6 стихотворения за семейството и родителите

12.02.2025

семейство възпитание мъдри мисли

Семейството

Щом ми стане страшно,
щом ме заболи,
или пък ужасно
чувствам се, уви,
майчица си имам
нежна и добра,
ласкаво ме милва
с мека топлина.

Имам и насреща
рамо на баща,
страх да не усещам
и да се опра.

Братче и сетриче –
весело е с тях.
Моят дом обичам,
пълен с много смях.

Здравото семейство,
мощна е опора,
в него се отглеждат
най-добрите хора.

Биляна Дар

–-

Моето семейство

Как обичам да се гушна
я при татко, я при мама.
А когато съм послушна,
те целуват ме и двама.

„Слънце“ ме нарича татко.
Мама — „месечинка ясна“.
Толкова е мило, сладко,
че не бързам да порасна.

Птицата в гнездото свое
пази рожби голокрили.
Моят дом — гнездо и той е.
Дава ми любов и сили.

Ангелина Жекова

–

Родители

Кой ме учи сутрин
Богу да се моля,
да ме пази сявга
от беди, неволи?
Кой ме учи благи
думи да говоря,
от лошо да бягам,
доброто да сторя?
Кой се труди, грижи
за мойта отхрана,
и над мен трепери
болен кога стана?
Кой ме най-обича
от всичките хора,
щом ме гледат весел
че припкам по двора?
Туй всичкото правят
родители драги –
за нас са безценни
съвети им благи.
Затова на Бога
всеки ден се моля,
да ги пази вечно
от беди, неволя.
–

Семейството

Семейството за всички ни е свято.
Навярно Господ тъй е наредил…
Навсякъде така е по земята.
В това гнездо човекът се е свил!

И както казват всички англичани,
във него ни е  скрита крепостта!
До днес и в бъдеще  ще остане,
най- важното устройство на света.

Не можеш ти на чужд да се облегнеш!
Не може чужд до край да те търпи!
Къде при нужда можеш да отседнеш,
и кой в дома си ще те приюти!

Във него си роден с баща и майка,
растеш със свойте братя и сестри,
а и жена ти тука става майка,
така рода ти ще се продължи!

Ти тук любов и радост получаваш,
щастлив си ти със своите деца…
И трудностите тук преодоляваш,
общуваш ти с най близките сърца!

В дома си ти си истински свободен!
На всички можеш, да се довериш…
Във ничий дом не можеш да останеш,
без предварително да заплатиш!

Дори понякога да си се скарвал,
и гневни думи да си разменил…
забравяш за горчивата попара,
прощаваш всекиму и ставаш мил!

И не напразно има поговорка,
че нашта кръв, не става на вода!
За туй семейството се пази зорко
и се посреща всякаква беда!

Щом ти живееш във една семейство
и в него имаш пълна свобода,
и безотказно ти във него действаш,
ти там си като риба във вода!

Христо Славов

–

Семейството

Семейството, откакто свят светува,
в живота неизменно съществува.
Едно гнездо от обич съградено,
с магията на любовта споено.

Дали е бедно то, или богато,
на него се опираме, когато
от срещите си с непочтени хора,
почувстваме в душата си умора.

Семейството е мястото, където
със щастие изпълва се сърцето,
когато виждаш как растат децата,
безгрижно и с усмивки на лицата.

Семейното огнище дава сила,
но също има нужда от закрила.
От ревност и нападки го пазете
и пламъчето в него съхранете!

Николай Димов

–

На родителите ми

Посребряха косите на тате!
Посребряха косите на мама!
Сякаш някой прашец им изпрати,
те главите посипаха двамата…
И така изведнъж неусетно,
като птици с блестящи пера,
върху себе си кротко наметнаха
наметалото на старостта.
А очите им – още по-нежни,
по-целуващи белият свят
и с усмивка разтапяща скрежа,
който сипе главите със цвят…
По-дълбоко ми влизат в сърцето
като ангели с бели крила…
Те ме карат да впрегна конете
в луд галоп, победил в мен страха…
И в прегръдка със моите птици
аз летя над света окрилен
и им шепна тез думи: „Обичам ви!
И сребристи сте смисъл за мен!“
Те усмихват се, знаещи двама,
че среброто им в мойте очи
е награда безценна, голяма
и подобно на злато блести…
Валентин Йорданов

Свързани статии