„Ако не слушаш, ще те набия!“ – или какво се случва с децата, възпитавани с пошляпване

Миналото лято бях на българското Черноморие. И да ви кажа честно, станах свидетел на толкова шамари, шляпания по дупето, дърпания за ръцете, ушите и провиквания от типа „Ако не слушаш, ще те набия“, че някак си ми дойде в повече.

Шамарът като възпитателно средство


Сигурно ще си кажете – едно време нас само с шамари ни възпитаваха и станахме хора. Дали? Защо някой трябва да „слуша“, за да не го набиете, или пък да го набиете, защото “не слуша”? От десетилетия битува схващането, че детето трябва да се чувства зле, за да се поправи. А това не работи. Ще ви кажа защо. Замислете се – ако някой се държи зле с вас, ще бъдете ли по-мили с него? Ще го уважавате ли повече? Ако вашият шеф ви удря зад врата всеки път, когато не правите това, което ви казва или защото сте допуснали някаква грешка, това ще ви мотивира ли да бъдете по-добри в работата?

Децата не са просто устроени организми, при които действат особено различни правила, от тези, които действат при нас, възрастните. Там е валидна същата причинно-следствена логика, свързана със страха и мотивацията. Детето ще се подчини, за да не се озове под набезите на шамара, но това ще е само временно – защото мотиватор е страхът. Или пък – изобщо няма да се подчини и ще започне да проявява още по-голямо неподчинение, за да ви докаже, че може да се опълчи.

Наскоро станах свидетел на случка, в която тригодишно дете отнесе няколко пошляпвания защото беше ударило друго дете. Замислете се вие колко пъти сте правили това или пък сте ставали свидетел на наказание с бой защото детето… се бие. Парадоксалното в случая е, че се опитваме да се справим с нежелателно поведение като наказваме със същото нежелателно поведение. Сякаш вярвайки, че детето трябва да бъде прекършено, сломено, подчинено, за да се научи. А то не се научава. Точно обратното – разбира, че проблемите се решават с надмощие, със сила, с това да накараме другия да бъде принизен. Често родителите прибягват до шамарите от безсилие, не знаейки какво друго да направят. „Та то, детето, от нищо не разбира, нито от добро, нито от лошо, всичко опитваме“ – казват си. Е, продължавайте да опитвате. Но не с шамари. Не с пошляпвания. Те не са начинът. Намерете друг път към детето си, защото грубостта и насилието само ще го отдалечат от вас.

Разбира се, на всеки се случва да си изпусне нервите и това е разбираемо. Но когато шамарите се превърнат в перманентно възпитателно средство, това вече е проблеем.

Какво се случва с мозъка на детето, когато го наказваме физически?

Д-р Даниъл Сийгъл посвещава цяла книга на този проблем и обяснява, че в такава ситуация мозъкът на детето интерпретира болката като заплаха. Така че, когато родителят му причини физическа болка, то се изправя пред един нерешим парадокс от биологично естество. Всички имаме вроден инстинкт, когато сме наранени или се страхуваме, да се обръщаме за закрила към онези, които се грижат за нас. Но когато родителят е източникът на болката и страха, мозъкът на детето е в противoречие.

В крайна сметка се получава едно тотално объркване за малкия човек, който търси закрила при родителя от… самия него. Неслучайно малки деца започват да се гушкат в майка си, нищо че тя току що го е нашляпала. Това дава погрешно усещане у нея, че си е свършила работата – „Ето, то си научи урока и ще се поправи“. Нищо подобно. В детето не се пораждат никакви рационални мисли в този момент. То не разбира защо точно най-близкият му човек го наказва по такъв начин.

Това означава ли, че трябва да сме толерантни към детското непослушание и да не реагираме?

Не. Това е също толкова вредно, колкото и физическата и емоционална агресия. Децата имат нужда от граници и колкото и невероятно да звучи, те обичат правилата, макар и първоначално да им се противопоставят. Правилата внасят ред в света, който те тепърва опознават. Но правила, наложени чрез шамари, няма да имат ефект. Дисциплина, изисквана чрез обиди и дърпания на ушите, няма как да бъде трайна. Тя ще се базира на страха, на противопоставянето и на пречупването. Това няма как да помогне на вашето дете да се превърне в отговорна, уверена, уравновесена и добронамерена личност.

Ето защо, скъпи родители, заменете шамарите с думи. Заменете ги с действия. Заменете ги с разумни доводи, разговори и напътствия. Аргументирайте своята строгост и не спирайте заедно с изграждането на авторитет да показвате и своята любов. А шамарите – те нямат място там, където цари обич.

Автор: Ася Георгиева
Списание РОДИТЕЛ, Roditel.bg

Вижте още:

Детето ще ви прости един шамар, но не и тези три неща

Възпитан е онзи човек, който иска и умее да се съобразява с другите

Възпитавайте с добър пример, а не с викове, шамари и наказания!

6 начина да научим децата на дисциплина и да ги мотивираме да спазват правила