Тази вечер тя се прибра по-рано в къщи. Обикновено работеше извънредно, защото едва успяваше да свърже двата края. Мъжът й почина при трудова злополука на строежа, където работеше, и сега тя се грижеше сама за малката им дъщеричка. Беше й много трудно – заплатата, която получаваше, едва покриваше най-неотложните разходи.
Но днес шефът й каза, че ще получат премии за последното тримесечие и тя реши да огледа магазините и да избере някои неща за дъщеричката си. Тъй като постоянно беше на работа, прекарваше малко време с детето си, затова всеки миг, прекаран заедно, беше голямо щастие и за двете.
Когато тръгнаха по търговската улица, Сами (така всички наричаха малкото момиченце), не спираше да говори, постоянно задаваше въпроси на майка си, а тя търпеливо й отговаряше.
Детето много искаше да подари нещо на милата си майчица, да я зарадва, защото виждаше колко уморена се прибира всяка вечер, колко й е трудно да се справя сама. Когато сподели това свое желание, очите на жената се напълниха със сълзи от радост и тя прегърна детето си и каза, че най-големият подарък за една майка е да вижда детето си щастливо и да знае, че то много я обича.
Въпреки това Сами не се отказа от идеята си за подарък. Точно в този момент минаваха покрай една сергия, на която се продаваше разноцветна опаковъчна хартия и много красиви панделки. Тогава на малкото момиченце му хрумна страхотна идея.
– Мамо, моля те, купи ми един лист от тази хартия! Искам и една красива панделка – започна то да моли майка си.
– Но за какво са ти тези неща? – учуди се майка й.
– Моля те, купи ми! Само това искам! – очите на Сами бяха изпълнени с такава молба, че майка й не посмя да й откаже, макар да не разбираше желанието на дъщеря си.
Сами си избра красива хартия на сърчица и хубава панделка, която да подхожда на хартията.
Когато се прибраха у дома, малкото момиченце се затвори в стаята си и заключи след себе си. Майка й не разбираше какво става, но въпреки всичко не настоя за обяснение, защото Сами беше много умно и послушно дете и никога на правеше нередни неща.
Сами взе от шкафа си една празна кутия, опакова я с целофана, който купиха, и го завърза с панделката. Огледа доволно „подаръка” и го занесе на майка си, която беше в кухнята и приготвяше вечерята.
– Мамичко, заповядай! – с грейнали очички каза Сами.
Жената се обърна изненадана.
– Какво си ми приготвила? – усмихна се майката, защото знаеше, че вероятно това е някаква шега от страна на детето.
– Отвори и ще видиш, това е подаръкът ми за теб!
Малкото момиченце с нетърпение чакаше да види дали „подаръкът” ще се хареса. Когато най-сетне майка й отвори кутията, тя не се учуди, че е празна – Сами нямаше какво да й подари.
– Но тя е празна! – с усмивка каза тя.
– Не е вярно! Аз я напълних с целувки! Когато мен ме няма или когато ти е тъжно, винаги можеш да отвориш кутията и да си вземеш от тях. Нали винаги ми казваш, че моите целувки са лекарство за всяка твоя тревога! – с трепет в гласа каза Сами.
Очите на майка й се изпълниха със сълзи на щастие и сърцето й, преливащо от обич, благодари на Всевишния за този дар, който имаше – прекрасното си дете!
Вижте още: