Защо НЕ трябва да отлагаме приучаването на детето към гърне

бебе гърне приучаване пелени

Проблемът с приучаването към гърнето тормози много родители докато децата не станат на 3-4, а понякога дори на 5 години. Западната тенденция да се обучава детето на гърне след 2-годишна възраст се разпространява най-вече заради подкрепата и насърчението на педиатрите – хората, чиято дума е „закон“. Как е възможно това да се приема без притеснения? Главната идея на педиатрите (и на компаниите, произвеждащи пелени!) е, че децата не са физически, психически и емоционално готови да започнат да използват гърнето преди да станат на 2 години.

И сега темата на поста – защо тези твърдения са пълни глупости?

Да започнем с връщане в недалечното минало – когато вие сте били деца. Тогава не е имало памперси. Пелените не са били еднократни и след всяко изхождане майка ви е трябвало да пере пелената (за справка, попитайте родителите си). Всяко едно дете е било научавано да използва гърнето в момента, в който се научи да ходи. Идеята е била да се изчака, докато детето може физически да отиде на гърнето. Дете на година и половина с пелена е било рядкост и то ако има някакво забавяне в развитието или заболяване.

Какво се случва сега?

Обществото се модернизира, родителите работят и е много по-удобно да оставят децата по памперси, и то по цели часове, без да ги сменят! Приучаването към гърнето и без това им се струва трудна задача, а и „Как ще го обясня на едногодишното дете?“.

Истината е, че детето на 1 годинка е достатъчно интелигентно да схване че от него се иска „да прави Това – Там“ – в случая, да пишка и ака в гърнето. При това, изобщо не е необходимо да се обяснява каквото и да било. Просто известно време, когато детето пишка и ака, майката трябва да го държи над гърнето и веднага като проходи, детето ще знае, че се ака и пишка в гърнето. Без грам обяснения!

Педиатрите и производителите на памперси се застъпват за емоционалната и физическата готовност и представят приучаването на дете под 2 години към гърне като насилствено, което, разбира се, не е така. Физически детето е в състояние да контролира пикочния си мехур едва няколко месеца след раждането си. Ако все пак се съгласим с това твърдение, как тогава ще обясним че всички ние сме били емоционално, физически и психически готови да ходим където трябва по голяма и по малка нужда на възраст 1 година? Защо нашите деца не са готови, а ние сме били? Няма никаква логична причина, дори нелогична причина няма.

приучаване към гърнеДруг проблем с обучението на гърне в по-късна възраст е, че детето дотогава е свикнало да бъде мокро и да пишка и ака, без да се налага да съблича дрешки, да търси гърнето (не че е голямо търсене като го оставяте на едно и също място всеки път), после да ги облича, да ви извика да му помогнете или да изхвърлите съдържанието… Е, нищо чудно, че на 2 години никое дете няма да иска да ползва гърнето.

След като на 1 годинка детето все още не е развило желание за противопоставяне, няма проблеми с израстването от друг характер (общуване с други деца, ревност от братче/сестричка…и какво ли още не), значи е идеалното време да научите детето на гърне. След това детето развива своето мнение и изобщо започва да общува и има съвсем други неща, за които да мисли, а гърнето остава на заден план, ако не е отдавнашен навик (като храненето, дишането, спането…).

Съвременните схващания за пелените, гърнето и готовността на децата

Списъкът на д-р Базелтон – педиатърът, въвел термина „готовност“ при децата („Признаци, които показват че детето е готово да бъде научено да използва гърнето“), включва някои много интересни точки, според които детето или е готово или не е готово. Една от точките е „Детето започва да подрежда вещите по местата им“, което предполага, че само ако детето подрежда нещата си, то знае къде се намира гърнето. Но също така намеква, че няма как детето да знае къде се намира гърнето, ако не изявява желание за подреждане (само за справка, аз започнах да си подреждам вещите като станах на 12). Едното просто няма връзка с другото. Детето знае къде е кошарата, играчката и други вещи, много преди да изяви желание да ги подрежда.

Следващата точка е „Детето става социално, иска да зарадва родителите си“ – след година и половина детето развива противопоставянето си, а не желанието да зарадва родителите си. Това желание е докато е на годинка, или чак след третата година когато е преминал периодът на „НЕ“ и „Няма пък!“.

Трета точка е абсурдна – „Детето проявява независимостта си чрез употреба на думата НЕ“– как тогава ще го убедите да отиде на гърне, не е ясно. „Замърсените пелени предизвикват дискомфорт (сякаш преди да стане на 2 години, детето не може да изпита дискомфорт) и детето настоява да бъдат сменени – ако се е стигнало чак до настояване от страна на детето, по колко часа трябва да го оставяте с памперси без да ги смените?! Има още много точки от др. Базелтон, чиито статии промиха мозъците на САЩ и Западна Европа.

Защо се разви тенденцията да бъдат научавани децата на гърне след като навършат 2 години? Компаниите-производители на памперси имат интерес. Ако една майка купува памперси 1 година и спре, те печелят някаква сума. Ако същата тази майка купува памперси 3 години, печалбата на компаниите е тройно по-голяма. А сега си представете колко деца живеят само във вашия град, умножете ги по градовете и селата в цяла България и вижте колко печелят само българските производители на памперси, да не говорим пък за какви суми става въпрос в САЩ.

Добре, но щом печелят тройно, какво правят с всичките пари? Част от тях отделят да платят на „специалисти“ да напишат статии колко НЕ-готови са децата ни за обучение на гърнето. Например д-р Базелтон (и много други докато това не се превърне в част от образованието на педиатрите – добре, че още не се е стигнало дотам).
И сега – какво пък, ако децата носят памперси с години? Не че нещо, просто детето на 2 години, вместо да тича, да се катери, да си играе и да се занимава с игри, изискващи физическа активност, то се затруднява от един памперс (най-често пълен!). Или пък се запарва, подсича или дупето му е постоянно зачервено.

Но това е само физическото развитие. А психологическият аспект?  Детето на 1 годинка е напълно „готово“ да бъде научено на гърнето, но след като подходящият период за това премине и от мозъкът му не е било изисквано да се справя с подобен процес, създанието на детето не намира за необходимо да работи в тази посока.  Чудили ли сте се защо възрастните хора не научават лесно чужд език? По същата причина – периодът за учене на такъв тип информация е минал отдавна. Така че, скъпи родители, помислете пак, преди да решите, че ранното приучаване към гърне изобщо не е добра идея.

Автор: Елена Златева 

Тръшкането при децата – проблем или нещо нормално?

Непослушанието – родителска грешка или „то просто си е такова“

Д-р Румен Симов: „Нощното напикаване при децата не е болест, а симптом”

Стоматологът Катерина Митева със 7 ценни съвета за здравето на млечните зъбки