Какво научи семейството ни, прекарвайки 3 дни без телефони, таблети и телевизия

Така се случи, че цялото ни семейство се разболя по едно и също време. И петимата хванахме някакъв вирус – беше ужасно. Така една седмица трябваше да си останем вкъщи и някак се оставихме на телевизора, таблета и телефоните да ни забавляват.

През цялата тази седмица бях много благодарна на нашите дигитални устройства, но в края й, когато се почувствахме по-добре и отново можехме да функционираме като човешки същества, осъзнах, че доста сме прекалили и имаме нужда да се „детоксикираме“ от всички екрани около себе си. Особено децата, които постоянно ни молеха да гледат любимите си предавания по телевизията или да играят на игри на телефоните ни.

Така започна нашето предизвикателство „без дигитални устройства“ за три дни.

Трябва да призная, че в самото начало аз самата се страхувах да го започна и бях скептична, но се оказа просто страхотно. Този експеримент също така ми показа някои неща, свързани с децата, които промениха отношението ми към дигиталните устройства по принцип. Ето най-важното, които научих:

Когато телефоните и таблетите са забранени, децата си намират много по-интересни занимания

Не можете да си представите колко креативни могат да бъдат хлапетата. Бях изумена какви неща измислиха, за да запълнят времето, което преди това бяха прекарвали пред екрана. Направиха си тяхна детска градина в хола, подредиха си куклите, прекараха часове да украсяват курабийки, станаха истински майстори в нареждането на пъзели и още много други интересни неща. И всичко това се случи почти без мое участие и помощ. През по-голяма част от времето сами се занимаваха и забавляваха. Аз трябваше да се намесвам, само когато една игра им ставаше скучна и трябваше да преминат към следващата.

Децата ми се научиха да се държат мило едно с друго

Това наистина ме изненада. Мислех си, че липсата на дигитални устройства ще ги изнерви и ще се карат и дразнят помежду си. Но бях силно впечатлена, когато видях колко добре си играеха заедно трите ми хлапета и как добре се държаха едно с друго. Промяната и разликата с обикновеното им поведение беше наистина драстична.

Децата сами решиха да си приберат и подредят играчките

Струваше ми се, че до онзи момент бях изпробвала всички възможни начини да накарам мъниците да си разтребват стаята и да си подреждат играчките, но, уви, нищо не даде резултат. Но изненадващо, изключването на всички възможни устройства ги стимулира да са по-прибрани. В началото се стараех да накарам децата да си прибират играчката, с която току-що са си играли, преди да извадят следващата и накрая всичко да се струпа и да разхвърлят навсякъде. Обаче много се учудих, че след няколко дни малките човечета спряха да се оплакват и започнаха сами да подреждат след себе си. Дори днес 5-годишната ми дъщеря сложи найлонова торба на кофата за боклук, защото забелязала, че след като сме изхвърлили старата сме забравили да сложим нова. Направо не е за вярване.

Имаше моменти, в които дигиталните устройства наистина ми липсваха

Трябва да призная, че по време на предизвикателството имах и много трудни моменти. Всеки, който е трябвало да бъде на място, където се очаква да се пази тишина, с тригодишно дете и бебе, ще разбере веднага какво имам предвид. Беше голямо изпитание за мен да накарам сина си, който е на 3 години, да бъде тих на урока по балет на сестра си, и то без таблет или телефон, с които да го забавлявам. И да не забравяме, че през това време трябваше да успокоявам и 8-месечното бебе в ръцете ми.

Като цяло, времето без дигитални устройства направи живота ни по-лесен

Като изключим трудностите по време на урока по балет на дъщеря ми обаче, бях изключително изненадана колко по-лесен беше животът ни без телевизия, таблет и телефони. По време на предизвикателството с децата играехме заедно, те ми помагаха в домакинската работа и си измисляха много интересни занимания сами, докато аз работех. И най-важното – при нас експериментът „без дигитални устройства“ даде резултати и в дългосрочен план – децата ми осъзнаха, че могат да бъдат много по-внимателни едно към друго и че когато влагат повече въображение в игрите си, това води до много забавления и положителни емоции.