“Домът ми не е идеално подреден и в това няма нищо срамно” – историята на една майка

майка разхвърлян дом семейство дете.

„Не съм чистила вкъщи. Нямах време.“ Чувам тази реплика понякога, когато отидем на гости на наши приятели с малки деца или се срещаме с други млади майки като обяснение защо къщата не е перфектно чиста и без нито едно петънце. Но всъщност няма нужда от такива обяснения.

Според мен е лудост ние, майките, да се чувстваме принудени да обясняваме защо не сме перфектни домакини, когато отглеждаме прохождащо бебе или малко дете.

Аз самата имам момиченце на 2 годинки и определено си е работа на пълен работен ден да поддържам нейното темпо, да смогвам на безкрайната ѝ енергия и способността ѝ да прави бели и да създава бъркотия. Невероятно е наистина колко бързо един такъв мъник може да разхвърля цялата стая. Всеки родител знае за какво говоря. А за подреждането и чистенето на дома след това, за мен има два подхода – или да вървя по цял ден след детето с „метлата и парцала“, или да изчакам хубаво да разхвърля всички стаи и да почистя наведнъж, когато заспи.

До съвсем скоро предпочитах първия вариант

– вървя след хлапето си и разтребвам. Това беше така, защото се дразнех и изнервях, когато вкъщи беше разхвърляно и изпоцапано. Просто съм от този тип хора, които искат всичко да е перфектно и подредено през цялото време и не могат да се концентрират или да бъдат продуктивни в някакъв хаос. Откакто се роди малката ми дъщеря обаче, пробвах различни подходи с разтребването и почистването и установих, че ми е по-лесно да се опитвам да поддържам дома подреден, ако оправям всичко наведнъж, след като цялата къща бъде разхвърляна от малката пакостница.

Въпреки всичките ми усилия обаче, домът ми не изглежда перфектно подреден.

Все остава някое кътче или цяла стая, в която е пълна бъркотия, и това обикновено е всекидневната. Там прекарваме по-голяма част от времето си с дъщеричката ми през деня, а вечер се събираме цялото семейство. Въпреки че във всяка стая има кош с играчки, малката си играе почти винаги във всекидневната, предпочита я пред всяко друго помещение вкъщи и буквално я е превърнала в стая за игра.

Понякога, когато се чувствам наистина уморена, се чудя дали си струва непрекъснато да разтребвам.

Казвам си: утре ще стане същото и колкото и да разчиствам, малката пак ще разхвърля играчките. Но тогава се сещам, че баба ѝ и дядо ѝ ще се отбият или че с приятелката ми говорихме да дойдат на гости с детето и осъзнавам, че трябва да се мобилизирам и да приведа къщата в приличен вид, за да не се изложа пред тях.

Но докато се вихря с прахосмукачката, ме нападат други мисли. Защо въобще да каня хора вкъщи? Трябва ли идването на гости да ми причинява такъв стрес и толкова да се стремя цялата къща да изглежда перфектно? Та нали най-често у дома идват най-близките ми хора – семейството, най-добрата ми приятелка – не е ли логично от тях да се притеснявам най-малко?!

Обаче не е точно така.

Сигурно и на вас ви се е случвало да чувате намеци и коментари от вашите гости за това колко е чисто и подредено у тях, което индиректно показва, че  най-вероятно сравняват обстановката във вашия дом с техния собствен. Дори и да не е изказано направо, това си е упрек. Или поне аз така го чувствам в повечето случаи.

Дали се разстройвам от тези подхвърляния и забележки? Всъщност, реших вече да не го правя.

Съветвам и вас, скъпи майки на прохождащи бебета и малки деца – не се притеснявайте, ако у вас е разхвърляно. Кое е по-важно за вас – децата ви да се чувстват добре вкъщи и да играят на воля или роднините ви да ви похвалят, че домът ви е като „от списание“ или по-скоро от снимка в Pinterest? Стига да сме успели да почистим, смятам, че всичко е наред. Няма значение дали е подредено.

Нека не забравяме също така, че децата ни в тази ранна възраст учат най-много чрез играта. Разхвърлянето на играчките и откриването на нови начини да използват мебелите, книгите, възглавниците, чашите и чиниите, развива детското мислене и прави малчуганите ни по-умни и креативни. Все по-често се питам дали си струва да им пречим, защото робуваме на чуждото мнение и искаме „да блеснем“ с перфектния си дом? Мисля за това и когато ходя на гости при мои приятелки и познати с деца на възрастта на дъщеря ми и смятам, че никоя от нас не трябва да съди другата за това дали е подредила идеално гостната. Много по-важно е децата ни да поиграят заедно, да се позабавляват.

А и струва ли си да хабим енергията си, която и без това достатъчно изразходваме покрай хлапетата, за да се сравняваме едни с други и да си търсим недостатъци? Нека вместо това да си говорим за децата, за отглеждането и възпитанието им и за това как да се справим по-добре с ролята на родители. Това ми се струва далеч по-градивно от вглеждането в някое малко петно на пода или в изсипания кош с играчки.

Автор: Никол Бранър
Превод и адаптация: Яна Атанасова, Roditel.bg

Comments are closed.