9 често срещани причини за избухливостта при малките деца

Едва ли има родител, който не знае какво е чувството на притеснение, неудобство, безсилие и силна тревога, когато малкото му съкровище избухне в плач, започне да се тръшка или изпадне в гневен изблик на публично място. И понякога това се случва без видима причина и без логика. „Сега пък какво стана?“ се питаме объркано като гледаме ревящото 2 или 3-годишно хлапе и се чудим какво точно е предизвикало тази бурна емоционална реакция.

Всъщност причина за раздразнението и избухването на малкото дете винаги има. Психолозите казват, че тя може да е физиологична или психологическа, а може и да е комбинация от двете. Като родители за нас е важно да сме запознати с най-честите причини, които стоят зад гнева на нашето мъниче, защото това ще ни помогне по-лесно да разбираме и да приемаме поведението му. Да сме наясно с причините ще ни бъде полезно и за да избегнем самообвиненията, че не се справяме в родителската си роля, че сме лоши майки или бащи.

И така – кое най-често кара малкото дете да се разстройва неистово, да изпада във внезапни изблици на гняв и дори истерия?   

Физиологични причини

1. Глад

Специалистите определят глада като една от двете основни причини за емоционалните кризи при децата. Ето защо тези състояния често се появяват внезапно преди хранене. Хлапетата много лесно губят контрол, когато са гладни, впрочем точно както и възрастните хора, защото телата ни в крайна сметка действат по едни и същи физиологични закони. Когато не сме яли, нивото на кръвната захар пада, организмът се затруднява, започваме да усещаме реакцията на тялото, което води до раздразнение и тогава трудно се контролират пристъпите на гняв. Това е валидно дори в по-голяма степен за малките деца, защото те още не са се научили да управляват емоциите си.

2. Умора или недостатъчно сън

Умората, недоспиването или липсата на сън за по-дълъг интервал от време е другата основна физиологична причина за избухливостта и раздразнението при децата от 1 и половина до 4 години. Режимът на бодърстване и сън в предучилищната възраст е много важен за хлапетата и те бурно изразяват недоволството си, ако той се наруши. За по-малките деца е от голямо значение да имат време за следобеден сън или поне почивка (да лежат в леглото, докато някой им чете книжка например), за да редуват активните часове с време за разтоварване на мозъка. Тук отново можем да направим сравнение с възрастния човек – всеки от нас се чувства доста нервен, ако е спал лошо или недостатъчно. А какво остава за децата, които имат нужда от повече сън в сравнение с големите хора. (За нуждата от сън при децата според възрастта можете да прочетете ТУК)

3. Болест

Ако детето е болно или е на път да се разболее, съвсем естествено е то да бъде раздразнително и по-лесно да се разстройва. Когато тялото се опитва да се справи със симптомите на някаква болест – с температура, кашлица, течащ нос, обриви – хлапето изпитва силен дискомфорт, а понякога и болка. Това му причинява предимно негативни емоции като страх, тъга, разочарование, гняв, които лесно могат да доведат до плач, избухване и дори истеричен изблик.

Психологически причини

4. Невъзможност детето да получи нещо, което желае

Независимо дали става въпрос за шоколадче на касата в супермаркета, за анимационно филмче, което иска да гледа, или за играчката на приятелче от детската площадка, ако не получи желаното хлапето прави бурна истерична сцена. Това е една от най-често срещаните психологически причини за гневните изблици на детето, когато сте на публични места. То иска нещо, което вие не искате или не можете да му осигурите. Тогава емоциите на мъничето взимат връх, то започва да се тръшка и да плаче. Ако в тези моменти родителят се подаде на първосигналния импулс да отстъпи и да купи или даде на детето желаното, гневните изблици може да се превърнат в мощно оръжие за манипулация, тъй като малкото човече осъзнава, че водят до желания резултат.

5. Търсене на внимание

Децата имат нужда да бъдат център на внимание във всеки момент. За родителите това е трудно за разбиране и възприемане, тъй като от тяхната гледна точка обикновено цялата им любов и загриженост са насочени именно към техните малки наследници. Въпреки че това изглежда нелогично за възрастния човек обаче, мъничето има своя логика и изисква 100% от вниманието на родителите си по всяко време. И ако не го получи, защото му е отказано или нещо стои между него и вниманието на майката или бащата, тогава настъпва бурна реакция на гняв, сълзи и други силни емоции. Истеричните изблици, целящи внимание, може да се случват много често, ако детето установи, че те дават резултат. В този случай то започва да ги използва като инструмент за привличане на погледа на родителите си в моментите, когато се чувства не достатъчно „забелязвано“ от тях.

6. Усещане за безсилие

Малките деца често пъти искат да направят много неща, но имат твърде ограничен ресурс за да изпълнят това, което са замислили. Понякога искат да кажат или обяснят нещо, но все още нямат езиковите умения да го направят. Друг път стигат до средата на нещо и не успяват да го довършат – например да наредят пъзел, да построят нещо с конструктор и др. Когато хлапето осъзнае неспособността си да постигне замисленото, настроението му се влошава, то се разстройва и избухва. И това се получава, защото процесът на опознаване, изпробване и развиване на възможностите е обикновено болезнен и стресиращ, а раздразнителността и гневните изблици са естествената реакция на усещането за безсилие у малкото човече.

7. Страх от раздяла

Страхът от раздяла с най-близките му хора – родителите и особено майката, е нормален етап от психо-емоционалното развитие на детето. Този страх обаче също е сред причините за нежелани и неприятни сцени на раздразнителност и гняв. Според специалистите страхът от раздяла се появява към 8-ия месец на бебето, постепенно се засилва, достига кулминация някъде между годинка и годинка и половина и след това поетапно утихва до третата година. В този период всеки път, когато се раздели с майка си, мъничето изпада в състояние на голяма тревожност и се пита дали тя ще се върне. Ето защо, водено от страха си, малкото дете избухва в плач, емоцията му избива в нервен изблик и това е неговият начин да каже, че се нуждае от майка си (или от баща си).

8. Ревност и конкуренция

Ревността и конкуренцията също са сред причините, които често поставят родителите в затруднено положение. В света на малкото дете те са основателен повод за бурно изразяване на чувствата, които са се натрупали в него, защото трябва да дели родителите си с някой друг. Когато в семейството се появи ново бебе, неминуемо по-голямото дете се чувства застрашено, изместено, пренебрегнато. Съревнованието между децата е в състояние да предизвика крайно неприемливо поведение, в това число и силни емоционални кризи. Не само братята и сестрите, но и други деца в по-широкото семейство – братовчеди, племенници – могат да възпламенят детската ревност и съревнованието за любовта и вниманието на родителите. Същият ефект могат да предизвикат и някои възрастни, които често отнемат цялото внимание на майката или бащата за дълъг период от време. В такива случаи е твърде вероятно детето да реши да си върне вниманието на родителя като направи „сцена“.

9. Прекомерни положителни емоции

Детето може да стигне до плач, тръшкане и дори нервен изблик не само поради негативни, но и поради позитивни емоции, които обаче му идват твърде много. Например около Коледа и Нова Година, когато хлапето се среща с много хора – близки и нови лица, получава подаръци, получава много внимание. Друг пример са детските партита, където обикновено има много цветни, забавни и непознати за малкото човече неща. В тези случаи детето преминава през силни положителни емоции, твърде вероятно и през нови преживявания, но всички те по едно и също време могат да се окажат твърде много за него. Детето се пренапряга психически и емоционално и раздразнението и избухването идват като реакция на това негово състояние.

Автор: Яна Атанасова, Roditel.bg

Вижте още:

Тръшкането, нервните изблици и детския мозък – какво се случва?

Свободата и дисциплината според метода “Монтесори”

Тръшкането в детска възраст – на какво се дължи и как да реагираме?

Трябва ли да игнорираме гневните изблици на малките деца?

 

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

Публикацията Ви е харесала? Абонирайте се за нашия онлайн бюлетин:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: