6 начина да научим децата на дисциплина и да ги мотивираме да спазват правила

Преди всичко, какво точно разбираме под дисциплина? Ако попитате случайно подбрани майки, повечето несъмнено ще ви кажат, че за тях да приучат детето си към дисциплина означава да го накарат да се държи прилично. В съзнанието на много хора дисциплината е почти синоним на наказание като средство да се принуди детето да се държи както подобава.

Бих искал да предложа по-широк синоним: обучение. Когато дисциплинирате детето си, вие всъщност го учите – то е ученикът, вие учителят.

Ние, родителите, трябва да си зададем въпроса: „Каква цел преследваме, когато обучаваме в нещо децата си?“ Ако помислят сериозно, повечето от нас ще отговорят, че целта ни е да формираме възрастен човек, който умее да се владее, да прави собствения си избор, да контролира поведението си, да използва свободата си като отговорен индивид.

1. Дори за възпитанието има подходящи и неподходящи моменти

Ние твърде често се опитваме да учим на нещо децата в миговете, когато не са в състояние да възприемат. Спомнете си например как ги назидаваме, докато плачат, когато направят някоя беля или по време на семейна кавга.

Малкият ви син е хвърлил кубче по сестра си и вие сте го на-пляскали. Той пищи, та се къса, а майката избира точно този момент, за да му чете морал. „На тебе добре ли ще ти е, ако сестра ти те удари с това кубче? Защо се отнасяш така с другите?“

Нека възприемем следния принцип: да не обучаваме уморено или раздразнено дете. Би било чиста лудост да го правим – то така или иначе не е способно да възприема точно в този момент.

2. Детето трябва да е способно да извърши онова, на което го учите

Помислете си за всичко, което родителите се стараят да втълпят на децата си и което за тях е толкова невъзможно, колкото писането на машина за делфина. Например да не се напишкват на деветмесечна възраст. Да стоят мирно в ресторанта на две години. Да са учтиви и възпитани на четири години. Да мируват на две години като на пет. Списъкът е безкраен.

Много родители очакват от децата си да научат неща, които са извън възможностите им, и са напълно невежи относно природата на детето в зависимост от възрастта и стадия на развитието му. Ние всички имаме склонност да искаме от малките повече от онова, на което са способни. Именно затова обикновено отглеждаме по-успешно второто или третото си дете. Тогава вече знаем кое е разумно да се очаква от него.

3. Избягвайте наказанията

Възможно ли е да възпитаваме без наказания? Отговорът е „Да“. Можем да научим децата си на много неща, без да прибягваме до наказанието. Защо ли? Защото единственият му истински ефект е, че временно предотвратява дадена реакция. Санкционираното поведение не е неутрализирано завинаги. Когато ефектът отслабне – което неминуемо става, – поведението се възпроизвежда.

Има и други причини да наказваме детето възможно най-рядко. При всяко наказание ние го научаваме да се бои от нас, а резултатът нерядко е, че детето започва да презира родителя. Не бива да учим детето на омраза и страх, освен ако не е абсолютно необходимо, например за да го предпазим от самото него и от дадена опасност.

4.  Използвайте подходящ стимул, за да мотивирате детето да се държи добре

Какъв да бъде този стимул? Пари, подаръци, екскурзии? Не, това са краткотрайни стимули, които не създават цялостна мотивация. При децата най-добрият стимул е обичта и вниманието ви. За да изиграят те стимулиращата си роля, вие трябва да сте забавни и приятни. Да отделяте време за забавления с детето си, така че любовта и нежността ви да му бъдат награда.

Задайте си следния въпрос: „Колко време прекарвам с детето си като просто се забавляваме, без да искам нищо от него?“ Ако отговорът е „много малко“, вие може би не го насърчавате достатъчно да желае обичта и вниманието ви.

5. Фокусирайте се върху това, което детето умее да прави, и не обръщайте внимание на онова, което не ви харесва в поведението му

Вместо да се фокусирате върху неуспехите или лошото поведение на вашия син или дъщеря, по-добре се концентрирайте върху положителните неща в поведението му или в това, което е успяло да постигне. Вместо да пилите цял ден, че детето не е било първо в състезанието, а е завършило едва трето, по-добре го окуражете – справи се достойно. Или пък просто намерете начин да изтъкнете неговите достойнства, вместо да натяквате какви са недостатъците му.

6. Насърчавайте всеки напредък и не забравяйте похвалата

Не чакайте детето ви да постигне пълен успех, за да го похвалите. Когато детето ви се учи да чете, да свири на някакъв инструмент, опитва се да се държи възпитано, да спре да се бие или въобще да постигне каквато и да е цел, насърчавайте го на всяка крачка. Проявявайте интерес към най-малкото положително усилие от негова страна.

Винаги можем да намерим причина да похвалим децата си. Обикновено, когато децата ни са послушни и се държат добре, ние не им обръщаме внимание. Не ги забелязваме, понеже не ни пречат. И не правим нищо, за да насърчим поведението им! Извършат ли нещо лошо обаче, незабавно привличат вниманието ни!

Така на практика ги подтикваме към постъпки, които не одобряваме, защото по този начин те получават необходимото внимание. Изходът е един: да отделим време и да насърчим желаното поведение. Това е особено важно, ако имате буйно, трудно дете, което непрекъснато ви се противопоставя. Когато си играе спокойно, приближете се до него, погалете го по главата или го целунете и му кажете нещо такова: „Понякога е приятно да се играе мирно и тихо, нали?“

В материала са използвани части от книгата „Изкуството да бъдеш родител“
на Д-р Фицхю Додсън на Издателство Колибри

Вижте още:

Възпитание, дисциплина и въвеждане на правила по метода Монтесори

10 начина да възпитаваме без викове, шамари и наказания

Защо не трябва да съдим прибързано родителите на „лошите“ деца

Непослушанието – родителска грешка или „то просто си е такова“