защото Сами беше много умно и послушно дете и никога на правеше нередни неща.

Сами взе от шкафа си една празна кутия, опакова я с целофана, който купиха, и го завърза с панделката. Огледа доволно „подаръка” и го занесе на майка си, която беше в кухнята и приготвяше вечерята.

– Мамичко, заповядай! – с грейнали очички каза Сами.

Жената се обърна изненадана.

– Какво си ми приготвила? – усмихна се майката, защото знаеше, че вероятно това е някаква шега от страна на детето.

– Отвори и ще видиш, това е подаръкът ми за теб!

Малкото момиченце с нетърпение чакаше да види дали „подаръкът” ще се хареса. Когато най-сетне майка й отвори кутията, тя не се учуди, че е празна – Сами нямаше какво да й подари.

– Но тя е празна! – с усмивка каза тя.

– Не е вярно! Аз я напълних с целувки! Когато мен ме няма или когато ти е тъжно, винаги можеш да отвориш кутията и да си вземеш от тях. Нали винаги ми казваш, че моите целувки са лекарство за всяка твоя тревога! – с трепет в гласа каза Сами.

Очите на майка й се изпълниха със сълзи на щастие и сърцето й, преливащо от обич, благодари на Всевишния за този дар, който имаше – прекрасното си дете!

Вижте още:

Докато си жива, мамо!

Майчина сълза – приказка от Ангел Каралийчев

Молитва за дъщеря ми

Каква е цената на майчината любов?