Когато имате рожден ден, подарете на майка си букет цветя

майка рожден ден цветя

Дядо ми, баща на 6 деца, спазваше една уникална традиция. Всяка година на рождения си ден, той тръгваше към къщата на прабаба ми – неговата майка – и й носеше цветя. Майка ми, неговата средна дъщеря, години по-късно беше толкова впечатлена от този ритуал, че след като самата тя вече имаше деца, възприе от дядо тази практика. До ден днешен, на рождения си ден през декември, мама не пропуска да занесе цветя на баба – нейната вече 98-годишна майка.

Когато бях тийнейджърка, спомням си, че питах мама: „Къде отиваш? Това е твоят ден и искаме да го отпразнуваме заедно с теб.“ „Няма да се бавя“, отговаряше тя, „но нали знаете, че моят рожден ден нямаше да го има, ако не бяха усилията на баба ти, така че този празник е толкова неин, колкото и мой. Трябва да го отбележа.“

Днес, като че ли по-голяма част от хората сме настроени да мислим, че рождените ни дни са само наш повод за празнуване, защото лесно забравяме, че в деня, в който сме родени, една жена с напрегнато от болка и усилия лице, е отдала тялото си, сърцето си, съня си и комфорта си, за да се появим на бял свят.

Още от дете много силно се впечатлявах от моята майка

– от щедрото й сърце и огромната й мъдрост. Но, когато самата аз родих дете, възхищението ми към нея се засили още повече. При първото ми раждане мама беше до мен и ме напътстваше. Тя добре си спомняше усещането да дадеш живот и през цялото време ме съветваше и наставляваше като истински професионалист. Плака заедно с мен, когато ми дадоха да прегърна бебето си. Това беше един от най-силните моменти в живота ми, който споделихме двете с нея. Мама беше родила мен, а сега ми помогна самата аз да дам живот.

Когато с първото ми дете се прибрахме от болницата вкъщи, майка ми остана при нас около седмица, за да ми помага. Спомням си, че силно се разстроих сутринта, когато си замина, и в главата ми се лутаха мисли дали ще бъда и на половина толкова добър родител, колкото тя винаги е била. През месеците, които последваха, започнах да научавам в движение всички форми и прояви на майчината любов и ясно виждах колко дълъг път имам да измина като майка.

Някъде в този период започнах да осъзнавам, че любовта към собствената ми майка става по-дълбока, ако това въобще беше възможно.

Сега вече познавам от първо лице сложния график на майките, красотата на това да обичаш едно напълно зависимо от теб живо същество. Осъзнавам от първа ръка всички аспекти на любовта на майка ми към мен. Имам дълбоко разбиране за безсънните нощи, за болките и страданията, за притесненията и неумолимата отдаденост в най-трудните моменти.

Ние, майките, обичаме децата си толкова много – направо до болка. Но това е сладка болка.

Ето защо, всяка година на рождения ми ден децата ми ще виждат майка си да носи на баба им букет с цветя. Ще бъде моят скромен жест към нея за това, че аз съм това, което съм, благодарение на нея. А моите деца ще имат шанса да видят как тяхната изключителна баба получава уважението, което заслужава.

Смятам, че това трябва да направим всички пораснали деца по света – да намерим начин на рождения си ден да зарадваме майките си най-малко като им подарим цвете. За да се почувстват ценени и обичани.

Автор: Анабел Моузли, mother.ly
Превод и адаптация: Яна Атанасова, Roditel.bg

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK