Прекаленото хвалене на единственото дете – до какво води това?

Много родители понякога прекаляват с хвалбите, като изтъкват, че тяхното дете е “най-чудесното, най-изумителното създание в цялата вселена”. В желанието си да му осигурят най-доброто те постоянно “помпат“ психиката му. Колкото и скромно да е постижението на тяхното хлапе, не се скъпят ни най-малко в похвалите си. Защо е така? И въпреки че подобни явления съществуват и при родителите с повече от едно дете, в статията ще наблегнем на случаите, при които това явление се дължи на факта, че има само едно дете в семейството, към което е концентрирано цялото внимание, амбиции и очаквания.

Защо родителите на единственото дете са склонни да прекаляват с хваленето?

В повечето случаи причините са комплексни. Понякога родителите се чувстват неловко от факта, че имат само едно дете и смятат, че прекомерните похвали са един вид компенсация за липсата на други деца. Хвалейки всичко, което прави детето им, те вероятно се мъчат да демонстрират пред света, че не са по-малко предани от родителите с две и повече деца. А това върви ръка за ръка с представата, че колкото повече деца имаш, толкова си по родител, което изобщо не е вярно.

Има и още нещо – в многодетното семейство част от действията на едно от децата могат да останат незабелязани и некоментирани, докато родителите наблюдават друго свое дете. На тях не им остава време да напомпат с възторжени похвали по 24 часа в денонощието егото на 2 или 3 хлапета. За разлика от тази картина, родителите на единственото дете нищо не пропускат и могат по всяко време да засипят детето си с хвалби.

Друг фактор, който може да доведе до прекалено хвалене, е възрастта на родителя. Майки и бащи, които чакат да навлязат в 30-те, че и в 40-те си години, преди да се сдобият с единственото си дете, са склонни да приемат родителството по-сериозно в сравнение с онези, които са на двадесет и нещо. С по-голям жизнен опит и вече установени кариери, по-възрастните родители обикновено познават себе си повече в сравнение с по-младите. За тях появата на детето е последното им важно действие в живота и те възнамеряват да се справят максимално добре. Обмислили са добре нещата, изчели са необходимата литература по въпроса и са наясно, че един от основните елементи на доброто възпитание е да изградиш самочувствие на детето, а един от начините да стане това е чрез похвали.

Стремежът да се възпита високо самоуважение у децата, за да се гарантират положителни резултати и да се превърнат те в продуктивни членове на обществото, е друга възможна причина за прекаляването с похвалите. При наличието на едно-единствено дете, върху което да съсредоточават усилията си, много родители прегръщат охотно идеята за самоуважението. Но вместо да го приемат като съчетание на силния усет за собствено достойнство със способността индивидът да се справя с предизвикателствата на живота, концепцията за истинското самоуважение се свежда до елементарното засипване на детето с похвали, за да се чувства добре.

Майките и бащите с по едно дете могат също така да изпитат несигурност поради факта, че дотогава не са отгледали друго дете. Възможно е да не знаят как точно да си осигурят обичта на детето и да изтръпват от мисълта, че може да се случи немислимото – детето им да не ги обича докрай. Ами ако то се почувства пренебрегнато понеже не са го хвалили достатъчно? В по-големите семейства, където има повече от едно дете, родителите по принуда разпределят вниманието си между всички и обикновено не им идва на ум да се притесняват, че са пропуснали нечие дребно постижение. Родителите на единственото дете обаче е много възможно да си помислят, че ако не го похвалят, детето им може и да реши, че им е безразлично.

Най-често срещаните видове излишни или вредни похвали:

Макар че всеки родител е уникален и безкрайно изобретателен в прекомерното хвалене на детето си, съществуват няколко общи вида излишни похвали, които се наблюдават много по-често от други.

Прегръдката и целувката като форма на похвала

Може ли човек да устои да не прегръща и целува единственото си дете? Та то е най-голямата обич на своите родители. Необходимо е обаче тази физическа близост да бъде израз на нашите емоции, любов и подкрепа, а не форма на награда или похвала. Изрази от типа “Справил си се чудесно на контролното по математика, заслужаваш прегръдка” могат да ви звучат съвсем резонно, но според психолозите това не е полезно за малчуганите, особено ако е честа практика.  Представете си колко затормозяващо би било за едно дете да мисли, че заслужава обич и прегръдка само защото се е справило с определена задача или изискване. Това води не само до объркване, но и в проблеми със самочувствието. Разбира се, че няма нищо лошо в това да прегърнете вашия син или дъщеря, когато се гордеете с тяхното постижение, тук по-скоро става дума за крайности като лишаване от близост при провал или за манипулация чрез физическата близост под формата на награда.

Поставяне на детето върху пиедестал

Има и случаи, в които безрезервно хваленото дете може да повярва, че е едва ли не божество и никога не допуска грешки. Толкова са повтаряли родителите му, че е изключително и по-добро от останалите, че то вече е тотално убедено в това. Такива деца има вероятност да се развият в нарцистични възрастни, които ни най-малко не се интересуват от последствията за околните и чувствата им. Живеят само за себе си, тъй като така са ги възпитали родителите им. Цял живот им е повтаряно „Страхотен си“, „Велик си“. И нито една забележка. Това обаче може да се отрази пагубно на детето в дългосрочен план. Раздуването на егото на единственото дете може да го накара да си помисли, че е над всякакви правила и закони или така да надцени възможностите и да си повярва, че това да му попречи да постига успехи и дори да го доведе до провал.

Похвали под формата на материални поощрения

Родителите, които награждават доброто поведение или постъпка на своето единствено дете с материални подаръци, му внушават, че добре свършената работа е равна на „заслужавам нещо“, а не на „гордея се със себе си“. При това съществува разлика между прекаленото угаждане и перманентното използване на вещите като материално поощрение. Когато родителят угажда прекалено на детето си, той го прави спонтанно и без определена цел или поради това, че не знае как другояче да реагира. Ако на детето се купува скъп подарък за всяка отлична оценка, то е обект на съвсем умишлено внушение. А дете, чиято единствена мотивация е да се старае само за да получи подарък, не прави нищо за себе си. Радостта от скъпата вещ е преходна. Детето много добре знае какъв номер да изпълни, за да получи онова, което иска. Всичко се превръща в средство за постигането на определена цел, при което детето не успява да проумее, че ученето например е въпрос както на опити и грешки, така и на отговорност. И че докато се учиш често се налага да тръгнеш най-отдолу, но да се стремиш към върха. Хлапето, което се старае да постигне някаква цел само защото татко ще му купи някаква лъскава вещ, няма и най-малката представа на какво е способно самостоятелно.

Въздържанието от материални поощрения е от ключово значение при единствените деца, тъй като по начало техните родители са по-склонни да хвърлят повече средства за едното си дете, отколкото биха давали, ако имаха две.

Последиците от прекаленото хвалене на единственото дете

Твърде многото и твърде често изричаните суперлативи към единственото дете много често пораждат нереалистични очаквания у детето в няколко посоки.

  • Прекалено хваленото хлапе може да се пристрасти към похвалите и да е готово на всичко само и само за да ги получи.
  • Прекаленото хвалене може да създаде дете, което очаква положителна оценка за всичко, което върши, дори да е посредствено.
  • Прекомерните похвали може да създадат напрежение, което оказва обратен ефект. По този начин родителите възлагат на своя наследник огромни очаквания, а никой не е в състояние да бъде винаги номер едно във всичко. Дете, което се чувства длъжно да впечатлява, само защото родителите му са на това мнение, живее в огромно напрежение и на ръба.
  • Непрекъснатото хвалене може да накара хлапето да се чувства като аутсайдер сред другите деца, тъй като в условията извън дома то няма да получава същото внимание и суперлативи. Дете, което очаква да е над другите в училище само защото е поставено на първо място у дома, може да срещне съпротива от свои връстници, които не са съгласни с претенциите му.
  • Прекалените похвали могат да създадат изкривена представа за одобрение. На прекалено хваленото дете му е трудно да възнаграждава себе си и съответно това го кара винаги да търси чуждото одобрение. То може да порасне с мисълта, че го обичат само когато го хвалят.

 

Ползите от подходящите похвали

Колкото и да е лесно да отрупате детето си с прекалено много неподходящи похвали, толкова е трудно да го похвалите по подходящ начин. Какви са ползите от подобни похвали?
  • Единствените деца с реалистична представа за това колко струват ще бъдат улеснени в социалните си контакти.
  • Децата с автентично себеуважение, способни да поемат отговорност за своите действия, обикновено упражняват положително влияние върху околните и са по-склонни да възприемат промените.
  • Деца, които са хвалени за конкретни постижения или усилия, не са склонни да смятат, че другите са им длъжни, нито проявяват прекалена външна самоувереност, зад която се крие вътрешна несигурност.

Как родителите да избягнат прекаленото хвалене на единственото си дете

  • Избягвайте превъзходната степен докато обсъждате постиженията на детето си. Старайте се езикът на похвалите ви да бъде конкретен и описателен.
  • Заедно с конкретната похвала предложете и конструктивна критика. Така детето ви ще се чувства по-удобно със своите силни качества, но ще може и да определи в кои области му предстои да вложи повече усилия.
  • Оставяйте хлапето си само да изглажда споровете със своите другарчета, освен в случаите на физически сблъсък. Хвалете детето си, ако прояви способност да постига компромис с приятелите си и ги оставя и те да играят водеща роля, а не само то. Момче или момиче, което смята, че превъзхожда останалите, трудно ще си намери приятели.
  • Единственото ви дете отговаря за успеха си в училище. Не го възнаграждавайте за всяко написано домашно. Може да го награждавате от време на време за постигнато подобрение, за да го насърчите, но без да му създавате нереалистични очаквания.

В заключение става ясно, че от критично значение е способността на родителите да правят разлика между обожание и ефективни похвали. Това е доста трудна задача и в никакъв случай не означава, че не трябва да прегръщате  дете то сии да му казвате колко е прекрасно. Въпросът е това да не е единственото, което хлапето ви чува. В комуникацията си то и родителите трябва да могат да споделят изживяното и да черпят сила един от друг – домът трябва да е мястото, където хлапето да знае, че го познават и откъм добрите, и откъм лошите му страни. А онези родители, които разбират, че здравословното себеуважение е съчетание от чувството, че си обичан и способен, ще отгледат и дете, което очаква най-доброто от себе си.

 

В статията са използвани материали от книгата „Седемте най-често срещани гряха при отглеждането на единствено дете“ на Каролин Уайт, родител, възпитател и главен редактор на американското списание „Единствено дете“

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

Публикацията Ви е харесала? Абонирайте се за нашия онлайн бюлетин:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: