Как да използваме обратната психология за възпитанието на детето?

Случвало ли ви се е да не можете да убедите детето да си изяде храната, да си облече якето, когато навън е студено, да се събуди навреме, да не тича и да си подреди стаята?

Всеки родител се е сблъсквал с трудностите да мотивира собственото си дете да направи нещо, което е за негово добро или ще му бъде полезно.

Обратната психология би могла да бъде от помощ точно в ситуациите, в които детето се инати и не иска да следва инструкциите ви.

Обратната психология се базира на това, че дори и най-малките деца са склонни да бранят свободата и правото си на личен избор. В тази връзка нарежданията и наставленията на възрастните често се възприемат от малчуганите точно като навлизане в тяхното лично пространство, на което те реагират с „правене на точно обратното“ – т.е. – със съпротивление и опозиционно поведение.

Обратна психология обаче не може да бъде използвана при всички деца. По-вероятно е да ударите на камък при дете с добра самооценка, което е по-спокойно и уравновесено, без показност в думите и поведението. Тя е особено подходяща при по-инатливите деца, тези които имат потребност да утвърждават на себе си, както и при тинейджъри.

Психолозите посочват, че момчетата са по-податливи на обратна психология в сравнение с момичетата.

В периода между 2 и 4 години детето често става по-непослушно и по-емоционално. Именно в тази възраст е подходящо прилагането на този метод. След навършване на четиригодишна възраст децата имат по-богат социален опит и по-трудно се влияят чрез обратната психология. Причината за неуспеха след тази възраст е и развитието на когнициите, разбирането на причинно-следствените връзки между явленията – т.е .детето може да ви заподозре в опит за манипулация, да усети намеренията ви.

В основата на обратната психология е „не моженето“ – т.е. детето бива предизвикано да покаже знанията и уменията си, да ги демонстрира, да се докаже.

Как се прилага обратната психология?

Когато искате детето да направи нещо, кажете му, че не може да го направи. Заложете на аргумент, който е пълна противоположност на желанието на детето. Например: „Мисля, че ти не можеш да си оправиш леглото за по-малко от 5 минути“ в случай, че детето системно не си оправя леглото. Извадете хронометър и се пригответе да засичате.
Думите ви трябва да звучат убедително! Направете изказването си уверено, с равен и спокоен тон.
Използвайте предизвикателството! Предложете съревнование и състезание! Предложете на детето да тества своите възможности: „Обзалагам се, че можеш да си изядеш всички зеленчуци!“, „Мисля, че не можеш да ме изпревариш и да си обуеш по-бързо обувките от мен“ (защото закъснявате за училище, например).
Не използвайте метода често и в много сериозни ситуации.
Можете да изразите изненада от постигнатото от детето, въпреки че още от самото начало сте били наясно какво ще се случи и какъв ще е резултатът.
Поощренията също могат да бъдат изключително полезни. Наред с обратната психология, те могат да бъдат подходящ вариант за изграждане на поведение, което да бъде одобрявано от възрастния.
Предизвикателствата към детето трябва все пак да бъдат съобразени с неговите психически и физически възможности.
Обратната психология трябва да се използва като начин да мотивирате детето, а не да го обезкуражаване, че не е способно да направи дадено нещо.