Наблюдавам следната картинка на детската площада: млад баща се разхожда със сина си, който е на около 4 години. Изведнъж до хлапето се приближава котка и то без да се колебае, я изрита, като бедното животно здравата се изплаши.
Таткото отиде до своето чедо, без да вика, да крещи, а клекна пред него и спокойно каза:
— Ти голям ли си?
— Да.
— Силен?
— Да.
— Такъв голям и силен, че да можеш да удариш малка, слаба котка?
— …
— Аз пък съм по-голям и силен, но знаеш ли защо не те бия? Защото силата е нужна за това да защитаваш тези, които са по-слаби, разбра ли? А не да биеш малките и беззащитните, Силните не постъпват така, разбра ли?
— Разбрах…
— Какво разбра?
— Малките не трябва да се бият… иначе никога няма да бъдеш силен.
— Добро момче.
Кратко, но поучително, нали? Защото децата имат нужда от добър пример, когато постъпят неправилно, а не от викове, шамари и наказания…
Източник: webmiastoto.com/
Вижте още:
Ползата от детската градина – история от практиката
Знаете ли как орлицата избира баща за своите орлета?
Тръшкането, нервните изблици и детския мозък – какво се случва?
Една притча за баща, син и думите, които нараняват
