Оценките в училище – показател ли са за способностите и потенциала на детето?

Важни ли са или не оценките на нашето хлапе в училище? Вярно ли е, че тройкаджиите се уреждат по-добре в живота? Шестиците в училище гаранция ли са за щастливото бъдеще на детето, което отглеждаме с толкова внимание и любов? Отличната диплома ли е печелившата формула за просперитет в професионален и личностен план? Оценките в училище ли са основният критерий, по който да „измерим“ способностите на нашият син или дъщеря?

Тези въпроси, свързани с бележките, които получават нашите деца по време на обучението си в училище, могат да продължат до безкрай. И едва ли има родител, който не си ги задава.

Бележките в училище и формулата на успеха

Би било много удобно да можем да пресметнем бъдещото щастие на детето си, да намерим математическа формула с няколко параметъра и да следим хлапето ни да не прескача допустимите рамки на тези параметри в процеса на съзряването си. Това би намалило значително родителските тревоги. Би създало илюзията за контрол над бъдещия живот, „Ето сега ще издърпам детето към необходимите стойности на параметрите А, В и С и това ще гарантира щастието му в бъдеще.“

Със сигурност има родители, които искрено вярват, че са открили тази формула. В нея фигурира и успехът в училище, при някои дори е на първо място. Границите на този параметър са между 5-ца и 6-ца за срока и за годината, или още по-строги – само 6-ци в бележника. Добре е, ако детето се вписва в този параметър. Ако то разбира „щастието“ като родителите си, тогава между тях не възниква ценностен конфликт. 

Ами ако не се вписва? 

Тогава започва тежка и за двете страни борба. Защото в такива случаи на родителите им е страшно трудно да приемат, че детето не се стреми да получава добри оценки. Защото в този случай тревогата им за бъдещето на техния малчуган се засилва.

Какво НЕ е оценката в училище?

Бележките в училище обаче не са маркер за бъдещо щастие. Ако вземем за критерий материалната осигуреност, то училищните оценки не са свързани пряко с този фактор. С други думи, между хората с доходи над средните има и такива, които са били отличници в училище, има и други, които са били слаби ученици. Златният медал и отличната диплома не са гаранция за финансова обезпеченост и не гарантират високи доходи в бъдеще.

Оценката не е адекватен показател за способностите на нашето дете. Може да се окаже, че способностите са налице, но липсва желание. Или пък способностите на хлапето не се вписват в рамките на училищните предмети. Получената бележка по даден предмет показва само доколко детето е усвоило изучавания в училище материал. Само това. Не бива да я натоварваме с допълнителни критерии.

Оценката не гарантира бъдещи успехи. Социалният и емоционалният интелект не се оценяват в училище, но могат да помогнат на човека да направи кариера. (Повече за теорията за множествената интелигентност, неизявеният потенциал и незабелязаните способности на детето вижте ТУК.)

Оценката не показва доколко хлапето е напреднало в развитието си. При поставяне на оценката резултатът на детето се сравнява с някаква стандартна норма, а не с предишните му постижения. Може да се окаже, че то има лични постижения, но оценката е останала същата.

Оценката не показва какво е чувството за отговорност на нашия син или дъщеря. То може да бъде изключително отговорно в друга сфера, към която е насочен непосредственият му интерес. Тук може да се даде пример от живота на възрастните, когато свръхотговорен мениджър забравя да купи за вкъщи мляко и изслушва упреците на съпругата си, че е безотговорен. Да, той е забравил за млякото, защото напрегнато и сериозно е мислил за пускането на нов проект.

Слабите оценки в училище не са „Ужас, ужас, детето е тъпо, мързеливо, безотговорно, никога няма да успее да си намери нормална работа.“ Слабите оценки ни казват, че детето по някаква причина не може или не желае да прави онова, което се изисква в училище. Това е всичко. Не бива да се лепят никакви етикети. Не бива да се прави оценка на личността въз основа на оценките в дневника.

„А как е успехът в училище?“

В света на възрастните се смята за нетактичен въпросът „Колко пари печелиш?“. Но кой знае защо, се приема за нормално да попиташ един ученик: „Как се учиш?“ или „Как завърши срока?“. 

Детето не е длъжно да се отчита пред всички баби, дядовци, лели, чичовци, семейни приятели или гости колко шестици, четворки или двойки има в бележника си. Трябва да разрешим на нашите синове и дъщери да не отговарят на този въпрос. Дори можем да им подскажем отговори, които да им позволяват да се измъкнат от ситуацията на неудобство, да се пошегуват. Самите ние като родители също може да разчитаме на шегата, ако се чувстваме неловко, когато се заговори за оценките на детето. Не сме длъжни да се отчитаме пред никого, както и нашето дете не е задължено да отговаря на любопитни близки и познати.

Оценките на детето и емоциите на родителите

Когато детето носи слаба оценка вкъщи, родителите нормално изпитват разнообразни емоции:

• Съжаление към детето – „Толкова се стара, но нещо нему се получи. И сега му е мъчно.“
• Самосъжаление – „Хабя толкова усилия, за да се учи, и за какъв резултат?!“
• Завист към другите – „Децата на всичките ми познати са отличници, само моят …“
• Чувство за вина – „Аз съм лош родител. Пропуснал съм нещо.“
• Гняв към детето – „Мързелан! Хаймана! Изобщо не учи!“
• Гняв към друг възрастен (втори родител, учител, частен учител) – „Толкова ли не може да го обясни така, че детето да го разбере!“
• Страх за бъдещето – „Как ще живее по-нататък, като се учи така?“
• Срам – „Какво ще си помислят за мен?“

Обикновено емоцията преминава бързо, без да води до драматични последици. Но понякога последиците са съкрушителни в буквалния смисъл на тази дума. Най-лошо е когато от вербални или физически действия от страна на родителя страда друг човек – този, към когото насочваме гнева си. Задълбаването в негативната емоция е опасно. Емоциите блокират конструктивните мисли. Дори съжалението към детето може да ни завладее така, че да не сме в състояние да му помогнем, да го подкрепим. 

Всички силни емоции всъщност имат в основата си някакво ограничаващо убеждение. Например:

• „Добрите деца получават само добри оценки.“
• „Децата на добрите родители получават добри оценки.“
• „Хубавите оценки са основата на хубавия живот.“

Убеждения и реалност по повод на оценките в училище 

Ако убеждението ви съответства на реалността, тоест детето ви получава добри оценки, можете да си останете с това убеждение. (Важното е да не го натрапвате на други хора, да не се намесвате в чуждия живот.) 

Но ако убеждението ви не отговаря на житейските реалности, става трудно да запазвате спокойствие, да избягвате разочарованията. И тук има два пътя.:

• Първият е да се опитате да приближите житейската реалност към своите убеждения. 
• Вторият е да промените убежденията си под въздействието на житейската реалност. 

Ако вече сте се опитвали да мотивирате детето, да го стимулирате, да се занимавате с него, да учите допълнително с помощта на частни учители, но оценките все така не ви радват, за да запазите спокойствието си, има смисъл да поемете по втория път и да промените убеждението си в следното: 

„Имам добро дете. То е добро дори когато не получава добри оценки. Познавам силните му страни. Знам, че има неща, които може да направи по най-добрия начин. Сигурен съм, че това ще му помогне да открие своята рецепта за щастлив живот в бъдеще. А аз съм добър родител, защото вярвам в детето си.“

Това ще доведе до много по-добри резултати и в изпълнението на „мисията“ ви като родител, защото ще ви позволи много повече да го обичате и подкрепяте и много по-малко да го осъждате и критикувате остро.

Над статията работи: Яна Атанасова, Roditel.bg

Статията е подготвена по материали от книгата „Учениците на „мързеливата майка“ на психолога и педагог Анна Бикова. В България книгата достига до родителите благодарение на издателство „Колибри“