Ползата от детската градина – история от практиката

Позволете на детето да порасне, детската градина е чудесна възможност то да се научи на увереност и самостоятелност


Преди време посетих тригодишната Емили. Тя беше у дома с майка си и по-големите й сестри – на 8 и на 10 години – и една тяхна приятелка. Майката ме потърси, защото най-малката й дъщеря непрекъснато ходи по петите й и отказва да върши каквото и да било без нея.

В началото заставам в един ъгъл на стаята и наблюдавам малката, без да се приближавам. Тя, от своя страна, ме изучава крадешком и очевидно се чуди какво правя там. После, установявайки, че съм безобиден, тя се заиграва, без повече да ми обръща внимание. Взема играчките си, после веднага ги захвърля и кара майка си да й ги даде, хленчейки все по-настоятелно, докато тя не изпълни желанието й.

След известно време аз се намесвам малко нападателно: „Щом ти си ги хвърлила, можеш да си ги събереш сама!“, действайки, признавам, като заядливо хлапе. Странно, момиченцето не ми се разсърди, хвърли ми една хитра усмивка и отново се заигра, без да обръща внимание, нито на майка си, нито на мен. Но се разплака по-късно, когато по-големите отидоха на плажа, а тя не беше с тях.

И ние се запътихме натам. По пътя Емили отказваше да остави майка си и се бе вкопчила в ръката й. Колкото повече майка й я увещаваше да настигне по-големите, които вървят пред нас, толкова повече момиченцето протестираше и хленчеше. Аз посъветвах майката да не се занимава повече с нея, да се престори, че нищо не се е случило и ние продължехме пътя си, без да обръщаме внимание на плача й. Постепенно момиченцето започна да тича между групата на по-големите, все по-рядко идваше при майка си, докато накрая остана при тях. След това погледна майка си с усмивка, която означаваше: „Виждаш ли, оставих те, отивам на плажа със сестрите ми, без теб“.

Няколко седмици по-късно Емили тръгна на детска градина. Първата сутрин плачела много, но майка й устояла и не позволила да бъде разнежена. След седмица момиченцето започва с удоволствие да ходи на детска градина.

Защо всъщност детската градина е важна и полезна?

Може да се каже, че детската градина играе ролята на разделящия трети и представлява чудесна възможност за майките да се отделят от детето си. Детето преминава през тази прословута фраза на противопоставяне, чрез която се опитва да се утвърди като автономен субект, проверявайки същевременно търпението на своите родители. В този случай поведението на Емили е показателно: тя хвърля играчките си, както би се отделила от майка си, но настоява те веднага да й бъдат върнати. Принципът е: „Пускам те, хващам те, отдалечавам се, махай се…“. Както всички деца, така е Емили, се лута между нуждата от самостоятелност и тази да си осигури майчина любов. Но тя непрекъснато се опитва да подчини майка си на своите желания и изисквания и вече разбираме защо е толкова важно майката да не й отстъпва. Показвайки на дъщеря си, че е готова да се отдели от нея, това помага на Емили да се научи да се справя сама.

Предучилищната възраст е често изтощителна за родителите фаза от развитието на детето, която съвпада по време с тръгването на детската градина като необходим етап за изграждане на самостоятелност, особено за деца, които не са  ходили на детска ясла. Отдалечавайки я от майката, детската градина помага на Емили  да избегне една прекалено привързваща зависимост и да се изправи срещу други индикационни модели.

За детето, както и за родителите му, всяка стъпки към самостоятелност е източник на радост и гордост. Понякога обаче към тези чувства се прибавя и нотка на носталгия, защото се слага край на усещането, че детето е пеленаче, което не може без мама.

За кого е по-трудно да свикне с тази мисъл – за майката или за детето? Често се твърди, че майките са тези, които, съзнателно или не, се противопоставят на стремежа на детето към автономия и се опитват да продължат сливането, което е характерно за бременността и първата година след раждането. Това е изключително опасно, а за да можем да отгледаме щастливи деца, първо трябва да осъзнаем, че те са отделни личности, които нямат нужда непрекъснато да са в нашия обсег.

Автор: проф. Марсел Рюфо
Из книгата: „Да позволим на детето да порасне“, предоставена от издателство „Изток-Запад“

Вижте още:

5 ползи от детската градина

Детето в спалнята на родителите: кога е моментът да го отделим в самостоятелна стая?

Как да възпитаме самостоятелно и уверено дете

Какви документи са необходими при прием на детето в детска градина или ясла