10 неща, които бих направила различно, ако отглеждах детето си отново

Не вярвам, че човек трябва да съжалява за миналото. Но вярвам, че може да го разбере по-добре. Понякога, когато се сетя за първите години с детето си, имам чувството, че съм живяла на бързи обороти – с хронометър в ръката и списък в ума. И макар да съм правила най-доброто, което съм можела, има неща, които сега бих направила по-различно. Не защото тогава съм грешала, а защото днес виждам нещата от съвсем друг ъгъл.

1. Бих забавяла темпото по-често

Толкова години живеех в темпо „следващото нещо“ – следващият ангажимент, следващата задача, следващият ден. Най-честата реплика, която повтарях, е „По-бързо“. Сутрините бяха надпревара, вечерите – отчет. Ако можех да върна времето, бих си казала: спри. Не всичко трябва да се случи веднага. Бих оставила детето да ми разкаже безкрайна история, без да гледам часовника. Работата, прането и светът щяха да почакаха. Детството – не.

2. Бих се ядосвала по-малко за дребните неща

Има битки, които си заслужават, и има такива, които просто изяждат енергията ни. Често се гневях за разхвърляна стая, трохите по пода, забравеното домашно. Сега знам – редът не е в подредения гардероб, а в доверието между нас. Бих оставила някои битки да отминат, за да запазя силите си за други, които са далеч по-важни, а и да съхраня връзката помежду ни. Не всичко трябва да бъде урок.

3. Бих изключвала ума си от работа и отговорности по-често

Имаше вечери, в които уж бях със сина си, но умът ми беше в имейлите, в задачите, в новините. Сега ми е ясно – физическото присъствие не означава истинско внимание. Бих си дала право на напълно изключено време – без телефон, без бързане, само ние двамата. Защото децата усещат кога ги гледаш, но не ги виждаш.

4. Бих го водила на пътешествия – повече и по-рано

Не говоря за скъпи ваканции, а за опит. За това да види света през различни очи. Бих го завела в малки градчета, в села, където хората живеят просто. Бих му показала, че животът няма един модел, че има и други начини да бъдеш щастлив. Че някъде хората са бедни, но усмихнати, и че светът не свършва с нашия квартал.
Пътуването отваря не само хоризонта, а и сърцето. И ако има едно нещо, което искам да оставя като наследство, то е това усещане: че светът е голям, а ние сме част от нещо много по-широко.

5. Бих му говорила повече за добротата, отколкото за успеха

Преди вярвах, че трябва да насърчавам детето си да се стреми към успех, да побеждава, да бъде „добър в това, което прави“. Сега знам, че по-ценен разговор е този за това „да бъде добър човек“ и че това да се провали не е толкова страшно. Бих му казала: да си добър и състрадателен не е слабост, а компас. Да си позволиш да сбъркаш – също.

6. Бих се гневила по-малко, но бих била по-твърда

Навремето смесвах гнева с авторитет. Когато синът ми ме ядосваше, вярвах, че трябва да реагирам веднага, силно, „възпитателно“. Сега осъзнавам, че твърдостта няма нужда от крясъци. Бих говорила по-тихо, но по-категорично. Детето трябва да знае, че думите имат тежест – не защото се казват силно, а защото се спазват.

7. Бих му показала, че и аз съм човек и греша

Преди ми се струваше, че трябва да изглеждам силна и уверена – за да вдъхна сигурност на детето си. Сега знам: сигурността идва не от безупречен родител, а от истински човек. Бих казвала по-често: „И аз сбърках“, „И аз се страхувам“, „Не знам, но ще се опитам.“

8. Бих оставяла повече време за скука

Колко пъти съм запълвала графика му с уроци, занимания, тренировки… Мислех, че това е грижа. Или пък го оставях да прекарва твърде много време пред екрана, когато скучае. Сега знам – скуката е полезна. Тя е паузата, в която детето започва да мисли самостоятелно, да проявява изобретателност, да мечтае. Бих му оставяла часове без извънкласни дейности, без екрани, без стимули отвън. В тези моменти се развива въображението.

9. Бих се извинявала по-често

Да, бих казвала повече „извинявай“. Не защото съм била лоша майка, а защото никой не е съвършен. Бих му показала, че извинението не намалява авторитета, а те прави по-човечен. Когато възрастният признава грешка, детето разбира, че и той може да сбърка – и това не е краят на света.

10. Бих се доверила повече – и на него, и на себе си

Може би това е най-важното. Прекалено често се съмнявах: дали постъпвам правилно, дали водя сина си по верния път, дали няма да го объркам. Истината е, че никой не знае напълно как се отглеждат деца. Всички се учим в движение.
Ако можех да отглеждам детето си отново, щях да вярвам повече на инстинкта си и да му показвам, че и той трябва да прави същото. Че не е нужно да бъде „перфектен“, за да бъде достоен. Че животът няма един сценарий – има много възможности, и повечето започват тогава, когато просто си позволиш да опиташ.

Да. Ако можех да върна времето, не бих променила драстично нашата история. Бих я изживяла по-бавно, с повече усмивки и повече време, прекарано заедно.

Автор: Марина Станимирова, Roditel.bg