Теорията за множествената интелигентност – как децата могат да развият своя потенциал

множествена интелигентност деца потенциал

Преживявате ли трагично слабите оценки на детето си в училище? А замисляли ли сте се наистина сериозно какви могат да бъдат причините за тях? Хрумвало ли ви е, че способностите на вашето дете може просто да не се вписват в рамките на учебниците, а да се намират някъде отвъд тях?

Защо приемаме като нещо негативно фактът, че на нашето хлапе не му се отдава математиката или да не обича да чете, но може да се изразява по-добре от другите в музиката и спорта или пък успява да постигне прекрасни отношения с околните и има много приятели? Може би трябва да се запитаме кое е по-важно при развитието на детето – да наблягаме на силните страни или да развием слабите до нормата? Какво правим, за да развием заложения в него потенциал? И въобще какъв е интелектуалният профил на нашето хлапе?

Вижте някои отговори, базирани на теорията за множествената интелигентност.

През 1983 г. американският психолог Хауърд Гарднър, изучавайки работата на мозъка, създава нова теория – за множествената интелигентност. Според тази теория всеки човек притежава набор от относително независими способности, които се определят от степента на развитие на един или друг участък от главния мозък. Мозъкът се развива неравномерно. С това Гарднър обяснява факта, че у едни хора се проявява по-ярко склонността към логиката и математиката, а у други – към изкуството и творчеството. Така той стига до извода, че съществуват най-малко 7 различни прояви на интелекта. Тези видове интелигентност са независими един от друг и в едно или друго съчетание присъстват у всеки човек. Но все пак, ако разберем специфичното за нашето дете, някак по-лесно ще се примирим с двойката по математика, която се нарежда до шестиците по литература.

Каква бива интелигентността?

  1. Вербалната интелигентност

Тя отговаря за всичко, което засяга речта: произнасянето на звуковете, запомнянето на думите, грамотността, смисловото съдържание.

Детето, надарено с високо ниво на вербална интелигентност, проговаря рано. Най-вероятно то ще се интересува от стихове, с удоволствие ще търси рими на думите, само ще съчинява стихове и приказки. Ще измисля нови думи и ще влага свой смисъл в тях. Ще обикне четенето. Ще прояви интерес към буквите и само‘ ще поиска да се научи да чете. По-нататък то ще пише съчинения с лекота, при това грамотно. Грамотността при такива деца изглежда вродена, тъй като те пишат без грешки, без да наизустяват правилата. Детето с вербална интелигентност може да се увлича по чуждите езици. Ако не е притиснато психологически и не е срамежливо, ще стане прекрасен оратор, тъй като е способно да излага красиво мислите си и с лекота да запомня всякакви текстове. А срамежливото дете с вербална интелигентност ще си води дневник, ще пише стихове. Вербалната интелигентност му помага да заучава по-лесно формулировките на аксиомите и теоремите, дори и без да разбира смисъла им. Познавайки силните си страни, такива деца се стремят да получат високи оценки за устните отговори и активно вдигат ръка, за да ги изпитат. При избора на училище за дете с вербална интелигентност е по-добре то да отиде в гимназия с хуманитарна насоченост.

  1. Музикална интелигентност

Тя представлява всичко, свързано с възприемането на звуковете – височина, сила, продължителност на звученето, ритъм.

Надареното с музикална интелигентност дете ще се опита да танцува на музиката още преди да е проходило. То с удоволствие ще изследва звуците в околното пространство и не просто ще удря едно нещо по друго, а ще го прави в ясно доловим ритъм. То ще се интересува от музикалните инструменти, само‘ ще помоли да го запишете в музикална школа, а като се научи да свири на някакъв инструмент, запалено ще възстанови по слух мелодията на песен, която е харесало. Такива деца по-лесно запомнят стихотворенията и правилата, когато ги запяват.

  1. Логико-математическа интелигентност

Това е способността за абстрактно мислене, способността да се използва и оценява съотношението между действията и обектите.

Детето с високо равнище на математическа интелигентност, едва научило се да смята, с удоволствие ще започне да брои всичко наоколо: стъпалата на стълбата, кофичките в пясъчника. Освен това, то ще сравнява кое е по-голямо и кое по-малко. Такова дете рано ще бъде заинтригувано от търсенето на най-голямото число и доказателствата за липсата на такова. То лесно ще усвои битовите измервателни уреди. Още преди да е тръгнало на училище, по интуитивен път ще овладее действията с дроби и отрицателни числа и ще спори с връстниците си от подготвителната група, че от три може да се извадят пет, а три бонбона могат да се разделят поравно между четирима. В средния курс хлапето ще прояви страстта си към сложните изчисления, ще събира и изважда наум многоцифрени числа. То ще уговаря близките си да играят шах с него. Решенията на математически тестове и задачи от олимпиади ще го занимават в много голяма степен. Математиката в училище ще му се стори прекалено лека. Останалите предмети, в които няма да открие ясна структура и логика, най-вероятно ще бъдат скучни и неразбираеми за него. Такива деца усвояват материала по-лесно, ако го структурират и възприемат във вид на схеми и таблици.

  1. Пространствена интелигентност

Това е способността да се възприема и обработва зрителна информация, като се създават нови зрителни образи и мислено се преместват и завъртат.

Детето с добра пространствена интелигентност ще премине по-рано от връстниците си от етапа на драскулките към разпознаваеми образи. То рано ще се научи да сглобява пъзели. Моделирането, рисуването, конструирането ще са любими негови занимания в свободното време. От детайлите в конструктора то ще прави не само фигурки по образеца, но и ще измисля собствени варианти, като технически усъвършенства модела. В училище такова хлапе с лекота се справя с рисуването и чертаенето. Децата с пространствена интелигентност запомнят информацията по-добре, когато я получават във вид на образи или я рисуват. Различните метафори и сравнения също помагат за разбирането на материала. Вълшебната фраза за такова дете, когато му се обяснява, е „Представи си“ и моментално в съзнанието се включва образ, картина, която активизира мисленето. Именно изображението се запазва най-дълго в паметта, затова се препоръчва при писането на конспекти част от информацията да се рисува, а основните мисли да се изписват в различен цвят.

  1. Телесно-кинетична интелигентност

Това е способността да управляваш тялото си и да притежаваш отлично чувство на баланс. Детето с добра телесно-кинетична интелигентност ще учудва със своята живост, подвижност, пластичност. Още щом порасне дотолкова, че да може да ходи само, то веднага ще затича, че се опитва да рита топка. С лекота и удоволствие ще подражава на видените танцувални и акробатични движения. Ще превръща всяко легло в батут, всяка напречна греда в лост, всеки шкаф с полици в шведска стена, всяка табуретка – в гимнастическа коза. Лесно, без страх и неувереност, ще се научи да кара колело, кънки, ски. Ще прояви интерес към някакъв вид спорт. Ако в съчетание с телесно-кинетичната интелигентност е налице и музикална, детето може да се увлече от танци и фигурно пързаляне. По време на учене ще бъде добре на такова хлапе да се позволи да стане, да поскача или да направи няколко клякания. Малчуганите с този тип интелигентност запомнят много по-добре действията, отколкото думите. Понякога децата интуитивно усещат важността на движенията и учат урока, докато се разхождат из стаята и правят по една стъпка на всяка дума. Ако такова дете седи на бюро и трябва да стои мирно, резултатът от запаметяването ще бъде по-лош. Ефективно е при обучението да се използват нагледни модели, които то да може да пипне или дори да направи само, защото децата с телесно-кинетична интелигентност усвояват информацията по-добре чрез действията. Добър резултат се постига и ако при обучението се използват и методи, изискващи движение: експерименти, опити, екскурзии и ролеви игри.

  1. Вътреличностна или емоционална интелигентност

Това е способността да се разпознават собствените чувства, намерения и мотиви.

Такова дете ще учудва с умението си да прекарва дълго време само. То ще си мисли за нещо, ще мечтае, ще анализира. Когато се научи да пише, ще си води дневник. Ще чете с увлечение книги, в които авторът отделя голямо внимание на описанието на вътрешния свят на героите, на разкриването на техните душевни терзания. На по-голяма възраст такива деца се увличат от философия и психология. Обикновено те са насочени към саморазвитие и имат устойчива  мотивация за учене.

  1. Междуличностна или социална интелигентност

Това е способността да се разпознават чувствата, намеренията и мотивите на другите хора.

Такова дете притежава таланта да се харесва на околните. То бързо усвоява нормите на социално одобряваното поведение. Без каквито и да било поучения от страна на възрастните такова дете само ще успява лесно да установява контакт с околните и всички ще го хвалят колко е любезно и възпитано. То ще бъде гъвкаво и приспособимо. Може да е в прекрасни отношения и с учителите, и със съучениците. Ще разбира как да използва чувствата на другите и техните слабости, като обръща всичко в своя полза. Оценките му могат да са по-високи от способностите му и вложените усилия: ако например се е уговорило със съученик да му помогне с домашното или с учител за повишаване на оценката. Важно е да се обръща специално внимание на развиването на нравствените качества у такова дете, за да не се превърне то в манипулатор.

 

В заключение – ако следваме теорията за множествената интелигентност, то няма да имаме съмнение, че спортистът, музикантът или харизматичният телевизионен водещ са не по-малко интелигентни от математика, философа или висококвалифицирания инженер. В традиционното училище у нас и в много други страни обаче се ценят предимно вербалният и математическият интелект.

Затова нека се замислим дали докато помагаме на детето си да развие „слабото звено“, не пропускаме да забележим онова, в което то е наистина успешно. Много по-ценно ще бъде да наблегнем на силните му страни на нашето хлапе.

Няма абсолютно неспособни деца. Има незабелязани способности.

 Над статията работи: Яна Атанасова, Roditel.bg

Статията е базирана на материали от книгата „Учениците на „мързеливата майка“ на психолога и педагог Анна Бикова, предоставена от издателство „Колибри“

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK


Коментарите са изключени.