5 начина да си помогнем, когато детето се тръшка

Съществуват много книги и статии, посветени на гневните изблици при децата, които да ни помогнат да разберем какво точно се случва в детския мозък по време на тръшкане, защо това е нормален и здравословен етап от развитието на детето и как да намерим прости стратегии, с които да намалим тези емоционални изблици. Но в основата на това да се справяме и чувстваме по-добре, когато детето се тръшка, е самите ние да запазим спокойствие – не само в действията си, но и в емоциите си.

Как да избегнем раздразнение, разочарование, страх и гняв  в трудните моменти, когато детето се тръшка? Ето няколко начина да си помогнем:

1. Не влизайте в капана на мисли от типа “Явно не се справям добре като родител”

Често, когато нашият малък наследник има гневен изблик, ние си мислим неща от типа: „Какво му има на детето ми?“ , „Къде греша, че то се държи така?“. Това може да е толкова болезнена мисъл, че да ни провокира да спрем истерията на детето на всяка цена в опит да се спасим от собственото си страдание. И така започваме да му угаждаме, да го разсейваме, да задоволяваме капризите му и да се чувстваме виновни, че не се справяме добре като родители. Дори подобни действия да помогнат на момента, те не помагат в дългосрочен план, защото детето не се научава как да се справя с емоциите, вместо това е по-вероятно да избухне отново.

2.  Покажете на детето си подкрепа и обич, това ще успокои и самите вас

Ако често се борим с нежелано поведение на детето, е важно да показваме вяра в добротата му, своята обич и подкрепа, с която то да усети посланието: “Ти си добро дете в трудна ситуация. Можеш (да се научиш как) да се справяш.”

А за да успеем да покажем тази обич и подкрепа към детето, първо трябва да започнем със себе си “Аз съм добър родител в трудна ситуация, мога да се справя.” Напомнете си точно това при следващото тръшкане на вашия мъник и вижте дали е по-лесно ще запазите спокойствие и търпение.

3. Не забравяйте, че при всяко тръшкане детето се учи как да се справя с емоциите

Когато става дума за тръшкане, често гледаме на тези негативни емоции като на проблем, който трябва да изкореним веднага и на всяка цена. А всъщност това са емоциите на порастването, с които детето трябва да се справи, учейки се. 

Когато „спасяваме“ децата от проблеми и трудни ситуации, за да не се налага те да чувстват негативните емоции, които ги съпровождат, не им даваме шанс да овладеят тези емоции и да се научат да ги контролират. Понякога правим това, купувайки играчката, заради която детето се тръшка, например. Друг път просто избягване местата, хората или ситуациите, които биха провокирали тръшкане. 

Ако се държим така, сякаш тръшкането и гневните изблици за сериозен проблем, децата също започват да виждат негативните емоции като проблем, научават, че те са нещо страшно, нещо, което трябва да се избягва или прикрива. По този начин рискът да започват да потискат емоциите си след време, се увеличава. Нека да запомним, че негативните емоции на децата не са проблем, а част от живота.

4. Проявете емпатия към себе си и приемете, че сте нормално човешко същество

Първото и най-важно нещо, което може да контролираме като родители, е собственото ни поведение. Поведение, а не чувства! Защото както при децата чувствата са нещо нормално, но не всяко поведение е приемливо, така е и с нас, родителите. Ако в момента на тръшкане у нас се надига вълна на страх: “О, не…всички сега ще ни гледат” или гняв: “Пак ли?! Днес толкова много се старая да съм мила и спокойна, но ето – пак тръшкане!”, може да си простим и приемем тези чувства. И да променим нагласата си: “Да, тръшкането на детето е неприятно нещо. Нормално е да се изпитвам страх, гняв или раздразнение ”. Тази емпатия към себе си отваря вратата на емоцията, която да премине и на нейно място да остане спокойствие, което ще ни помогне да се справим.

5. Спокойствието (колкото и да е трудно) и личният пример са водещи

Да, трудно е, да гледаме как детето се търкаля из пода на супермаркета, плаче и блъска, когато се опитваме да го прегърнем. Нека не забравяме обаче, че то е тепърва „прохожда“ в света на емоциите, има свои собствени чувства, поведение и етап на развитие. Напълно нормално е и ние да се чувстваме зле, наблюдавайки силните негативни емоции, през които преминава детето. Но по този начин не може да му помогнем, а даже може да влошим ситуацията като му даваме невербален сигнал “нещо с теб не е наред!”. Най-добрият начин да съдействаме на детето е като  запазим спокойствие (о, да, това не е никак лесна задача). А концепцията “Аз правя най-доброто за детето и за себе си, то се учи, а аз помагам чрез спокойствие, подкрепа и личен пример” е най-добрият начин да реагираме в подобна ситуация.

Ако искате да се учите и развивате с нови умения, да разбирате по-добре поведението на децата и да имате повече увереност в собствената роля на родители, може да научите повече за Позитивното Възпитание от milidumi.com